Разпореждане № 3384 от 11.05.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3384 гр. Кюстендил, 11.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520101570 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Т. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 201,49 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, вземанията по който са прехвърлени на агенцията с договор за цесия от 31.07.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 22.04.2026 г. до окончателното изплащане; 199,99 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 05.05.2024 г. до 31.07.2025 г.; 100,90 евро – законна лихва за забава за периода от 05.05.2024 г. до 21.04.2026 г.

Съдът констатира, че в договора за кредит и приложенията към него не е посочено какви са компонентите, от които е формиран ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на 1 потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК се дължи само чистата му стойност. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др.

Следователно длъжникът дължи чистата стойност на кредита, в случая 153,39 евро (300 лв.). Следва да се съобрази информацията от заявителя, че потребителят е извършил плащания в размер на 20,96 евро. Тоест, на заявителя се дължат 132,43 евро. Заявлението следва да се отхвърли за всички останали претендирани суми.

На заявителя следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. От него и държавната такса (10,86 евро) съразмерно с уважената част от заявлението се полагат 26,36 евро, съответно 2,86 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 5875/23.04.2026 г. подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Т. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 69,06 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, вземанията по който са прехвърлени на агенцията с договор за цесия от 31.07.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 22.04.2026 г. до окончателното изплащане; 199,99 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 05.05.2024 г. до 31.07.2025 г.; 100,90 евро – законна лихва за забава за периода от 05.05.2024 г. до 21.04.2026 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, срещу Д. Т. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 132,43 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, вземанията по който са прехвърлени на агенцията с договор за цесия от 31.07.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 22.04.2026 г. до окончателното и з п л а щ а н е ; 26,36 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение; 2,86 евро – деловодни разноски за държавна такса.

2

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3