Решение № 12163 от 03.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12163 гр. София, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110134340 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника М. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **********, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 225,03 лв. незаплатена топлинна енергия за периода от 01.5.2017 г. до 31.03.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 17.08.2021 г. до окончателното й погасяване и 64,03 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 02.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №.47706/2021 г. по описа на СРС, 157 състав.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.5.2017 г. до 31.03.2018 г. в имота на ответника, находящ се в ******** топлинна енергия, а последният не е заплащал дължимите за нея суми - 225,03 лв. на уговорения в приложимите за периода общи условия падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон.

Ответникът М. М. Т. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговора на исковата молба, с който оспорва исковете при възражения за изтекла погасителна давност, като не оспорва останалите факти, изложени в исковата молба.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната 1 на ищеца „Нелбо Инженеринг” ООД изразява становище, че при определяне разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени относимите нормативни изисквания, регламентирани в ЗЕ и действащата през процесния период Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № , том рег. № , дело № от 25.11.2014 г., Удостоверение за наследници изх. № /16.03.2016 г., издадено от Столична община, Заявление – декларация за откриване на партида от 29.03.2016 г. и Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № , том, рег. № дело от г., ответникът е бил собственик на недвижим имот, представляващ Апартамент № в гр. София, ****** за периода от 06.03.2016 г. до 30.03.2018 г., когато се е разпоредил с процесния имот в полза на трето лице. Процесният имот ищецът е придобил по наследство от починалия си на 6.03.2016 г. баща Младен Събев Т., последният придобил имота с покупко-продажба на 25.11.2014 г. с посочения по-горе нотариален акт.

Представените е Договор от 30.09.2002 г. между етажните собственици на вх. Б, на бл. 67А в гр. София, и третото лице помагач за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 13.09.2002 г., както и Договор от 02.06.2017 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото е представено съобщение към фактура с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г., справка за задължението на ответника, както изравнителна сметка за процесния период, талон за отчет на уреди за дялово разпределение и свидетелство за сертифициране на измервателно средство..

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства 2

(Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120, том І, рег. № 6906, дело № 110 от 25.11.2014 г., Удостоверение за наследници изх. № 547/16.03.2016 г., издадено от Столична община, Заявление – декларация за откриване на партида от 29.03.2016 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ********) ответникът М. М. Т. се е легитимирал като собственик на топлоснабдения имот през процесния период, поради което може да се направи извод, че същият е бил потребител на топлинна енергия в имота през процесния имот, респ. между него и ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Разпореждането с процесния имот в полза на трето лице е станало след периода, за който е заявена претенцията на ищеца.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

В случая ответникът не е оспорил, поради което този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване, а и с представените по делото писмени доказателства (съобщение към фактура, справка за задължение и изравнителна сметка), беше доказано, че за отоплявания имот през процесния период е доставена топлинна енергия на стойност и не е заплатена цената в размер на 225,03 лв. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество и оттук подаването на топлинна енергия с повисока температура да е повлияло върху размера на начислените суми.

По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно 3 задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 17.08.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 17.08.2018 г., са погасени по давност.

Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая, видно от приложеното по делото съобщение към обща фактура № 0096786260/31.07.2019 г., издадена след изготвянето на изравнителната сметка за периода по реда на чл. 32, ал.3 от Общите условия на ищеца, ответникът е потребил реално количество топлинна енергия по-голямо от начисленото с прогнозните фактури, в резултат на което е възникнало задължение за доплащане в размер на 31,54 лв. Задължението за доплащане на посочената сума е възникнало на датата на издаване на общата фактура и станало изискуемо на 15.09.2018 г. (45-дневен срок от датата на фактурата, или от изтичането на периода, за който се отнася). Следователно вземането на ищеца за сумата от 31,54 лв. не е погасено по давност, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е подадено преди изтичането на 3 годишния давностен срок – 17.08.2021 г.