Решение № 205 от 24.04.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Кърджали, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело № 20235140101718 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК.

Ищецът „З. Д. Е.” АД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника С. М. М. съществуването на вземане на „З. Д. Е.” АД в размер на 2510,00 лв. (две хиляди петстотин и десет лева) - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за виновно причинени неимуществени вреди, с включени ликвидационни разноски, дължима на основание чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховането ; сумата от 341,52 лв. (триста четиридесет и един лева и петдесет и две стотинки) - мораторна лихва за периода 04.06.2022 г. до 24.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №***** г., по описа на РС-Кърджали. Претендира направените разноски в заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че на 31.12.2021 г., в района на гр. К., на ул. „Т. К.“ до № **, е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на МПС марка „Ф/“ модел „Б.“ с peг. № ******, управлявано от С. М., което блъска пешеходеца Р. В. М., който се движи вдясно на тротоара по посока на движението, след което напуска мястото на ПТП.

Вследствие на произшествието р. м. претърпява контузия на гръдния кош и контузия на крака. Твърди, че за настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП е пострадали лица с № **************** г. от компетентните органи. За настъпилото ПТП на виновния водач е съставен АУАН Серия ****************/****** г.

Сочи, че в „З.Д. Е.“ АД е сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС с peг. № **********, с полица № BG/******** г., валидна към датата на процесното ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие към „З.Д. Е.“ АД е предявена претенция под № ********* г. от Р.

В. м. - увредено лице, за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с 1 претърпените неимуществени вреди следствие на ПТП. За нанесените неимуществени вреди и след решение на Застрахователна експертна комисия е определено обезщетение в размер на 2500 лв. Посочената сума е възстановена в цялост по банкова сметка на увреденото лице на 01.04.2022 г. Твърди, че с изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл.

500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, за „З.Д.Е.“ АД възниква право да се суброгира в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Сочи, че след реализиране на ПТП, виновният водач е напуснал мястото на ПТП преди идването на надлежните органи.

Твърди, че с регресна покана „З.Д.Е.“ АД е отправило покана към длъжника да заплати претендираните суми, но плащане не е постъпило.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. В съдебно заседание се явява лично, като заявява, че не оспорва предтендираните суми. Моли да плати разсрочено претендираните суми, тъй като е пенсионер.

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:

Предявени са установителни искове по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, възразена от длъжника, както и че искът по чл. 422 от ГПК е предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.

Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, представлява предявеното чрез заявлението по чл. 410 от ГПК притезание, т. е. съдът е длъжен да се произнесе съобразно заявения по чл. 410 от ГПК размер, вид и основание (фактически обстоятелства) на предявеното материално право в заповедното производство, като искът се счита за подаден от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (арг. чл. 422, ал. 1 от ГПК). Следователно, с този иск се цели да се установи дали оспореното в заповедното производство вземане съществува, респ. дали е спорно, като при уважаване на иска ще влезе в сила заповедта за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

Съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно доказване съществуването на вземания, за които е издадената заповед по чл.410 от ГПК, тяхната изискуемост и размер, в това число настъпилото ПТП, причинените неимуществени вреди, размера на определеното и изплатено обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия, наличието на валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите със срок на валидност, покриващ застрахователното събитие, както и получаването на покана от ответника за заплащане на изплатеното обезщетение от ищеца.

От приетите по делото доказателства се установява безспорно наличието на всички предпоставки за основателността на претенцията. Произшествието е причинено при управление на автомобил в срока на валидност на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Вследствие нарушение на правилата за движение по пътищата (извършено от ответника) са настъпили неимуществени вреди, като пострадалото лице р. м., претърпява контузия на гръдния кош и контузия на крака. Установява се, че настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП е пострадали лица с №************** г. от компетентните органи. Установява се, че на виновния водач С. М. е съставен АУАН Серия GA № ************* г., както и издадено Наказателно постановление от 20.01.2022 г. След 2 настъпване на ПТП – то ответника– участник в него е напуснала същото без да уведоми и без да изчака идването на контролните органи. При настъпване на ПТП водача на МПС, участник в произшествието е длъжен да спре и да установи какви са последиците от него.

Делинквентът не е изпълнил вмененото му от закона задължение за уведомяване на органите за контрол на МВР за настъпилото ПТП, с което е нарушил 123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП. В подкрепа на горното са съставения АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление. Що се отнася до административнонаказателната отговорност на лицето, тя е ирелевантна за гражданската отговорност, която се предпоставя само от наличието на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а не от влизането в сила на наказателното постановление. Административно-наказателната отговорност няма отношение към гражданските правоотношения във връзка с ПТП и възникването на задължения за репариране на вредите от ПТП. Така с изплащането на застрахователното обезщетение, ищцовото дружество - застраховател, в рамките на предоставената му възможност, се е суброгирал в правата на увреденото лице, до размера на изплатеното обезщетение, съгласно действащата норма на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се отбележи, че ответникът не оспорва предявените искове по основание и размер, поради което съдът приема същите за доказани.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото.

С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Следва да се присъдят в полза на ищеца направените разноски в заповедното производство в общ размер на 107.03 лв., от които 57.03 лв. за дължима държавна такса по делото и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство са дължими разноски за заплатена д.т. от 93.37 лв., като ищецът има право съгласно чл.78, ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ на възнаграждение за юрисконсулт от 100 до 300 лв., което съдът с оглед защитавания материален интерес определя на 100 лв. или общо са дължими разноски в исковото производство в размер на 193.37 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. ***************************, ап. ** СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на „З. Д. Е.” АД, ЕИК *************, седалище и адрес на управление: гр.

***************, представлявано от Й. Ц. - председател на Съвета на директорите и е. и. изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител К. Н. – юрисконсулт, както следва:

1./ сума в размер на 2 510,00 лв. (двe хиляди петстотин и десет лева) - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за виновно причинени неимуществени вреди на пешеходеца р. м., в следствие на ПТП по щета № ******* настъпило на 31.12.2021г., в района на гр. К., с участието на МПС марка Ф., модел Б., с рег.

№ ******, управлявано от С. М., с включени ликвидационни разноски, дължима на основание чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.08.2023 г. до окончателното й изплащане;

2./ сума в размер на 341,52 лв. (триста четиридесет и един лева и петдесет и две стотинки) - мораторна лихва за периода 04.06.2022 г. до 24.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед № ********а изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № *****г. на РС- Кърджали.

3

О С Ъ Ж Д А С.

М.

М.,

ЕГН

**********, с адрес: гр.

К., ул.

***************************, ап. **, да заплати на „З. Д. Е.” АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр. ***************, представлявано от Й. Ц. председател на Съвета на директорите и е. и. - изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител К. Н. - юрисконсулт, сумата от 193.37 лв. , представляваща разноски по настоящото дело, и сумата от 107.03 лв., представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № *****г., по описа на РС- Кърджали.

Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка на „З. Д.

Е.” АД: Банка „Юробанк България” АД с IBAN: BG76BPBI81701600034750.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4