Решение № 117 от 27.05.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. ЛЕВСКИ, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20244410100121 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В РС – Левски е постъпила искова молба от Д. П. П. ЕГН**********, с адрес: с. ***, чрез пълномощник адв. Р. Р. от АК-Плевен, против

„***” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес и управление: гр. ***, с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че през месец юни 2023г. ищецът разбрал, че е наложен запор на трудовото му възнаграждение от ЧСИ Т. К., с per. № 815, район на действие ОС-Плевен по изпълнително дело № ***, което било образувано по молба на *** ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 10.06.2009 г., издаден по частно гражданско дело № ***. Твърди, че преди образуване на горепосоченото изпълнително дело с описания изпълнителен лист е било образувано друго ИД № ***г. за същото вземане за сумата от 4529.36 лева главница, сумата от 331.59 лева, представляваща лихва за забава за периода 06.11.2008г. до 18.03.2009г., сумата от 167.58 лева, представляваща санкционираща лихва за периода от 06.11.2008г. до 18.03.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата 19.03.2009г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 445.86 лева представляваща деловодни разноски, сумата от 310лв. юристконсултско възнаграждение по изп. пр., както и 240 лв. такси за образуване на изп. дело и 630 лв. такси по чл. 26 от ТТРЗЧСИ /с вкл.ДДС/.

Посочва се, че по последното са извършвани валидни изпълнителни действия и плащания от длъжниците до 28.01.2015г.. След последното заплащане до изтичане предвидения в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 двугодишен срок не били извършвани изпълнителни действия. Изпълнително 1 дело № *** било прекратено от ЧСИ Т. К. на 21.10.2020г., след което на 22.06.2022г. било образувано ид № ***, срещу Д. П. П., ЕГН ********** и П.Н.П., ЕГН: ********** за принудителното събиране на следното вземане на неолихвяема сума в размер на 3349 лв., 4529 лв. главница, 462.32 лв. лихви, 6.00 допълнителни разходи и 278.60лв. разноски по и.д., както и таксата по т.

26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 834.92 лева в полза на ЧСИ Т. К., както и други суми, дължими до този момент в размер на 100 лева/ в т.ч. ДТ, адв. възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и пр./ или общото задължение към 11.05.2023г. е в размер на 9560 лева.

Твърди се, че на 07.02.2024г. било издадено удостоверение за актуалност на дълга, от което се установявало, че дължимата сума е общо в размер на 8878.48лв., от които неолихвяема сума-3149.40лв.; Главница 4529.36 лв.; Лихви-903.52 лв.; Присъдени разноски - 100 лв.; Допълнителни разноски - 11.20; Начислени такси - 185 лв..

Ищецът счита, че е налице правен интерес за него да предяви настоящия иск по наведените съображения, че е налице висящо изпълнително производство за събиране на вземането към момента на предявяването му.

Позовава се на разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, според която, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започвала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според ищеца, даденото в т. 10 и т. 14 от ТР № 2/2013 по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение, прекъсвало давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и др. Не били изпълнителни действия и не прекъсвали давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. В гражданското право давността била правна последица на бездействието, но ако кредиторът нямал правна възможност да действа, давност не течела.

Прекратяването на изпълнителното производство при бездействие ставало по право, като нова давност започвала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Сочи, че давността за вземането започва да тече на 13.08.2009 год., датата на поканата за доброволно изпълнение, с което било установено същото по и.д. № ***. Периодично били извършвани плащания по изпълнителното дело, като последното такова било на 28.01.2015г. От тази дата ответникът бездействал и не предприемал действия, годни да прекъснат давността за вземането му. След последното заплащане до изтичане предвидения в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 двугодишен срок не били извършвани изпълнителни действия. На 28.01.2020г. била изтекла погасителната петгодишна давност предвидена в закона. Изпълнително дело № *** било прекратено от ЧСИ Т. К. на 2

21.10.2020г. Счита, че за погасяване на вземането на ответника е приложима 5-годишна погасителна давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите, че са налице новонастъпили обстоятелства, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Искането е съдът да признае за установено на основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът Д. П. П., НЕ ДЪЛЖИ на *** ЕООД, БУЛСТАТ: ***, сумите от ОБЩО 8682.28 лв., от които неолихвяема сума в размер 3149.40лв., Главница сума в размер на 4529.36 лв., Лихви в размер на 903.52 лв., Присъдени разноски в размер на 100 лв.

Претендира направените съдебноделоводни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който изразява становище, че депозираната искова молба е частично недопустима, неоносвателна и недоказана, а изложените твърдения в нея за противоречащи си и неотговарящи на установената съдебна практика.

Посочва, че процесното задължение произтичало от Договор за кредит от 02.03.2007 г., сключен между П.Н.П. /кредитополучател/, Д. П. П.

/поръчител/, от една страна и „Банка ДСК" АД /кредитор/, от друга страна.

Вземането било прехвърлено съгласно сключен договор за цесия между „Банка ДСК" АД /цедент/ и „ОТП Факторинг България" ЕАД /цесионер/, като ответното дружество придобило вземането от цедента „ОТП Факторинг България" АД чрез договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 19.03.2020 г. За вземането била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 10.06.2009 г. по ч. гр. д. № 193/2009 г., по описа на Районен съд - Левски в полза на първоначалния кредитор „Банка ДСК" АД. По повод последното било образувано първоначално изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т. Б. К., per. № 815 към КЧСИ, като на 25.08.2020 г. била входирана молба с вх. № 27712 от „***" ЕООД за конституиране като взискател, в качеството на частен правоприемник на „ОТП Факторинг България" ЕАД за процесното вземане. Посоченото изпълнително производство било прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 26.08.2020 г. поради настъпила перемпция и преобразувано в ново изпълнително дело с № *** по описа на същия съдебен изпълнител.

По отношение на допустимостта на депозираната искова молба счита, че същата е частично недопустима. Допустим предмет на иска по чл. 439 ГПК били вземанията, обективирани в изпълнителното основание - заповедта за изпълнение, а оттам „пренесени" в изпълнителния лист. Намира, че доколкото посочените разноски представляват претендирано юрисконсултско възнаграждение съгласно т.6 от молбата за образуване на изпълнително дело, заведена при ЧСИ К. с вх. № 28798/22.06.2022 г., същото не било предмет на разглеждане в настоящото производство, че в предмета на тази искова претенция не се включвали разноските по самото изпълнително дело, тъй като въпросът за дължимостта им от длъжника се разрешавал в самото изпълнително дело, съобразно правилата на чл. 79 от ГПК. Несъответстващо 3 на закона и съдебната практика се явявало твърдението на насрещната страна, че по отношение на главница следвало да се приложи 5-годишната погасителна давност, а по отношение на лихвите кратката 3-годишна погасителна давност. Навежда аргументи, че за установените вземания със заповед за изпълнение тече петгодишна давност от датата на влизането й в сила; че влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането със сила на пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства. По тази причина влязлата в сила заповед за изпълнение попадала в приложното поле на чл. 117, ал. 2 ЗЗ. Позовава се на съдебна практика.

В отговора на исковата молба се твърди, че в конкретния случай, на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № ***, ведно със заповедта за изпълнение, като същата е в влязла в сила поради неподаването на възражение в законоустановения за това срок, поради което с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получавал крайният ефект, именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането, и по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, за цялото вземане следвало да се прилага петгодишната погасителна давност. Счита за неоснователно и недоказано изложеното от ищеца твърдение, че последното изпълнително действие по изпълнително дело № *** е от 28.01.2015 г., като погасителната давност е изтекла съответно на 28.01.2020 г. Позовава се на Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд решило, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В този смисъл, изпълнително дело № *** е било образувано към момента на действието на Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980 г., според което „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането", поради което дори да се приемело, че последното изпълнително действие е извършено на 28.01.2015 г., то съгласно постановките на приетото Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС, погасителната давност е започнала да тече на 26.06.2015 г., когато е произвело действието си приетото Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Посочва, че след посочената от ищцовата страна дата - 28.01.2015 г., били предприети и последващи изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. Уточнява, че на 07.10.2015г. е входирана молба за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника П.Н.П., а на 12.10.2015 г. съдебния изпълнител изпратил запорно съобщение за налагане на запор на трудовото възнаграждение. Навежда съображения, че 4 материалната норма на чл. 125 ЗЗД регламентира как се отразява прекъсването или спиране на давността по отношение на един от солидарните длъжници спрямо останалите такива, че разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК регламентира последиците при пълно бездействие на взискателя за горния срок по самото дело, а не спрямо един или друг от солидарните длъжници. Прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на някои от солидарните длъжници не можело да настъпи, доколкото предприемане на изпълнителни действия спрямо един от тях рефлектирало върху правната сфера и на всички останали, т.е. по отношение и на останалите не можело да се приеме, че е налице бездействие, което да е основание за прекратяване на изпълнителното дело. Навежда довод, че между солидарните длъжници било налице единство в предмета на престацията към кредитора, и той можел да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от тях, че съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЗД, действието на изпълнението от един съдлъжник било в полза на всички солидарни длъжници. Удовлетворяването на взискателя чрез осъществяването на изпълнителен способ с предмет имущество на някой от солидарните длъжници имало прекратителен ефект по отношение на изпълнението спрямо задълженията и на останалите съдлъжници. Счита, че с извършените действия от 07.10.2015 г. и 12.10.2015 г. давността е прекъсната освен по отношение на длъжника П.Н.П., така и по отношение на длъжника Д.