Решение № 239 от 15.02.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

Гр. С.,

……………..2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Наказателно отделение, II въззивен състав в публично заседание на осми януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

И. КОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ

БОРЯНА

ВОДЕНИЧАРОВА при секретаря Мариана Косачева и в присъствието на прокурора Красимир К., като разгледа докладваното от съдия КОЕВ ВНОХД № 5589 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 19.11.2015 г. по НОХД № 18888/2011 г., СРС, НО, 16-ти състав, е признал за виновен подсъдимият Б.К.И. в това, че на 01.06.2010 г., около 18:30 ч. в гр. София, на пешеходна алея в „Западен парк“, находяща се на около 200 метра от магазин „Лабиринт“, в съучастие като извършител с М.В.Г., при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, отнел чужди движими вещи на стойност от 1199.00 /хиляда сто деветдесет и девет/ лева, от владението на различни граждани, с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта е използвал сила и заплаха, както следва:

1. На 01.06.2010 г., около 18:30 ч. в гр. София, „Западен парк“, на около 200 метра от магазин „Лабиринт“, действайки в съучастие като извършител с М.В.Г., е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон ,,LG CHOKOLATE KG 800“ на стойност от 80.00 лв., СИМ- карта на стойност 5.00 лв., ключ за лек автомобил на стойност 20.00 лв., дистанционно управление за лек автомобил на стойност 12.00 лв., 3 бр. секретни ключове на стойност 6,00 лв., 2 бр. касови ключове на стойност 8.00 лв., всички вещи на обща стойност 131.00 /сто тридесет и един/ лева, от владението на Д.К.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – изблъскал я, съборил я на земята, легнал върху нея, и заплаха – заплашил я, че я наръга с нож.

2. На 01.06.2010 г., около 18:30 ч. в гр. София, „Западен парк“, на около 200 метра от магазин „Лабиринт“, действайки в съучастие като извършител с М.В.Г., е отнел чужди движими вещи – дамска платнена чанта на стойност 20.00 лв., мобилен телефон „Нокиа“ на стойност 30.00 лв., СИМ - карта на стойност 5.00 лв., мобилен телефон „Apple iPhone 3G“ на стойност от 960.00 лв., СИМ - карта на стойност 5.00 лв., два бр. секретни ключове, всеки по 2.00 лв., на обща стойност 4.00лв., касов ключ на стойност от 4.00 лв., дамско портмоне на стойност от 20.00 лв., сумата от 20.00 лв., всички вещи на обща стойност 1068.00 /хиляда и шестдесет и осем/ лева, от владението на Р.Н. С.-З., с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта употребил сила и заплаха – заявил на свидетеля З.:

„Ще те накълцам с ножа“, „Дай чантата“ и издърпал със сила чантата от врата на същата, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от четири години, като на основание чл. 61, т. 2 и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е постановил така наложеното наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.

С присъда на основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е зачел времето, през което на подсъдимият е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ по настоящото производство, считано от 27.10.2010 г. до 04.07.2012 г. и от 08.08.2015 г. до 19.11.2015 г.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимият М.В.Г. за виновен в това, че на 01.06.2010 г., около 18:30 ч. в гр.

София, на пешеходна алея в „Западен парк“, находяща се на около 200 метра от магазин „Лабиринт“, в съучастие като извършител с Б.К.И., при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, отнел чужди движими вещи на стойност от 1199.00 /хиляда сто деветдесет и девет/ лева, от владението на различни граждани, с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта е използвал сила и заплаха, както следва:

1. На 01.06.2010 г., около 18:30 ч., в гр.София, „Западен парк“, на около 200 метра от магазин „Лабиринт“, действайки в съучастие като извършител с Б.К.И. е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „LG CHOKOLATE KG 800“ на стойност от 80.00 лв., СИМ - карта на стойност 5.00 лв., ключ за лек автомобил на стойност 20.00 лв., дистанционно управление за лек автомобил на стойност 12.00 лв., 3 бр. секретни ключове на стойност 6,00 лв., 2 бр. касови ключове на стойност 8.00 лв., всички вещи на обща стойност 131.0 0 /сто тридесет и един/ лева, от владението на Д.К.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – изблъскал я, съборил я на земята, легнал върху нея, и заплаха – заплашил я, че ще я наръга с нож;

2. На 01.06.2010 г., около 18:30 ч., в гр. София, „Западен парк“, на около 200 метра от магазин „Лабиринт“, действайки в съучастие като извършител с Б.К.И. е отнел чужди движими вещи – дамска платнена чанта на стойност 20.00 лв., мобилен телефон „Нокиа“ на стойност 30.00 лв., СИМ - карта на стойност 5.00 лв., мобилен телефон „Apple iPhone 3G“ на стойност от 960.00 лв., СИМ - карта на стойност 5.00 лв., два бр. секретни ключове, всеки по 2.00 лв., на обща стойност 4.00 лв., касов ключ на стойност от 4.00 лв., дамско портмоне на стойност от 20.00 лв., сумата от 20.00 лв., всички вещи на обща стойност 1068.00 /хиляда и шестдесет и осем/ лева, от владението на Р.Н. С.-З., с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта употребил сила и заплаха – заявил на свидетеля З.: „Ще те накълцам с ножа“, „Дай чантата“ и издърпал със сила чантата от врата на същата, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл. 54 ал. 1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от четири години, като на основание чл. 61, т. 2 и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС постановил така наложеното наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.

Със същата присъда подс. М.В.Г. е осъден да заплати на Р.Н. С.-З. сумата от 108 /сто и осем/ лева, съставляващи нанесените с деянието имуществени вреди.

С присъдата съдът е осъдил двамата подсъдими Б.К.И. и М.В.Г. солидарно да заплатят на Д.К.К. сумата от 131 /сто тридесет и един/ лева, съставляващи нанесените с деянието имуществени вреди.

С присъдата съдът е възложил тежест на подсъдимите лица направените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда в срока за обжалване по делото е постъпила въззивна жалба от адв. Ю.К., служебен защитник на подс. Б.К.И.. В нея се излагат доводи, че присъдата е неправилна, а наложеното с нея наказание на подсъдимото лице се явява явно несправедливо. Изразява се становище, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия И. е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, доколкото са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. С жалбата се отправя искане присъдата, като неправилна и незаконосъобразна да бъде отменена.

По делото е постъпило и въззивна жалба и от другия подсъдим М.Г. чрез защитника му – адв. Златков, в която се твърди, че присъдата на първоинстанционния съд е необоснована, неправилна и несправедлива, като същата е постановена при явна непълнота на доказателствата. Застъпва се становище, че наложеното на подсъдимия наказание се явява явно несправедливо и несъразмерно високо с оглед предмета и характера на производството. С оглед изложените съображения се иска отмяна на присъда и постановяване на нова, с която подс. Г. да бъде признат за невиновен.

С двете жалби не се правят доказателствени искания.

В разпоредително заседание на 30.11.2017 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на делото от фактическа страна не се налага допълнителен разпит на свидетели и вещи лица, както и събирането на други доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на държавното обвинение намира обжалваната присъдата по отношение на Б.К.И. за правилна и законосъобразна, като счита, че като такава следва да бъде потвърдена. Изразява становище, че първоинстанционният е изложил достатъчно подробни мотиви, в които са обсъдени всички спорни моменти, като няма основание последната да бъде отменена. По отношение на подс. М.В.Г. според представителя на СГП е налице хипотезата на чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, а именно доколкото последният е починал, производството спрямо него следва да бъде прекратено.

Защитникът на подс. И. – адв. К. поддържа въззивната жалба. Намира протестираната присъда, с оглед наложеното на подзащитния ѝ наказание, за явно несправедлива. Моли присъдата да бъде изменена, като на подсъдимия бъде наложено по-леко наказание.

Процесуалният представител на конституираните по делото в качеството им на частни обвинители и граждански ищци Д.К. и Р. З. – адв. К. счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, като изцяло поддържа казаното от представителя на държавното обвинение и не намира за нужно да го преповтаря. Моли съда да потвърди присъдата и да уважи изцяло гражданския иск.

Подсъдимият

И. в правото си на лична защита и в предоставената му възможност за последна дума изразява съжаление за извършеното, моли съда да намали наложеното му наказание.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите, изложени в протеста и допълнението му и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, второинстанционният съд не намери основания за промяна фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият

Б.К.И. е роден на *** ***, с

ЕГН: ********** българин, български гражданин, неосъждан, с основно образование, неженен, жив. гр. София, ж.к. **********.

Подсъдимият М.В.Г. е роден на *** г. в гр. Кюстендил, българин, български гражданин, с ЕГН: **********, към дата на извършване на деянието последният е бил неосъждан.

Видно от представения пред въззивния съд акт за смърт подсъдимият М.Г. е починал на 07.09.2017 г. в гр. София, поради което са налице условията на чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК за отмяна на присъдата по отношение на него и за прекратяване на наказателното производство.

Свидетелите Р. С.-З. и Д.К. били приятелки, като имали обичай всяка вечер след работа да се разхождат в „Западен парк“. Обичайно с тях била и дъщерята на С.-З., но в инкриминираната вечер по изключение, последната не била с тях.

На 01.06.2010 г., около 18:30 ч. свидетелите Р.Н.С.- З. и Д.К.К. се разхождали в „Западен парк“ в гр. София. Тъй като по-рано през деня валял дъжд, времето било кално и хладно и нямало много хора. Двете вървели по алея в близост до бензиностанция ОМВ, на около 200 метра от магазин „Лабиринт“ като в ръката си К. носила мобилни телефони – „LGCHOKOLATE KG 800“, а документите и парите й се намирали в платнената чанта, която носела С.-З.. Двете обсъждали факта, че свидетелката К. има положителни тестове за бременност и коментирали какви изследвания трябва да си направи, поради предходни спонтанни аборти.

Същият ден подсъдимите И. и Г. (двамата включени в метадонова програма), обиколили по различни места за снабдяване с нужния им метадон. Те обикаляли, като вечерта били също в „Западен парк“. Подсъдимите видели двете момичета на алеята, както и че няма други хора наоколо, проследили ги и взели решение да ги ограбят. В изпълнение на взетото решение двамата се приближили към свидетелите З. и К., които от своя страна ги видели, но първоначално ги възприели като момче и момиче, поради видимата разлика в ръста. Поради бързото приближаване на подсъдимите, свидетелката К. се притеснила и се опитала да позвъни на мъжа си, за да му каже, че имат проблем, но преди да успее да се свърже с него, подсъдимите И. и Г. ги настигнали. Подсъдимият Б.И. хванал с едната си ръка тази на Д.К., в която държала мобилния си телефон. К. имала в себе си и стар служебен мобилен телефон, който успяла да изхвърли в тревата, без да бъде забелязана.

Разпечатката съдържа 43 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20027560-a972-46ac-bc5d-072d64673010