Решение № 2463 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2463 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110213393 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д - чл.63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Н. Д. Ц. срещу Наказателно постановление № 24-4332-018400 от 13.08.2024 г., издадено от Д. Д. Д. – Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя Н. Ц. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата от Н. Д. Ц. се сочи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. В тази насока и в жалбата се релевират доводи в посока на това, че вменената за нарушена от жалбоподателя Ц. разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП очертава два фактически състава на административни нарушения – 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество или 2. неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. В тази връзка в жалбата се навеждат аргументи за квалифициране на две нарушения, различни по вид, подведени общо под нормата на чл. 174, 1 ал. 3 от ЗДвП, без да е направено разграничение между посочените два състава. Указаното жалбоподателят третира като съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до незаконосъобразност на така издадения санкционен акт. По отношение „отказа“ за даване на кръвна проба жалбоподателят Н. Ц.а изтъква в своя защита, че тъй като автомобилът му бил изцяло потрошен, за него възникнала необходимостта да извика и изчака репатрак, за да освободи движението и платното в процесния извънредно ранен час /около 05.00 часа сутринта/. По този повод жалбоподателят твърди, че човекът с репатриращият автомобил пристигнал около или малко след 06.00 часа, поради което и санкционираното лице сочи, че не е могло да стигне до болницата преди указания в талона за изследване час.

С оглед на изложеното и в жалбата на Н. Ц. се иска съдът да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснато съществено процесуално нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. Ц., редовно призован, се явява лично и с представителя си – неговата майка К.П.Г Последната поддържа подадената жалба на изложените в нея основания и моли за отмяна на процесното постановление. Жалбоподателят Н. Ц. се присъединява към заявеното от К. Г..

Въззиваемата страна - Началник сектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща представител, като обаче взема становище по съществото на делото, депозирайки писмени бележки чрез процесуален представител – главен юрисконсулт В. П., в които се иска съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като навежда подробни доводи в тази насока. В процесните бележки се предявяват претенции за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и са прави възражение за прекомерност на евентуално поискания от въззивника адвокатски хонорар.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На *** г., около 04.20 часа, жалбоподателят Н. Д. Ц. управлявал своя лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“ с рег. № ***, по самостоятелно платно на ул. „Околовръстен път“, с посока на движение от бул. „България“ към бул. „Черни връх“ като движейки се с несъобразена с пътните условия и видимост скорост, на кръстовището с ул. „Градина“ реализирал ПТП в паркирания в дясна лента лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № ***, като последният, в резултат на удара, се изместил напред и на дясно като ударил паркирания пред него автомобил „Мерцедес ЦЛК“ с рег. № ***, бордюр и намиращата се в дясно метална ограда.

Вследствие на удара процесният автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“ с рег. № *** управляван от жалбоподателя Н. Ц.а се отклонил наляво, като се ударил в близките мантинела и дърво, намиращи се между обособеното и основното платно. По подаден сигнал от ОДЧ на ОПП – СДВР на място пристигнали служители от отдел „Пътна полиция“ в състав младши автоконтрольор В. В. и младши автоконтрольор С. А., както и екип на спешна помощ. Служителите от отдел „Пътна полиция“ при СДВР около 04.40 ч.

2 поискали да тестват жалбоподателя Н. Ц. с техническо средство за употреба на алкохол – Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDM 0209, но Ц. отказал. На жалбоподателя Ц. бил издаден талон за изследване № 0179354 от същата дата от мл. автоконтрольор С. А. , от който било видно, че Ц. следвало да се яви в УМБАЛ „Света Анна“ до 45 минути, считано от 05:30 ч. на *** г. и да даде проби за установяване наличието/липсата на алкохол и/или наркотични вещества в кръвта. В хода на проверката било установено, че управляваното от жалбоподателя Н. Ц.а моторно превозно средство не било преминало годишен технически преглед, а при поискване от страна на контролните органи на свидетелство за регистрация на МПС от водача Ц., последният не представил такова.

С оглед така установеното и на жалбоподателя Н. Д. Ц. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 1341217/*** г. от свидетеля В. В. от отдел „Пътна полиция“ при СДВР. В така съставения акт свид. В. посочил, че жалбоподателят Н. Ц.а виновно е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т.- 2 от ЗДвП Процесният акт бил връчен на *** г. на жалбоподателя Н. Ц., която го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не постъпили писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН от Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ пир СДВР е издадено обжалваното Наказателно постановление № 24-4332-018400 от 13.08.2024 г., с което на жалбоподателя Н. Д. Ц. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на чл. 173, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.

2 от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя Н. Ц. на 19.08.2024 г., а на 02.09.2024 г. била подадена жалбата срещу него.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства показанията на свидетеля В. В. – мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР /актосъставител/, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – декларация от Н.

Ц., протоколи за ПТП с № 1925535 и № 1925536 от *** г. ведно със скица на ПТП, съпроводително писмо, справка картон на водача, талон за изследване № 0179354 от *** г., фиш за оказана спешна медицинска помощ на Н. Ц., 3 копие на заповед № 513з-8953/25.11.2016 г. на директора н СДВР за преназначаване на държавен служител в СДВР, копие на заповед № 8121К13318/28.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи относно преназначаване на държавен служител на ръководна длъжност в МВР ведно с акт за встъпване в длъжност, заверено копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България и др.

Съдът намира показанията на свид. В. В. за обективни, хронологично последователни и непротиворечиви относно релевантните към предмета на доказване обстоятелства. От показанията на сочения свидетел се извлича информация относно времето и мястото на процесната случка, марката на управляваното от жалбоподател Н. Ц. превозно средство, посоката на движение на автомобила на жалбоподателя, установеното на място ПТП, реализирано с други паркирани автомобили и обективно установените материални щети, причинени на другите два автомобила, отказа на жалбоподател Ц.а да бъде тестван за алкохол и др. Посочените гласни доказателствени средства се явяват ценен информативен източник на данни и относно процедурата по съставяне на процесния АУАН от свидетеля В., издаването на талон за медицинско изследване и отразяването/закрепването на възприетото местопроизшествие в съответния протокол за ПТП. По отношение вмененото на жалбоподателя нарушение, свързано с отказа на последния от проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, показанията на свидетеля се открояват с липсата на ясен спомен относно причините, поради които наказаното лице е отказало да бъде тествано.

Съдът изгради своите изводи и възоснова на посочените по - горе писмени доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.

В производство по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на атакуваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 513з8953/25.11.2016 г. на Директора на СДВР, АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице – В. В., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган - Началник сектор при ОПП - СДВР, на когото съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и приложените заповеди – Заповед № 8121К13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з4 1632/02.12.2021 г. са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗАНН. И двата обсъждани процесуални документа са съставени в предвидените за това срокове и при спазване на изискуемата за тяхната валидност писмена форма. Налице е и редовна процедура по съставяне и връчване на акта, както и надлежна процедура по връчване на атакуваното НП на жалбоподателя.

Въпреки изложеното до тук, настоящият съдебен състав констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при описанието на първото, вменено на жалбоподателя, административно нарушение /по пункт първи от НП/.

По нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП (пункт първи от НП):

Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Посочената норма предвижда още задължение на водачите при възникване на опасност за движението, незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране, като същите не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.