Решение № 44 от 09.02.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. София, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20211800500758 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Т. С. ЕАД, ЕИК ......... против решение № 174 от 24.06.2021г. по гр.д.№ 946/2020г. на РС-Костинброд,с което са отхвърлени исковете на дружеството с правно основание чл.422 ГПКвр.чл.59,ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК вр.чл.86,ал.1 ЗЗД срещу „В.“ ЕООД за сумата 1426.38 лв. главница,представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.юни 2014г.до месец април 2016 ,отразена в изравнителни сметки № ........../............г. за периода от м.май 2013г.- април 2014г.;№ ............/...........г. за периода от м. май 2014г.-м.април 2015г.;№ ............/.............г. за периода май 2015г.- април 2016г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата;сумата 306.82 лв. лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2014г.-21.07.2017г.,;сумата 95.92 лв. главница,представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода юни 2014г.април 2016г.,ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;24.93 лв. лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014г.-21.07.2017г.,относно топлоснабден имот ап.№ .. в гр.С., ж.к.Д.,бл...,ет.., аб. № ........,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 821/2017г.на РС-Костинброд.

Релевират се оплаквания за необоснованост,материална незаконосъобразност , противоречие със задължителна съдебна практика и нарушение на процесуалния закон.съдът игнорирал факта,че ответникът е търговец и е 1 придобил топлоснабдения имот за осъществяване на търговска дейност,а не за битови нужди,поради което е приложима разпоредбата на чл.149,ал.1т.3 ЗЕ,която изисква сключването на писмен договор за продажба на топлинна енергия между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди., при ОУ по чл.298, ал.1,т.2 от ТЗ,които са задължителни за страните по търговската сделка.Писмената форма на договора обуславя валидността му и тъй като в случая писмен договор не бил сключен,не може да бъде ангажирана договорна отговорност, а извъндоговорна отговорност за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД,представляващо спестени разходи за заплащане на ползваната топлинна енергия-сума,с която доставчикът е обеднял.Претендират се съдебни разноски за двете инстанции ,включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна оспорва жалбата.Първоинстанционният съд правилно приел,че ищецът не е доказал предпоставките на чл.59 ЗЗДобогатяване, обедняване,корелативна връзка между двете и липса на правно основание за обогатяването.Ищецът не доказал,че именно ответникът ползвал имота за търговска дейност.На второ място,за да се приеме,че обектът е ползван за търговска дейност от дружеството,следвало да има сключен договор в писмена форма.

Третото лице помагач „Т.с. „ЕООД не взема становище.

Депозирана е частна жалба от „В.“ ЕООДпротив определение № 572 от 06.08.2021г.,с което са присъдени разноски в размер на 600лв. по представен списък,депозиран по гр.д.№ 1054/2018г. и заповедното производство,но е пропуснал да присъди допълнително 360 лв. разноски за въззивното производство по по гр.д.№ 648/20г.,плюс 15 лв. държавна такса за частната жалба.Ответникът по частната жалба я оспорва и претендира 50 лв.юрисконсултско възнаграждение за отговора. Третото лице помагач не взема становище по частната жалба.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,настоящият състав намира въззивната жалба и частната жалба процесуално допустими,но неоснователни.

Производството е образувано по искова молба ,депозирана на 10.12.2018г. –гр.д.№ 1054/2018г. на КРС.Приложен е нотариален акт№ 6 дело № 8798/94 на Нотариус в СНС при СРС,съгласно който ответното дружество е закупило процесния апартамент-обстоятелство,което не се оспорва.От приложеното извлечение на ТР е видно,че ответникът е търговско дружество.Не се спори,че между последното и „Т.С. „ ЕАД няма писмен договор с общи условия съобразно законовото изискване за „небитов клиент“.съдебно-счетоводната експертиза установява,че през процесния период не е заплащана топлинна енергия за апартамента и изчислява общо главница по двете задължения/за топлоснабдяване на апартамента и дялово разпределение/ 1522.34 лв. главница, 334.98 лв. законна лихва.Приетата съдебно-техническа експертиза установява,че метрологичните проверки на топломера са извършвани законосъобразно;правилното разпределение на абоната възлиза на 393.34лв.;правилно са приложени техническите процедури 2 за относно дялово разпределение.;топлоподаването съответства на нормите и общите условия; ;статистическите параметри и цените на топлоенергията са правилно заложени.Практиката за отчета на данни при абонатите е спазена.При съпоставяне на данните от двете експертизи се достига до еднозначния извод,че ищцовото дружество е „обедняло“ със стойността на доставената топлинна енергия.За сметка на него се е обогатило търговското дружество-собственик на топлоснабдения имот.Дали реално е ползвало имота за търговски нужди или го е предоставило на лица,консумирали топлинната енергия за битови нужди, е ирелевантен факт.Бидейки собственик на топлоснобден имот, ответното търговско дружество е било длъжно да подпише договор като небитов потребител и не може да извлича ползи за себе си от неправомерното си бездействие.Неплащайки доставената топлинна енергия, ответникът е спестил разходи и се е обогатил за сметка на ищеца.Корелативната връзка между двете е несъмнена правно-логически и съобразно житейската логика;няма нужда ищецът да ангажира специални доказателства за установяването .Акцесорните искове за законната лихва следват главните и не са погасени по давност,тъй като давностният срок тече от датата на съответната фактура и не е изтекъл към момента на иницииране на заповедното производство.Действително,решение № 421/28.11.2019г. по гр.д.№ 1054/2018г. е обезсилено с решение № 260112804.12.2020г. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, но въззивният съд се е мотивирал с нарушение на процесуалните правила,които не касаят коректността на заключенията от приетите при първоначалното разглеждане на делото експертизи.Ето защо е неоснователно възражението на въззиваемата страна,че претенциите не били доказани.С атакуваното в настоящото производство решение № 174/24.06.2021г. по новообразуваното гр.д.№ 946/20г. на КРС исковете отново са отхвърлени като са изложени мотиви за липса на писмен договор.Съдът не е изложил мотиви относно извъндоговорното основание, на което именно е предявен искът.Напълно необосновано е твърдението,че ищецът не доказал реално ползване на топлинна енергия-да се допускат повторно експертизи е неоправдано с оглед процесуалната икономия , а и съдът не е дал указания на ищеца в този смисъл. С решението са отхвърлени претенциите за стойността на топлинната енергия и за дяловото разпределение като обща сума,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението-31.07.2017г. до окончателно плащане на сумата, и осъжда ищеца да заплати на ответника 600 лв. адвокатско възнаграждение по исковото производство.Решението е необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила,доколкото изложените мотиви касаят непредявен иск.Решението следва да бъде отменено,исковете уважени,и въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на въззивника разноски за заповедното производство 37.08 лв., държавна такса и 200 лв.юрисконсултско възнаграждение; 800 лв. хонорари за вещи лица,30 лв. държавна такса по гр.д.№ 648/20г. и по 300лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции-общо 1704.16 лв.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 174/24.06.2021г. по гр.д.№ 946/2020г. на РСКостинброд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,че на ос.чл.415 вр.чл.422 ГПК вр.чл59 ЗЗД и на основание чл.422 ГПК вр.чл.86 ЗЗД,че“В.“ ЕООД, ............. със седалище и адрес на управление с.Б.,Община К. дължи на „Т. С.ЕАД, ЕИК ......... с адрес на управление гр.С.,ул.“Я.“ ..., стойността на ползвани без основание топлинна енергия и услуга дялово разпределение на абонат № ........ за имот –ап... в гр.С.,ж.к.Д.,бл..,ет..,сумата 1426.38 лв. главница,представляваща стойността на топлинна енергия за периода от юни 2014г. до април 2016г.,ведно със законната лихва ,считано от 31.07.2017г. до окончателното плащане на сумата;сумата 306.82 лв.лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2014г. до 21.07.2017г.; сумата 95.92 лв. главница, представляваща стойността на извършената услуга дялово разпределение за периода юни 2014г.-април 2016г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 31.07.2017г.до окончателното плащане на сумата;сумата 24.93 лв. лихви за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014г. до 21.07.2017г.,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 821/2017г. на КРС ведно със сумата 1704.16лв. съдебни разноски за заповедното,първоинстанционното и въззивното производство.

Решението е постановено при участие на трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4