Определение № 477 от 21.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477 гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20235000500639 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ш. В. Д. Р.“ ЕООД против Определение № 2005/ 23.08.2023 г. по в. гр. д. № 2286/ 2023 г. на ОС – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Разпореждане от 03.07.2023 г. по изп. д. № ***/**** г. на ЧСИ П. И., с което е оставено без уважение възражението му по чл. 442а ГПК за непредприемане на принудително изпълнение - публична продан на недвижим имот в с. А. – ПИ *****.**.** и построените в имота сгради *****.**.**.* и *****.**.**.* и вдигане на наложените върху тях възбрани.

В частната жалба се излагат доводи неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че отказът на съдебния изпълнител да вдигне наложените възбрани на основание чл. 442 ГПК попада в хипотезата на чл.

435, ал. 2, т. 6 ГПК, което обуславя допустимост на жалбата. Жалбоподателят иска да се отмени определението и делото се върне на окръжния съд за разглеждане на жалбата по същество.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от взискателя община С..

Съдът, като провери правилността на обжалваното определение въз основа на материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

1

Изп. д. № ************** на ЧСИ № *** – П. И. е образувано по молба на община С. за събиране от „Ш. В. Д. Р.“ ЕООД на паричните вземания, удостоверени с АУЗД № **********/ ******** г. и АУЗД № **** – АУЗД – ***-*/ ******** г.

За обезпечаване вземанията на взискателя е наложен запор върху вземанията на длъжника „Ш. В. Д. Р.“ ЕООД, както и възбрана върху недвижими имоти.

С Възражение вх. № *****/ 16.05.2023 г. длъжникът е поискал да бъде прекратена публичната продан на имот *****.**.** ведно с построените в имота сгради поради несъразмерност на изпълнението, като е посочил, че е налице друго подходящо по стойност недвижимо имущество, от което да бъде удовлетворен взискателят – ПИ *****.***.***, находящ се в гр. К., ведно с построените в имота сгради, чиято пазарна стойност според заключението на вещото лице е 1 157 400 лв.

Актуалният размер на задължението по изпълнителното дело към 26.06.2023 г. е в размер на 42 583. 54 лв.

С Разпореждане от 03.07.2023 г., обективирано в Съобщение изх. № *****/ 03.07.2023 г. до длъжника, искането е оставено без уважение.

При тези данни съдът намира жалбата за основателна.

Настоящата инстанция споделя изцяло съображенията, съдържащи се в постановени от АС – Пловдив предходни определения (Определение № 27/ 14.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 15/ 2022 г., Определение № 30/ 07.05.2021 г. по в. ч. гр. д. № 229/ 2021 г. и др.), в които е прието, че жалбата на длъжника против отказа на съдебния изпълнител да вдигне обезпечителните мерки поради свръхобезпеченост, подлежи на разглеждане по реда на чл. 435 и сл.

ГПК.

Със ЗИДГПК (ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.) с разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 ГПК е въведено изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал. 2 ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност. На същия е предоставена възможността по чл. 442а, ал. 2 от ГПК да релевира несъразмерността чрез възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на такава, вдига съответните обезпечителни мерки. Длъжникът може и по исков ред да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно поради явна несъразмерност принудително изпълнение съгласно чл. 441, ал. 2 ГПК.

Няма разпоредба, която да предвижда изрично възможност за длъжника да обжалва постановения по възражението отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки. Следва да се има предвид, че с новата уредба се разшири и кръга на подлежащите на обжалване от длъжника 2 действия на съдебния изпълнител, като на същия се предостави правото по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, реципрочно на съществувалото и до тогава, сега регламентирано в чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК, право на взискателя да обжалва спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. При положение, че несъразмерността е възведена изрично като порок на принудителното изпълнение, водещ до неговата процесуална незаконосъобразност и ангажиращ на самостоятелно основание отговорността на съдебния изпълнител за вреди и са предвидени процесуални способи за нейното преодоляване в рамките на провежданото принудително изпълнение по възражение на длъжника, като при вдигане на съответните обезпечителни мерки – запор и възбрана, съставляващи според задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителни действия по насочване на принудителното изпълнение спрямо конкретните имуществени обекти, за които са предприети, взискателят разполага с право на жалба в хипотезата на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК на отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, то на длъжника не може да бъде отречено правото да обжалва не само насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, но и върху имущество, съставляващо свръхобезпечение при отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки поради несъразмерност в хипотезата на чл.

435, ал. 2, т. 6 от ГПК на отказ на съдебния изпълнител да преустанови принудителното изпълнение спрямо това имущество. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че отказът на съдебния изпълнител да вдигне наложените обезпечителни мерки по възражението по чл. 442а, ал. 2 от ГПК на длъжника за свръхобезпеченост подлежи на обжалване.

Като е приел противното и оставил жалбата на „Ш. В. Д. Р.“ ЕООД без разглеждане, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2005/ 23.08.2023 г. по в. гр. д. № 2286/ 2023 г. на ОС – Пловдив.

ВРЪЩА делото на ОС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4