Решение № 1530 от 19.12.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1530 гр. Русе, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20224520101523 по описа за 2022 година

Ищецът “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.6, представлявано от изпълнителния директор Лили Димитрова, твърди, че на 14.03.2017г. е бил сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника договор за потребителски паричен кредит № CARU-14621868, по силата на който първият предоставил на втория сумата от 3 700.00 лева, която сума е получена от кредитополучателя по посочена от него банкова сметка. Страните уговорили и че се дължи такса ангажимент в размер на 74.00 лева срещу която кредитодателя се задължава да сключи договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар.1, т.5 от ЗПК, който лихвен процент в случая е 18.82%. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредитодателят я удържа от предоставения размер на кредита за потребителски цели. С превеждането на паричната сума по кредита на ответника, кредитодателя е изпълнил всички свои договорни задължения. Към главницата се дължи и застрахователна премия в размер на 665.76 лева, а договорната лихва била уговорена в размер на 1 610.24 лева или общо главницата по кредита е станала в размер на 5 976.00 лева. Договорът бил сключен при ГПР в размер на 21.89%. Този кредит ответникът се задължил да върне на 48 броя погасителни месечни вноски всяка в размер на 124.50 лева с краен срок за издължаване на 20.03.2021г. Ответникът не е изпълнил задължението си по договора за заплащане на месечните погасителни вноски, на договорените падежи и преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 20.06.2018г. Считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава, поради което същият дължи на основание чл.86 от ЗЗД лихва за забава, чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва, както и уговорената договорна 1 възнаградителна лихва. Така на ответника била начислена и лихва за забава в размер на 736.90 лева за периода 21.06.2018г. до 01.06.2020г. Крайният срок за изпълнение на договора за кредит е настъпил на 20.03.2021г., с което е станал изискуем целият неизплатен остатък от задължението за главница и договорна лихва. Ответникът е останал да дължи по договора сумите от 2 977.30 лева – главница, 863.34 лева – договорна лихва за периода 20.06.2018г. до 20.03.2021г. и 736.90 лева – лихва за забава за периода 21.06.2018г. до 01.06.2020г. По силата на сключено между правоприемника на кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и “Фронтекс интернешънъл” ЕАД Приложение № 1 от 26.08.2019г. към рамков договор за цесия от 19.08.2019г. вземанията на първия по договор за потребителски паричен кредит № CARU-14621868/14.03.2017г. били прехвърлени на ищцовото дружество. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” упълномощили ищеца да уведоми длъжника по договора за извършената цесия.

Ищцовото дружество в качеството си на пълномощник изпратило чрез „Български пощи” ЕАД препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия до посочения адрес в договора за кредит на длъжника. Същият е посетен от пощенски служител, който не е успял да открие длъжника или друго лице, което е съгласно да получи пратката и поради тази причина е върнал пратката в цялост на ищеца. Това уведомление за извършената цесия е представено и към исковата молба и връчено на назначения особен представител на ответника - на 30.05.2022г. Поради това твърди, че цесията е породила действие спрямо Д. С.. Ищцовото търговско дружество за дължимите парични суми от страна на ответника по договор за потребителски паричен кредит № CARU-14621868/14.03.2017г., подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 4167/2021г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради което същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск относно вземането си срещу длъжника. Поради това съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д. И. С., че му дължи сумите от 2 977.30 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски паричен кредит № CARU-14621868/14.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 07.07.2021г.; 863.34 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва начислена за периода 20.06.2018г. до 20.03.2021г. и 736.90 лева, представляваща лихва за забава начислена за периода 21.06.2018г. до 01.06.2020г., по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4167/2021г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответникът Д. И. С. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е 2 открит. Назначеният му особен представител в срока за отговор ответникът оспорва изцяло предявения иск. На първо място твърди, че ответникът не е сключвал процесният договор за потребителски паричен кредит № CARU-14621868/14.03.2017г. и не е подписвал същия, поради което оспорва автентичността му. На следващо място твърди, че договор за потребителски паричен кредит № CARU-14621868/14.03.2017г. е нищожен поради несъотвествието му с императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК. Представеният от ищеца договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК. Той обаче не отговаря на разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, поради което и съгласно императивната норма на чл.22 от ЗПК е недействителен. Нарушен е чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр.с чл.19, ал.1 във вр.с пар.1, т.1 от ДР на ЗПК. Процесният договор е недействителен като неотговарящ на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК във вр.със съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. Същият е нищожен и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, доколкото договорения лихвен процент е в противоречие със закона и добрите нрави. Уговорената възнаградителна лихва е приблизително два пъти над размера на законната лихва. Поради недействителността на договор за потребителски паричен кредит № CARU-14621868/14.03.2017г., на основание чл.23 от ЗПК ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, поради което особеният представител прави възражение за прихващане на вече платените от Д. С. суми по вноски с дължимата единствено сума за главница.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представения договор за потребителски паричен кредит № CARU14621868, на 14.03.2017г. е бил сключен такъв между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника, по силата на който първият предоставил на втория сумата от 3 700.00 лева, която сума е била получена от кредитополучателя по посочена от него банкова сметка.

В договора страните уговорили и че се дължи такса ангажимент в размер на 74.00 лева срещу която кредитодателя се задължава да сключи договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар.1, т.5 от ЗПК, който лихвен процент в случая е 18.82%, а таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредитодателят я удържа от предоставения размер на кредита за потребителски цели. Договорено било и че към главницата се дължи и застрахователна премия в размер на 665.76 лева, а договорната лихва била уговорена в размер на 1 610.24 лева или общо главницата по кредита е станала в размер на 5 976.00 лева. Договорът бил сключен при ГПР в размер на 21.89%. Този кредит ответникът се задължил да върне на 48 броя погасителни месечни вноски всяка в размер на 124.50 лева с краен срок за издължаване на 20.03.2021г. На ответника била начислена и лихва за забава, поради неизпълнение на задължението за заплащане на погасителните месечни вноски на определените падежи в размер на 736.90 лева за периода 21.06.2018г. до 01.06.2020г. Крайният срок за изпълнение на договора за кредит е настъпил на 20.03.2021г., с което е станал изискуем целият неизплатен остатък от задължението за главница и 3 договорна лихва. По силата на сключено между правоприемника на кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и “Фронтекс интернешънъл” ЕАД Приложение № 1 от 26.08.2019г. към рамков договор за цесия от 19.08.2019г. вземанията на първия по договор за потребителски паричен кредит № CARU-14621868/14.03.2017г. били прехвърлени на ищцовото дружество. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” упълномощили ищеца да уведоми длъжника по договора за извършената цесия.

Ищцовото дружество в качеството си на пълномощник изпратило чрез „Български пощи” ЕАД препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия до посочения адрес в договора за кредит на длъжника. Същият е бил посетен от пощенски служител, който не е успял да открие длъжника или друго лице, което е съгласно да получи пратката и поради тази причина е върнал пратката в цялост на ищеца. Това уведомление за извършената цесия е представено и към исковата молба и връчено на назначения особен представител на ответника - на 30.05.2022г. Ищцовото търговско дружество за дължимите парични суми от страна на ответника по договор за потребителски паричен кредит № CARU14621868/14.03.2017г., подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 4167/2021г. по описа на РРС.

Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради което същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск относно вземането си срещу длъжника, което той е направил по настоящото дело.

От заключението на изготвената съдебно-почеркова експертиза се установява, че от представените за изследване оригинали на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARU-14621868/14.03.2017г. и условията към него, не са установени следи от натиск на гърба на документа на мястото, където е положен подписа и евентуални ръкописни текстове. Налице е пълна идентичност на подписа в договора и придружаващите го документи, със служебно получени сравнителен материал от ОД на МВР – гр.Русе от подпис на Д. И. С.. Подписите положени от Д. И. С. в договора не са изпълнени чрез техническо средство-фотографска или копирна техника., както и от трето лице чрез пряка имитация /преписуване/, чрез ръчно копиране под просвет/подсвет или друга форма на имитиране на подписи. Подписите положени за клиент в процесния договор за потребителски паричен кредит и придружаващите го документи са изпълнени от Д. И. С..

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че разрешеният размер на кредита по процесния договор е 3 700.00 лева.

Съгласно уговореното в раздел „Условия по договора”, т.2, заемателят дължи такса ангажимент в размер на 74.00 лева. Същата е удържана при усвояване на кредита. Остатъкът от сумата по кредита в размер на 3 626.00 лева е преведена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД на 15.03.2017г. по декларираната в т.1 от раздел „Условия по договора” разплащателна сметка на ответника Д. С., с платежно нареждане за кредитен превод с рег.№ 4