Решение № 2160 от 05.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 18254/2024
- Вид
- Решение № 2160
- Подписан
- 05.05.2026
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 58 · Закон за кредитните институции
- чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 14 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 3, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2160 гр. Пловдив, 05.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330118254 по описа за 2024 година
С исковата молба ищецът К. И. М. е предявил против „Банка ДСК“ АД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 лв., представляваща недължимо заплатена от наследодателката на ищеца Г.С.М. и получена от ответника при начална липса на правно основание по договор за кредит овърдрафт от 09.07.2015 г., сключен между наследодателката на ищеца Г.С.М. и „Банка ДСК“ АД и сумата от 972, 06 лв.
(след прието с Определение от 16.04.2026 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличаване на неговия размер), представляваща недължимо заплатена от ищеца и получена от ответника при начална липса на правно основание по договор за кредит овърдрафт от 09.07.2015 г., сключен между наследодателката на ищеца Г.С.М. и „Банка ДСК“ АД, ведно със законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба – 23.10.2024 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът И. К. М. е предявил против „Банка ДСК“ АД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 лв., представляваща недължимо заплатена от наследодателката на ищеца Г.С.М. и получена от ответника при начална липса на правно основание по договор за кредит овърдрафт от 09.07.2015 г., сключен между наследодателката на ищеца Г.С.М. и „Банка ДСК“ АД и сумата от 25 лв., представляваща недължимо заплатена от ищеца и получена от ответника при начална липса на правно основание по договор за кредит овърдрафт от 09.07.2015 г., сключен между наследодателката на ищеца Г.С.М. и „Банка ДСК“ АД, ведно със законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба – 23.10.2024 г., до окончателното й изплащане.
1
Производството по делото се развива след като с Определение № 9276/17.07.2025 г., постановено по делото, съдът е обединил на основание чл.
213 ГПК производството по гр.д. № 18254/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, и производството по гр.д. № 18255/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIХ граждански състав, като производството продължава за разглеждане като гр.д. № 18254/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
В исковата молба се твърди, че между Г.С.М. и „Банка ДСК“ АД е сключен договор за кредит овърдрафт от 09.07.2015 г., по силата на който в полза на Г.С.М. е отпуснат кредит под формата на овърдрафт в размер на сумата от 2 000 лв. В договора бил установен променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил от 12, 45 %, формиран от стойността на шестмесечния Софибор и надбавка 11, 269 пункта. Сочи, че в договора е установен годишен процент на разходите от 17, 03 % и срок на договора от 12 месеца. Твърди, че Г.С.М. е починала на ..... г. и оставила за свои законни наследници И. К. М. – с. и ищеца К. И. М. – с.. Поддържа, че за периода от сключване на договора за кредит до датата на депозиране на исковата молба по договора за кредит е заплатена сумата от 7 000 лв. от наследодателката на ищеца, както и от страна на ищците. Поддържа, че по отношение на договора за кредит следва да намери приложение на Закона за потребителски кредит. Сочи, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като е изготвен на шрифт с размер по-малко от 12 пункта. Поддържа доводи за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като БНБ е преустановила ползването и прилагането на индекс Софибор, считано от 01.07.2018 г.
Твърди, че в нарушение на чл. 33 а, ал. 6 във вр. с чл. 14 ЗПК банката не е уведомила наследодателката на ищеца за настъпилата промяна и за новата методика за определяне на лихвения процент. Следователно счита, че не е постигнато съгласие относно лихвения процент. Сочи, че сумата, която надвишава главницата е недължимо заплатена и ищецът, който съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН е носител на ½ ид.ч. от наследствената маса, има право на вземане по отношение на припадащата му се част от заплатените от наследодателката му суми, както и на лично заплатените от него средства.
Предявява исковата претенция за периода от 23.08.2019 г. до 23.10.2024 г., при съобразяване на петгодишния давностен срок, плюс два месеца съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Банка ДСК“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Поддържа, че исковата претенция не отговаря на законоустановените изисквания за нейната редовност, доколкото цената на иска не е отнесена към конкретен и ясен период с оглед обстоятелството, че са изложени съображения за неоснователно заплатена сума от 5 000 лв., част от която за период преди исковата претенция. Счита, че следва да бъде посочена дата и период на недължимо заплатените суми от по 25 лв. от страна на ищеца и на неговият наследодател. Поддържа, че е неясно защо в производството по делото се претендира сумата от по 25 лв., като исковата претенция не е предявена като частична, а разпоредбата на чл. 214 ГПК предвижда единствено възможност за увеличаване на размера на иска. По така изложените съображения се моли 2 за прекратяване на производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Счита, че исковата претенция е недопустима, доколкото последната не е подкрепена с доказателства, като намира, че липсват доказателства установяващи процесуалната легитимация на ищеца в качеството му на наследник на кредитополучателя. Излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че между него и Г.М. е сключен договор за кредит овърдрафт от 09.07.2015 г. с размер на кредита от 2 000 лв. и първоначален срок от 12 месеца, който е подновяван автоматично на основание чл. 31 от Общите условия. Поддържа, че в чл. 3 от Договора е установено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент от 12, 45 %, формиран от обективен банков индекс – 6 - месечния Sofibor и фиксирана надбавка от 11, 269 %, като лихвеният процент се е променял съгласно промените на 6-месечния Sofibor – два пъти в годината – на 15 януари и 15 юли. Сочи, че в разпоредбата на чл. 58 ЗКИ е въведена променя във връзка с отпадането на лихвен индекс (бенчмарк), вследствие на решението на БНБ за преустановяване използването на Sofibor. Позовава се на чл. 5.5 от Общите условия, в който е установено, че в случай, че избраният индекс е престанал да съществува, лихвеният процент по заварени договори, базирани на Sofibor и надбавка, ще се формира от друг подобен публично достъпен индекс и надбавка, като лихвеният процент не се променя. В тази разпоредба бил установен ред за уведомяване – със съобщение на видно място в поделенията на банката и на интернет страницата на банката. Сочи, че е въведен заместващ бенчмарк – „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева за домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ и изравнителен дисконт в полза на потребителя, като общия размер на лихвата не бил променен. Твърди, че потребителите били уведомени при спазване на установения в Общите условия ред на 29.06.2018 г. Поддържа, че в периода от 12.09.2015 г. до 07.12.2023 г. са усвоявани многократно суми от кредитополучателя, с което за последната е възникнало задължение да връща предоставените й суми, ведно с уговорената за ползване на кредита възнаградителна лихва. Сочи, че с оглед спецификата на кредита – при пълно или частично погасяване, кредитополучателя може да усвоява суми отново до размер на кредитния лимит от 2 000 лв., при което задължението по разплащателната сметка се увеличава. Твърди, че разрешеният кредитен лимит е погасен изцяло и договорът е прекратен, като плащанията, извършени към банката, са възникнали именно от възможността на овърдрафта за револвиране. Сочи, че възнаградителната лихва се начислява върху ползваната част на овърдрафта и е дължима месечно на договорената падежна дата – чл. 4 от Договора. Поддържа, че при договори за овърдрафт, когато кредитът следва да бъде погасяване в срок до три месеца се прилагат единствено изрично посочените в чл. 4, ал. 2 ЗПК разпоредби на ЗПК. Счита, че изискванията на закона по отношение на формата и съдържанието на договора са спазени, като оспорва, че шрифтът на договора е с по-малък от законоустановения размер от 12 пункта. Оспорва да са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за безплатно процесуално представителство. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
3
Районен съд – Пловдив е сезиран кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно между страните, че между „Банка ДСК“ ЕАД и Г.С.М. е сключен Договор за кредит овърдрафт от 09.07.2015 г., с който е договорено, че кредиторът отпуска на заемополучателя кредит овърдрафт по разплащателна сметка в размер от 2 000 лв.
Установено е, че договорът се сключва за срок от 12 месеца – до 09.07.2016 г. С разпоредбата на чл. 31 от Общите условия към Договора е установено, че срокът за ползване на кредита се подновява автоматично при условие, че са платени дължимите към датата на изтичане на срока лихви и такси, а при целеви овърдрафт за заплащане на застрахователни премии – и усвоената главница и ако някоя от страните не е отправила до другата писмено изявление за прекратяване най-малко 30 дни преди крайната падежна дата.
В разпоредбата на чл. 3 от Договора е установено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 12, 45 %, формиран от стойността на 6-месечния Sofibor и надбавка в размер от 11, 269 процентни пункта, като начислената върху ползваната част върху разрешения овърдрафт лихва е дължима на 5-то число на месеца.
Договорен е годишен процент на разходите от 17, 03 %.
В чл. 7 от Договора е договорено, че кредитополучателят предоставя съгласие за събиране на дължимите суми от неговите сметки в лева и чуждестранна валута в „Банка ДСК“ ЕАД.
С разпоредбата на чл. 10 от Договора е установено, че кредитополучателят заплаща такси, които не са свързани с усвояване и управление на кредита съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента.
От представеното по делото Удостоверение за наследници се установява, че Г.М. е починала на ..... г. и е оставила за свои законни наследници ищците – И.н К. М. – с. и К. И. М. – с..
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, като с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН е установено, че с.ът наследява част, равна на частта на всяко дете. Следователно всеки от наследниците, при съобразяване на посочените разпоредби, разполага с ½ ид.ч. от наследствената маса.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.