Решение № 1164 от 19.09.2022, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1164 гр. Русе, 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20224520101049 по описа за 2022 година

Ищецът „Угренова Естейт“, с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, предявява исковата си претенция срещу ответницата П. Д. Н. въз основа на уведомление по т.1.1.1 към договор за цесия от 16.10.2018 г., с което му било прехвърлено вземането на С.Г.Груп" ЕАД на 24.02.2020 г., а "С.Г.Груп" ЕАД от своя страна го е прехвърлило на „ЮБЦ" ЕООД на 10.03.2020 г. посредством Анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г. „ЮБЦ" ЕООД встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК.

Твърди още, че въз основа на договор с „БТК“ ЕАД от 10.11.2015 г. ответницата ползвала мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под кл.№ 16062635001. Абонатът добавил за ползване н а мобилен номер ***, с подновявани условия чрез допълнителни споразумения от 16.11.2015. г., 14.01.2016 г. , 08.12.2016 г. и 08.03.2018 г. С последното допълнително споразумение абонатьт избрал за ползвания мобилен номер *** условията на тарифен план Smart L, с месечна абонаментна такса о т 23.99 лв. с ДДС, като добавил за ползване мобилен номер *** по избран тарифен план i-Traffic S+, с месечна абонаментна такса от 11.99 лв. с ДДС, като добавил и мобилен номер ********** по избран тарифен плап VIVACOM Mobix 60 LTE, с месеч на абонаментна такса от 21.80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги били издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно:1264600037/15.04.2019 г., 1266190242/15.05.2019 г., 1267776230/15.06.2019 г., **********/16.07.2019 г., за периода от 15.03.2019 г. до 15.07.2019 г. За отчетен период 1

15.03.2019 г. - 14.04.2019 г. операторът начислил за незаплатени услуги сумат а 59.47 л в . с ДДС, от които ищецът претендира незаплатен остатьк от 34.44 лв. с ДДС, обективирани във фактура 1264600037/15.04.2019 г. За отчетен период 15.05.2019 г. 14.06.2019 г. операторът начислил за незаплатени услуги сумат а 55.58 лв. с ДДС, обективирана във фактура 1266190242/15.05.2019 г. За отчетен период 15.07.2019 г. 14.08.2019 г. операторът начислил за незаплатени услуги сумата 51.41 лв. с ДДС, обективирани във фактура **********/16.07.2019 г. 3а отчетен период 15.07.2019 г. 14.08.2019 г. о ператорът начислил за незаплатени услуги сумат а 4.03 лв. с ДДС, обективирани във фактура **********/16.07.2019 г. Абонатьт потребил и незаплатил мобилни услуги на обща стойност 170.49 лв., от които ищцовото дружество претендира 145.46 лв., фактурирани за месеци т е 04, 05, 06 и 07/2019 г. За ищеца интерес представлявал само незаплатеният остатьк от далекосъобщителни услуги по първата фактура № 1264600037/15.04.2019 г. в размер на 34.44 лв. с ДДС. Мобилният оператор прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника и издадал крайна фактура № **********/16.07.2019 г. г., платима в срок до 31.07.2019 г. , с начислена обща сума за плащане. В нея била начислена сумата за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди, която е предмет и на настоящия установителен иск. Датата на деактивация на процесния абонамент била 15.08.2019 г.

Търсената главница била формирана, като за периода м.04/2019 г. – м.07/2019 г. ответницата не е платила месечните абонаменти такси за всяка една от посочените в ИМ услуги. Претенцията на заявителя о т 145.46 лв. била формирана от месечните абонаменти, съгласно посочените по-горе договори.

Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено вземането му срещу ответницата в размер на 145.46 лв. - представляващи главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор с допълнител но споразумение, сключени между

П.Н. и ,,БТК ЕАД, съгласно издадената по приложеното заповедно производство заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

Претендира и присъждане на разноските за двете дела.

Ответницата, чрез назначения й особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който счита иска за частично основателен. Твърди, че по делото няма данни представената декларация по чл.147, ал.2 и 3 от ЗЗП от 10.11.2015 г., приложените ОУ и допълнителното споразумение да са подписани от нея. Същата не била запозната с договорите между цедента и цисионера, нито с втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между " С.Г.Груп " ЕАД и "ЮБЦ" ЕООД посредством анекс от 10.03.2020 г. Счита, че не е установено дали П.Н. не е изплатила задължението си на стария кредитор, защото съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от 01.10.2019 г, " ЮБЦ" ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършване на прехвърляния на вземания.

Счита, че в тези общи условия има много неравноправни клаузи между оператора и абоната.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение. Материалноправното 2 основание на вземането е по договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.№ 6337/2021 г. по описа на РС-Русе, по което е издадена заповед № 3140/24.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника П.Д. Никифорома за сумите: 145,46 лева главница, ведно със законната лихва от 24.11.2021 г., 33.80 лв. мораторна лихва /която не е предмет на настоящото исково производство/, както и 205 лв. разноски по делото, като вземането произтича от договор с кл.№ 16062635001/10.11.2015 г., 16.11.2015 г., 14.01.2016 г., 8.12.2016 г. и 08.03.2018 . и Анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г.

Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

Към заповедното производство е приложен сключеният на 10.11.2015 г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и П. Д. Н. договор (л.25-28) за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16062635001 за ползване на мобилен номер 893941352 с месечна абонаментна такса 17,99 лева.

Между страните са подписани и допълнителни споразумения на датите:

16.11.2015. г., 14.01.2016 г. , 08.12.2016 г. и 08.03.2018 г. С последното допълнително споразумение абонатьт избрал за ползвания мобилен номер *** условията на тарифен план Smart L, с месечна абонаментна такса от 23.99 лв. с ДДС, като добавил за ползване мобилен номер *** по избран тарифен план i-Traffic S+, с месечна абонаментна такса от 11.99 лв. с ДДС, като добавил и мобилен номер ********** по избран тарифен плап VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечна абонаментна такса о т 21.80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.

За периода 15.03.2019 г. - 15.07.2019 г. за предоставените мобилни услуги били издадени 4 бр. фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно:

№№ 1264600037/15.04.2019 г.,

1266190242/15.05.2019 г.,

1267776230/15.06.2019 г., **********/16.07.2019 г. За отчетен период 15.03.2019 г. 14.04.2019 г. операторът начислил за незаплатени услуги сумат а 59.47 лв. с ДДС, от които ищецът претендира незаплатен остатък от 34.44 лв. с ДДС, обективирани във фактура 1264600037/15.04.2019 г. За отчетен период 15.05.2019 г . - 14.06.2019 г. операторът начислил за незаплатени услуги сумата 55.58 лв. с ДДС, обективирана във фактура 1266190242/15.05.2019 г. За отчетен период 15.07.2019 г . - 14.08.2019 г. операторът начислил за незаплатени услуги сумата 51.41 лв. с ДДС, обективирани във фактура **********/16.07.2019 г. 3а отчетен период 15.07.2019 г . - 14.08.2019 г. операторът начислил за незаплатени услуги сумат а 4.03 лв. с ДДС, обективирани във фактура **********/16.07.2019 г. Така ответницата потребила и незаплатила мобилни 3 услуги на обща стойност 170.49 лв., от които ищцовото дружество претендира 145.46 лв., фактурирани за месеците 04, 05, 06 и 07/2019 г. Мобилният оператор прекратява едностранно индивидуалните договори на ответницата и издава крайна фактура № **********/16.07.2019 г., платима в срок до 31.07.2019 г. , с начислена обща сума за плащане от 145.46 лв., формирана от неплатени месечни абонаментни такси за периода м.04.2019 г. – м.07.2019 г.

Неоснователни са възраженията на особения представител на ответницата, че същата не е подписала декларацията по чл.147, ал.2 и 3 от ЗЗП от 10.11.2015 г., договорът за електронни и съобщителни услуги и допълнителното споразумение към него, както и че не са й връчени екземпляри от тях. Всички приложени към заповедното производство документи носят подписа на ответницата в качеството й на абонат на мобилни услуги, с който същата декларира, че е запозната със съдържанието им и е получила екземпляри от тях. Не се установява и наличието на неравноправни клаузи между оператора и абоната, още повече, че не се излагат никакви твърдения в това отношение.

На 16.10.2018 г. „Българска телекомункационна компания” ЕАД прехвърля възмездно на „С.Г.Груп“ ООД вземания , описани в Приложение № 1 към договора. На 01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ ООД прехвърля възмездно на „ЮБЦ“ ЕООД вземания , описани в Приложение № 1 към договора. Представени са потвърждения за прехвърляне на вземания по чл.99, ал.3, както от „БТК“ ЕАД, така и от „С.Г.Груп“ ЕАД /правоприемник на „С.Г.Груп“ ООД, установяващи, че и вземането срещу П.Н. в размер на 145.46 лв. също е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД.

При така събраните доказателства предявеният иск се я в я в а основателен.

Фактурираните суми съответстват на цената на договорените услуги. Установява се от договорите между „Българска телекомункационна компания ” ЕАД и П.Н. възникването на задължението, а договорите за цесия с извлечение от приложенията установяват валидното придобиване на това вземане от „ЮБЦ“ ЕООД. Съобщението за извършените цесии е приложено към исковата молба и връчено на представляващия длъжника в хода на производството и съгласно трайно установената практика на ВКС това връчване следва да се счита за редовно и поражда правно действие. По въпроса поражда ли правно действие съобщението за цесия, връчено в хода на производството на особен представител, практиката на Окръжен съд-Русе затвърдждава виждането, че такова връчване е валидно, поради което и в настоящото дело това връчване ще бъде зачетено.

Предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.

Тъй като в законовия срок ищецът не е предявил иск за установяване на вземането си за мораторна лихва в размер на 33,80 лв. за периода 01.08.2019 г. – 15.11.2021 г., включено в подаденото от него заявление и издадената заповед за 4 изпълнение по ч.гр.д. № 6337/2021 г. по описа на РС– Русе, то заповедта подлежи на обезсилване в тази си част, на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК. Инициираното по реда н а чл. 415 от ГПК исково производство се явява продължение на заповедното, което обуславя компетентността на исковия съд да се произнесе и по този въпрос.

Съгласно ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК: „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.” По тези съображения на ищеца следва да се присъдят 205 лева разноски в заповедното производство, както и 355 лева в настоящото производство.

С отговора на исковата молба особеният представител на ответницата е направил искане за увеличаване на определеното му адвокатско възнаграждение.