Решение № 45 от 24.09.2020, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

Номер 45

24.09.2020 г.

Град Крумовград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Крумовград

На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Марин М. Чорбаджийски като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Административно наказателно дело № 20205130200086 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 15 от 22.06.2020 г., издадено от Директора на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл. 209а, ал.4, пр.2, във вр. с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 / триста/ лева на О. А. Ю. , с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето и т. I , подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.

Жалбоподателят О. А. Ю. , чрез пълномощника си адв. Н.К. сочи, че е налице несъответствия между диспозитива на двата акта – акт за установяване на административно нарушение № 15 и Наказателно постановление № 15 от 22.06.2020 г., издадено от Директора на ОД МВР-Кърджали. Изтъква че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В Наказателно постановление № 15 от 22.06.2020 г., издадено от Директора на ОД МВРКърджали било посочено, че е нарушена Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, като същата не е посочена в акта за установяване на административно нарушение № 15.

Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят Ю., редовно призован, не се явява лично и не се представлява.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрк. П., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление. Представя и писмени бележки, в които излага подробни съображения за неговата законосъобразност.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

1

На 03.04.2020 г. жалбоподателят О. А. Ю. около 16.40 ч. посетил спортната площадка в гр. Крумовград, между бл. 3 и бл. 4 в квартал „ Запад“, като на спортната площадка били още 4 лица – Н.Ч. , А.И. Д.Ч. и В.Ч., като петте лица, започнали да си подават футболни пасове с топка. След подаден сигнал до дежурния в РУ – Крумовград били изпратени на место полицаите Б.К. и П.С.. Впоследствие на място пристигнал и полицая О.П.. Било констатирано, че посочените на спортната площадка лица не спазват забраната въведена със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването , с която в т. I , подт.

1 се забранява посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Това се налагало, тъй като с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Р. България било обявено извънредно положение заради усложняваща се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната. По този повод съответно били въведени и противоепидемични мерки, една от които била регламентирана в т. I , подт. 1 на Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Полицейските служители установили, че жалбоподателят О. А. Ю. бил посетил спортната площадка между бл. 3 и бл. 4 в квартал „ Запад“ в гр. Крумовград. По този повод на 03.04.2020 г. на жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, който той подписал и записал на мястото за възражения „ да“, без да посочи конкретно какви. На 22.06.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на О. А. Ю. за извършено нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. I , подт.

1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.

Тази фактическа обстановка съдът счита за установена от показанията на свидетелите О.П. и Б.К., кредитирани изцяло като достоверни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото; АУАН № 15 от 03.04.2020г. ; заверено копие на Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, заверено копие на Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването;заверено копие от Заповед № РД-01-154/26.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, заверено копие от писмо рег. № 289р-6211/05.05.2020г.; заверено копие от справка рег. № 289р5826/29.04.2020г.; заверено копие от Доклад рег № 289р-4657 от 06.04.2020г. относно посетен сигнал; заверено копие от Справка за съдимост на О.Ю., А.И.; Д.Ч. , Н.Ч. и В.Ч.; заверено копие от писмо вх.№ 289000-2050/04.05.2020г., заверено копие от Постановление за отказ за образуване на ДП от 30.04.2020г. на районен прокурор – Чотрова, Заповед № 292з-586/30.03.2020г. на директора на ОД на МВР – Кърджали.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. I , подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.

Посочената разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в редакцията към датата на извършване на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл.63, ал.1 от ЗЗ, действащ също към процесната дата, там е предвидено при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на 2 отделен регион. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като с издадена на основание чл.

63, ал. 1 от ЗЗ Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р.България. В цитираната т.

I , подт. 1 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че се забранява посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.

Именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбоподателят не е изпълнил.

На 03.04.2020 г. той се е намирал на спортна площадка и е подавал футболни пасове със свои познати, с което е осъществил състав на вмененото му нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. I , подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.

Затова правилно е реализирана административнонаказателната му отговорност. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

Действително в акта за установяване на административно нарушение е посочено , че със Заповед № РД-01-154/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването са взети посочените противоепидемиологични мерки да не се посещават паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, а в Наказателното постановление е посочено, че със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. са взети посочените противоепидемиологични мерки. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В настоящото производство е допусната нередовност в акта, но по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. От словесното описание на нарушението в акта и в наказателното постановление настоящата инстанция счита, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, той може да разбере в какво е обвинен и адекватно да организира защитата си в настоящото производство. Изложеното води до извода, че посоченото нарушение на административнопроизводствените правила не е от категорията на съществените и не се нарушава правото на защита на жалбоподателя.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.

Административното нарушение се явява безспорно установено от показанията на разпитаните свидетели Петров и Красев, както и от писмените доказателства. Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. I , подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването. В случая се прилага нормативният акт , който е бил в сила по време на извършване на деянието. Това са относимите актове към извършеното от жалбоподателя деяние и те правилно са били посочени в атакуваното наказателно 3 постановление. Липсват основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай. Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици. Освен това, обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВРКърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15 от 22.06.2020 г., издадено от Директора на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл. 209а, ал.4, пр.2, във вр. с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 / триста/ лева на О. А. Ю. , с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето и т. I , подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.