Решение № 374 от 20.11.2023, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. П., 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20211230101706 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.

Ищецът Община П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц .Б . III“ № 24, с код по БУЛСТАТ ***, е предявил против ответниците Е. С. А., с постоянен адрес в гр. Б., ***, ет. 2, ЕГН **********, Д. С. Ф., с постоянен адрес в с. Б., общ. П., ***, ЕГН **********, В. С. К., с постоянен адрес в гр. С., ж.к.

„Д.“ № 501, вх. А, ет. 2, ап. 4, ЕГН ********** и Г. С. К., с постоянен адрес в гр. Б., ул.

„Я. С.“ № 3, вх. Б, ет. 5, ап. 38, ЕГН **********, първоначални субективно (пасивно) съединени отрицателни установителни искове – за правото на строеж върху недвижим имот.

Първата ответница е релевира срещу ищеца инцидентен установителен и с к – за признаването й за собственик на същия недвижим имот, на основание давностно владение, както и евентуален насрещен иск – за присъждането в нейна полза на подобрения в имота.

Ищецът твърди, че е собственик на урегулиран поземлен имот (УПИ) I, в кв. 33, по плана на с. Б., общ. П., одобрен през 1994 г., при съседи: от изток – улица, от запад – УПИ XIII, от север – улица, и от юг – УПИ II. Поддържа, че с Договор с № 140/18.06.1997 г., сключен между него (като учредител) и бащата на ответниците – С.

С. К. (като суперфициар), е отстъпил на последния право на строеж върху посочения поземлен имот, включващо изграждането на триетажна жилищна сграда, с разгърната 1 застроена площ от 360 кв. м. Изтъква, че суперфициарят е починал, а четиримата ответници са неговите единствени наследници по закон, като нито първият, нито те са реализирали суперфицията до изтичането на 5 години от учредяването й, поради което тя е погасена по давност. Смята, че визираният урегулиран поземлен имот не е придобит по давност от първата ответница, защото той е частна общинска собственост, като в него не са налице подобрения, за които да се дължи парична репарация. Иска постановяване на съдебно решение, с което първоначалните искови претенции да бъдат уважени, а инцидентният установителен иск и насрещният такъв – отхвърлени.

Претендира и съдебни разноски.

Ответниците оспорват първоначалните искове, намират за основателни исковите претенции на първата от тях и настояват за присъждане на съдебноделоводни разходи. Излагат идентични доводи, че: по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Б., общ. П., одобрени по ЗКИР, спорният поземлен имот е с идентификатор ***; наследодателят им С. К. и ответницата Е. А. от 1997 г. са започнали да упражняват давностно владение върху този поземлен имот, което след смъртта на първия е било продължено от втората; така ответницата А. е придобила имота по давност; в самия поземлен имот са били реализирани и редица подобрения от С. К. и от Е. А.; те датират около 1997 г. – 1999 г., общата им стойност е 12 365 лв. и тяхното реализиране е станало със знанието и без противопоставянето на ищеца.

Считат, че при непризнаване, че А. е собственик на недвижимия имот, ищецът трябва да й заплати тези подобрения (съобр. изменението на насрещния осъдителен иск, сторено по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК). Поясняват, че подобренията се изразяват в: масивен гараж, представляващ сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. П.; ограда от метална мрежа и бетонови колове, ограждаща поземления имот от неговите източна, западна и северна страни; каменна ограда (подпорна стена), ограждаща поземления имот от южната му страна; метална двукрила врата, поставена на източната ограда на имота;

36 броя овощни дървета и 10 броя лози; паянтова постройка, изградена от ламарина и от дърво.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):

1.1.) Предмет на разглеждане са искове, чиято юридическа квалификация е:

1.1.1.) По чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 67, ал. 1 ЗС – за несъществуването на правото на строеж върху поземления имот.

1.1.2.) По чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС – за претендираната от ответницата Е. А. собственост спрямо този недвижим имот.

1.1.3.) По чл. 74, ал. 2 във вр с чл. 72 ЗС – за стойността на заявените от ответницата А. подобрения по отношение на имота, ведно със законната лихва, 2 считано от подаването на насрещната искова молба – 08.02.2022 г., до погасяването.

1.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по спора, поставен за решаване, се изяснява от анализа на относимите доказателства и е следната:

1.2.1.) Съгласно представения Акт за частна общинска собственост с № 52/22.05.1997 г., ищецът е собственик на УПИ I, в кв. 33, по плана на с. Б., общ. П., одобрен през 1994 г.

1.2.2.) От приложената към първоначалната искова молба скица с № 86/06.08.2021 г., издадена от Кметството на с. К., общ. П., се потвърждава и индивидуализацията на поземления имот по плана на с. Б., общ. П., одобрен със Заповед № 986/04.10.1994 г.

1.2.3.) Индивидуализацията на имота по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. П., одобрени по ЗКИР, се извлича от депозираната от ответницата Е. А. скица (с № 15-653493-15.06.2022 г.) на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Б., а именно: поземлен имот с идентификатор ***, с площ – 917 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план – кв. 33, парцел I, при съседи – поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***.

1.2.4.) Съобразно цитирания по-горе Договор с № 140/18.06.1997 г., който също е част от доказателствената съвкупност, ищцовата страна е учредила на С. С. К. процесното право на строеж върху имота, до който се отнасят исковите претенции.

1.2.5.) Видно е от ангажираното от ищеца удостоверение за наследници (с № 13/08.11.2021 г.), изходящо от Кметството на с. Б., общ. П., че С. С. К. е починал на 15.12.2008 г., оставяйки за единствени свои наследници по закон четиримата ответници, които са негови деца.

1.2.6.) По делото са събраните и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетели (В. Ф., В. В., А. А. и В. С.), осигурени от страните, при режим на довеждане.

1.2.6.1.) От съвкупната преценка на показанията на свидетелите става ясно, че:

- От 1997 г. до смъртта си С. С. К. непрекъснато е стопанисвал поземления имот, във връзка с който се води сегашното дело.

- Тъй като имотът е бил с денивелация, около 1997 г. – 2000 г. С.

К. е предприел действия по неговото изравняване, като е изградил подпорна стена по южната му граница и ограда от останалите страни, включително е поставил метална входна врата. Направил е още масивен гараж и паянтова постройка от типа „барака“.

Засадил е овощни дървета и лозя.

- Ст. К. е ползвал имота като овощна и зеленчукова градина, осъществявайки в него обичайните селскостопански дейности в тази насока.

3

- След като К. е починал, имотът е бил стопанисван от двете му дъщери – ответниците Ф. и А.. Те не са извършвали толкова активно отглеждане на земеделски култури в него, нито често са осъществявали някакви други облагородяващи работи, поради което той е обрасъл с дива растителност, но двете са били единствените субекти, разполагащи с ключ за входната му врата.

1.2.6.2.) В тези части показанията и на четиримата свидетели не съдържат някакви сериозни противоречия по релевантните факти, които да имат практическо значение, а по-скоро взаимно се допълват. Наблюдават се само несъществени разминавания, които се дължат на дистанцията на времето, и то по обстоятелства, които не са меродавни за предмета на доказване.

1.2.7.) В хода на съдебното производство е назначена и съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице и. Л. – със специалност „строителен инженер по промишлено и гражданско строителство“ и с допълнителна квалификация „оценител на недвижими имоти“.

1.2.7.1.) От заключението на експерта, както и от проведения му разпит, се изяснява, че:

- В УПИ I, в кв. 33, по плана от 1994 г. на с. Б., общ. П. не е извършен строежът, за който на С. С. К. е била учредена суперфицията от 1997 г.

- На място е изпълнен масивен гараж със застроена площ от 24 кв. м., чийто зидове са каменни, а колоните, поясът и плочата от 45,2 кв. м. – стоманобетонови. Изпълнен е и пълнеж от суха каменна зидария, с височина 0,5 м. и площ 63 кв. м., който е над нивото на терена на имота. Строителството на гаража е начало на нулев цикъл за бъдеща сграда с площ от 80 кв. м. В действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Б., общ. П. цялото това строителство е нанесено като една сграда с идентификатор ***, с площ 47 кв. м. и с предназначение за „друг вид сграда за обитаване“. Общата стойност на гаража, на стоманобетоновата плоча и на пълнежа от каменната зидария е 8 829 лв.

- В поземления имот са изградени още:

= барака от 7,25 кв. м., с дървена носеща конструкция и с ограждане и с покрив от LT-ламарина, разположена върху бетонова площадка, на стойност 522 лв.;

= подпорна стена от каменна зидария, с височина от 1 м. до 1,5 м. и с дължина от 37 м., направена от южната страна, на стойност 607 лв.;

= оградна мрежа и метални профили U10, с височина 1,3 м. и с дължина 22 м., поставена по източната граница, на стойност 396 лв.;

= оградна мрежа и дървени колове, с височина 0,8 м. и с дължина 55 м., ситуирана по западната и по северната граница, на стойност 330 лв.;

= двукрила метална врата, с височина на крилата 1,1 м. и широчина 3,8 м., налична от източната страна (на 1,4 м. от границата с имот 4

***), на стойност 168 лв.

- Липсват надлежни строителни книжа за описаните строителномонтажни дейности в поземления имот, макар за гаража, стоманобетоновата плоча и пълнежа от каменната зидария, както и за подпорната стена, да са били необходими такива, които кореспондират със застроителния регулационен план.

- От техническа гледна точка е възможно бараката, оградите и металната врата да бъдат демонтирани и преместени на друго място, където да имат същото предназначение.

- В имота са засадени овощни дървета (3 бр. сливи, 1 бр. черница, 4 бр. ябълки, 4 бр. череши, 2 бр. нар, 2 бр. смокини, 4 бр. праскови, 3 бр. круши и 1 бр. орех) и лози (8 бр.), на обща стойност от 1 513 лв.

1.2.7.2.) Доказателствената информация, събрана чрез експертизата, подлежи на цялостно възприемане. Констатациите на вещото лице се базират както на непосредствен оглед на място, така и на подробна преценка на съответните технически и пазарни особености на изследваните обекти. Експертните изводи, формирани на тази основа, са категорични, мотивирани са в нужната степен и не се опровергават от другите доказателства.

1.3.) Установените факти, преценени на плоскостта на приложимите нормативни разпоредби, създават опора за следните юридически заключения:

1.3.1.) Според чл. 67, ал. 1 ЗС, правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1 ЗС) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.

1.3.2.) Най-важните специфики на този юридически институт са изяснени в мотивите и в диспозитива на Тълкувателно решение № 1/04.05.2012 г. по тълк. д. № 1/11 г., ОСГК на ВКС, където е прието, че:

- Срокът от 5 години, в който трябва да се упражни правото на строеж, за да не се погаси в полза на собственика на земята, е давностен, поради което приложение намират и правилата на ЗЗД, уреждащи погасителната давност.

- От определянето на срока като давностен следва, че: неспазването му не води автоматично до погасяване на правото на строеж и съдът не може да го приложи служебно (чл. 120 ЗЗД); собственикът на земята не може да се позове на давността, след като правото на строеж вече е реализирано (чл. 118 ЗЗД); срокът може да бъде прекъсван и/или спиран на съответните законови основания (чл. 115 и чл. 116 ЗЗД).

- Правото на строеж се счита за упражнено, когато обектът, за който е отстъпено, е завършен на ниво „груб строеж“ (чл. 181, ал. 1 и ал. 2 във вр. с § 5, т. 46 от ЗР на ЗУТ).