Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 39293 от 24.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12993/2026
Вид
Определение № 39293
Подписан
24.10.2026
В сила
24.10.2026
Състав
ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 218 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 150 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37, ал. 1 и 2 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39293 гр. С., 24.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20261110112993 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Посочените с исковата молба писмени доказателства, съдът намира за относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.

С исковата молба ищецът в срок е упражнил правото си да иска привличането по делото на трето лице-помагач на неговата страна. С твърденията си легитимира интереса на третото лице „Н.“ АД решението да бъде постановено в полза на ищеца и в този смисъл правото му да встъпи по чл. 218 ГПК и искането по чл. 219 ГПК следва да бъде уважено.

Следва да бъде уважено и заявеното в исковата молба искане по чл. 190 ГПК за изискване от трето лице-помагач на посочените в исковата молба документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот.

Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на намиращите се у третото лице – „Н.“ АД, документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот.

Не следва да бъде назначавана ССчЕ, доколкото ответникът не твърди плащане.

Следва да бъде уважено и заявеното в исковата молба искане по чл. 186 ГПК.

Без уважение следва да бъдат оставени исканията на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи посочените в отговора на исковата молба документи, доколкото част от същите не са намират в държане на ищеца и са изискани от ТЛП, за установяване на посочените обстоятелства е допусната СТЕ, а неконкретизираното искане за представяне на „първични счетоводни документи“ няма да допринесе за изясняваха на спора от фактическа и правна страна.

1

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 25.11.2026 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице помагач – „Н.“ АД, на което да се изпрати препис от исковата молба, отговора на исковата молба и препис от настоящото определение.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач – „Н.“ АД, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот през процесния период, и посочени в исковата молба.

ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от С. О., район М., препис от акт за смърт на лицето М. Н. Й., ЕГН **********.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба при депозит в размер от 210 евро, вносим от и щ е ц а в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, в който срок следва да бъде представено и доказателство за внасянето му.

НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. В. Т. Т..

Вещото лице ДА СЕ УВЕДОМИ за поставената задача и ДА СЕ ПРИЗОВЕ с указания да работи след внасянето на депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи посочените в отговора на исковата молба документи.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора може да бъде използван способът медиация.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

2

Производството е образувано по искова молба на „Т. С.” ЕАД, с която срещу Р. М. Й., са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 291,84 евро, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „М. 2“, бл. ***, вх. 10, ет. 3, ап. 5, абонатен № ******, за периода от 01.07.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба – 13.05.2026 г., до изплащане на вземането, сумата от 37,29 евро, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2024 г. до 07.04.2026 г., сумата от 21,12 евро, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба – 13.05.2026 г., до изплащане на вземането и сумата от 4,86 евро, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 07.04.2026 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл.

139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Твърди се, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Н.“ АД.

Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. М. Й. чрез назначения от съда особен представител – адв. Е. П., с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Ответникът оспорва всички изложени в исковата молба твърдения. Оспорва за ответника да са възникнали задължения в посочените размери. Оспорва пасивната легитимация на ответника. Твърди, че топлинна енергия са ползвали други лица, владели и/или ползвали имота. Оспорва ответникът да е абонат на „Т.

С.” ЕАД. Твърди, че ответникът не е страна по договор с ищеца. Оспорва ответникът да е потребител на топлоенергия, да е обитавал имота и да е потребявал топлинна енергия. Оспорва да е изпадал в забава и момента на забавата. Оспорва сумите да отговарят на обема на действително ползваната топлинна енергия. Оспорва да е доставяно процесното количество 3 топлоенергия. Оспорва действащите през исковия период цени за ТЕ и гореща вода да са одобрените такива. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва съдържанието на представените от ищеца документи.

Оспорва да е налице валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответника. Оспорва ответникът да е потребител на топлинна енергия или битов клиент в процесния период. Оспорва да е налице валидно правоотношение между ищцовата страна и топлинния счетоводител за извършване на услугата дялово разпределение, респ. същият да е валиден и да ангажира ответника към периода на начисляване на претендираните от ищеца суми. Оспорва общите условия на ищеца да обвързват ответника, както и че същите са били надлежно огласени. Счита, че предметът на сделката не е определен по количество и качество, поради което сделката намира за нищожна, поради липса на предмет. Излага, че клаузата от ОУ за рекламации е неравноправна по смисъла на чл. 37, ал. 1 и 2 ЗЗП и на това основание – нищожна. Излага, че начинът, по който „Т. С.“ АД калкулира и натрупва претендираните суми противоречи на чл. 13 от Директива на ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги – 2006/32/ЕО, изискващ в сметките да се включва само реално потребеното отчетено количество енергия. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото наличието на обстоятелства при настъпването на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.

В тежест на ответника е да докаже, че трето лице е било в облигационни отношения с ищеца за процесния имот и период, в случай, че твърди това, за което не сочи доказателства.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг (доколкото се твърди главното задължение да е срочно) и настъпване на падежа.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

На основание чл. 155 ГПК не подлежи на доказване общоизвестния, а и служебно известния на съда факт, че посочените и представени с исковата молба Общи условия са публикувани във в. „М.“, брой от 11.07.2016 г. и в местния вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпни на електронните страници на вестниците.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със 4 същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5