Решение № 28 от 04.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Велико Търново, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ЖЕНЯ ИВАНОВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно търговско дело № 20244001000226 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 37/04.08.2024г. по т. д. № 66/2023г. по описа на ОС- Ловеч, са осъдени „АГРО ГРУП ЛУКОВИТ“ ЕООД, Д. В. В. и К. В. А., да заплатят солидарно на „ФУРАЖ РОСИЦА“ ЕАД, сумата от 139 031.43 лева по запис на заповед, издаден на 20.04.2021г. от „АГРО ГРУП ЛУКОВИТ“ ЕООД и авалиран от Д. В. В. и К. В. А., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.11.2023г. до окончателното й изплащане, като искът до пълния претендиран размер на сумата от 182 062.48 лева е отхвърлен, като неоснователен. Присъдени са и разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от единия от ответниците в първоинстанционното производство К. В. А., чрез процесуалния му представител, с която обжалва горепосоченото съдебно решение в осъдителната му част досежно него, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Твърди се, че процесният запис на заповед, авалиран от А., обезпечавал договор за покупко-продажба от 21.04.2021г. с изрично уговорената клауза за освобождаването на А. от отговорност по посочения договор и свързания с него запис на заповед при сбъдване на условието - прехвърляне на дружествения му дял, съответстващ на дялове от капитала на „АГРО ГРУП ЛУКОВИТ“ ЕООД, което било настъпило, но не било зачетено от първоинстанционния съд. Твърди се, че 1 кредиторът бил недобросъвестен. Излагат се подробни съображения, че освобождаващата от отговорност авалиста клауза от договора имала силата на уговорка в полза на трето лице по смисъла на чл. 22 ЗЗД, както и че представлявала изричен отказ на ищеца „ФУРАЖ РОСИЦА“ ЕАД от субективното си право на вземане по договора от 21.04.2021 и записа на заповед от същата дата спрямо авалиста - К. А.. Неправилно също така съдът не бил разгледал и съответно не бил уважил и възражението за твърдените обективни новации със сключените анекси към договора за покупко продажба. Искането до въззивния съд е да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част, като бъде отхвърлен искът, предявен срещу К. А.. Претендират се направените разноски пред първата и въззивната инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „ФУРАЖ РОСИЦА“ ЕАД, чрез процесуалния му представител, с който се взема становище за неоснователност на жалбата. Противопоставянето на лични възражения от авалиста, основани на каузално правоотношение между приносителя и хонората, било допустимо само, ако авалистът също бил страна по каузалното правоотношение /в случая ответникът А. не бил страна по договора/ или ако приносителят бил недобросъвестен или бил извършил злоупотреба с право /безспорно не били налице такива обстоятелства в случая, тъй като за да бъдело налице такава злоупотреба спрямо авалистите, следвало вземането да било удовлетворено, т.е. да не се стигнело до двойно плащане, което в случая не било така/. Изразява се становище, че уговореното, че при прехвърляне на притежаваните от А. дружествените дялове в ответното дружество, на трето лице, то А. ще бъде освободен от задълженията си по договора за покупко-продажба /фючърсна сделка/ от 20.04.2021г., не водило до отпадане на отговорността му на предявеното основание, тъй като претенцията на ищцовото дружество към него не била основана на договора, а на менителничното поръчителство /авал/. Оспорва се и възражението за осъществена обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. Моли се решението да бъде потвърдено, като се претендират разноски.

Горепосоченото решение не е обжалвано от останалите двама ответници в първоинстанционното производство „АГРО ГРУП ЛУКОВИТ“ ЕООД и Д. В.

В. (последните, като солидарни длъжници, са обикновени другари в процеса).

Същите не са се възползвали от правото си да се присъединят към подадената въззивна жалба по реда на чл. 265, ал.1 ГПК (въпреки че същата им е била връчена, макар неточно разпоредено от първоинстанционния съд, за отговор), както и е била обезпечена възможността им да вземат участие във въззивното производство, чрез призоваването им за откритото съдебно заседание.

Следователно по отношение на тях, първоинстанционното решение е влязло в законна сила, което изключва въззивната проверка в тези части на решението /в този смисъл определение № 1522/07.06.2023г. по ч.гр. д. № 1908/2023г. по описа на ВКС и др./. Първоинстанционното решение е влязло в законна сила и в отхвърлителната му част, като необжалвано, поради което въззивният съд не 2 дължи произнасяне и в тази част.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, както и допустимо в обжалваната му част.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка на правилността на решението в обжалваната му част съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл. 535, във връзка с чл. 538, ал.1 и чл.485, ал.1 във връзка с чл.318 и сл. ТЗ, предявени от „ФУРАЖ РОСИЦА“ ЕАД срещу „АГРО ГРУП ЛУКОВИТ“ ЕООД, Д. В. В. и К. В. А., за солидарно заплащане на сумата в размер на 182 062.48 лв. по запис на заповед, издаден на 20.04.2021г. от „АГРО ГРУП ЛУКОВИТ“ ЕООД и авалиран от Д. В. В. и К.

В. А., с падеж 15.11.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.11.2023г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът „ФУРАЖ РОСИЦА“ ЕАД твърди, че горепосоченият запис на заповед, на който основава вземанията си срещу ответниците, обезпечавал сключен между „АГРО ГРУП ЛУКОВИТ“ ЕООД, като продавач и „ФУРАЖ РОСИЦА“ ЕАД, като купувач, договор за покупкопродажба (фючърсна сделка) от 20.04.2021г., с предмет: 1000 тона царевица реколта 2021г., с обща цена 265 000 лв., със срок за предаване на стоките:

15.11.2021г. Цената по договора от 265 000 лв. била платена авансово на 28.04.2021г. В чл. 4.2. от договора, страните уговорили, че при забава на продавача, той бил длъжен да възстанови на купувача получената цена, ведно с лихва в размер на 18%, която върху платената авансово сума била в размер 47 700 лв., което правило сумата от 312 700 лв., за която сума бил издаден записът на заповед, на основание чл. 5.6 от договора, от дружеството – продавач, авалиран лично от управителя на дружеството към този момент – К.

А. и от трето лице – Д. В., който впоследствие станал управител на дружеството и бил такъв и към настоящия момент. В исковата молба се твърди още, че поради недоставено количество от 890.98 т., на стойност 236 109.70 лв., между ищеца и ответника „АГРО ГРУП ЛУКОВИТ“ ЕООД бил подписан Анекс 1 от 20.01.2022 г., в който страните приели общ размер на задължението по договора в размер на 267 750 лв., като за погасяването му, първият ответното дружество се съгласило да достави в определени срокове 600 т. пшеница реколта 2022 г. и 350 т. царевица реколта 2022 г.. В 3 договорените срокове „АГРО ГРУП ЛУКОВИТ“ ЕООД доставило 420 т. пшеница на обща стойност 134 400 лв. и 116 т. царевица на обща стойност 29 290 лв., като недоставеното количество пшеница от 180 т. и царевица от 184 т. било на обща стойност 104 060 лв. Поради това на 29.11.2022 г. страните подписали нов Анекс, с който се съгласили непогасеното задължение да бъде погасено с доставка на 350 т. пшеница реколта 2023 г. при единична цена от 297.31 лв. на тон със срок 30.07.2023 г., но в този срок продавачът не бил доставил никакво количество пшеница. Предвид това, ищецът твърди, че освен връщане на авансово платена цена за недоставента стока, ответниците му дължали и договорната лихва за забава била в размер на 47 310,98 лева, и обезщетение за претърпените вреди в размер на 30 691,50 лева (сума, платена в повече за набавяне на 350 т. зърно от друг доставчик).

В срока по чл.367, ал.1 ТЗ е подаден отговор на исковата молба само от единия от ответниците - К. В. А., с който се оспорва исковата молба. Твърди, че не дължи претендираната сума, на две основания: От една страна, в договора за покупко – продажба, който бил обезпечен със записа на заповед, било изрично уговорено положително прекратително условие, а именно че при продажба на дружествения дял на К. В. А., съответстващ на дялове от капитала „АГРО ГРУП ЛУКОВИТ“ ООД, А. ще бъде освободен от всички задължения по посочения договор, която продажба на дружествен дял била извършена на 01.06.2021 г.. От друга страна, задължението му било погасено с извършване на обективна новация съгласно чл. 107 ЗЗД с подписването на двамата анекса към договора, с които бил променен предмета му, като съгласие за запазване на обезпеченията не били дадени.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК е подадена допълнителна искова молба от „ФУРАЖ РОСИЦА“ ЕАД, с който оспорва направените в отговора от ответника К. А. възражения, като излага доводи, че авалистът не може да навежда възражения, произтичащи от каузалното правоотношение, по което не е бил страна, като се позовава на съдебна практика в този смисъл. Твърди, че уговореното в договора прекратително условие не водило до отпадане на отговорността на авалиста, както и че не била налице обективна новация. В срока по чл.373,ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника К. В.

А., чрез пълномощника адв.С. М., позовавайки се на т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, излага съображения, че направените от него възражения подлежали на изследване от съда, доколкото относителното възражение би имало за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Видно от приетия от първоинстанционния съд, като писмено доказателство по делото, договор за покупко-продажба /фючърсна сделка/ от 20.04.2021 г., сключен между „ФУРАЖ РОСИЦА“ ЕАД, като купувач и 4

„АГРО ГРУП ЛУКОВИТ“ ООД, като продавач (представлявано към този момент от управителя К. А.), страните са уговорили продажба на 1000 т. царевица от реколта 2020/2021 г. срещу цена от 265 000 лева, платима авансово, със срок на предаване на стоката 15.11.2021 г. За обезпечаване задължението на продавача (чл. 2.3 и 5.6), той се е задължил да издаде в полза на купувача запис на заповед. Според уговореното в чл.4.2, при неизпълнение, продавачът е длъжен да възстанови платената от купувача авансово сума за недоставеното количество стока, заедно с дължима лихва от 18% за периода от датата на извършване авансовото плащане до окончателното издължаване на сумата, както и обезщетение за пропуснати ползи и нанесени вреди. В договора след подписите на представителите на дружеството - продавач и дружеството - купувач, е обективиран ръкописен текст, скрепен отново с подписите на представителите на страните по договора, със следното съдържание: „при продажба на дружествените дялове и прехвърляне на дружеството на нов собственик, всички права и задължения по договора и съпътстващите го документи /записи на заповед/ ще се прехвърлят на новите собственици, като К. В. А. ще бъде освободен изцяло от всички поети задължения по договора.“

Видно от приетия от първоинстанционния съд, като писмено доказателство по делото, запис на заповед, същият е издаден на 20.04.2021г. от „АГРО ГРУП ЛУКОВИТ“ ООД в полза на „ФУРАЖ РОСИЦА“ ЕАД, за сумата от 312 700 лева, с падеж 15.11.2021 г. и място на плащане: гр.Павликени, ***********, офис и място на дейност на „ФУРАЖ РОСИЦА“ЕАД, и е авалиран от Д. В. В. и К. В. А..