Решение № 1100 от 09.08.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№……………………., гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -

ІV тричленен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА при участието на секретаря Деница

Кръстева и прокурора от ВОП Катя Петрова, като разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело №

1285 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по подадена касационна жалба лично от М.Л.Ж., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Варна, срещу решение № 348/23.03.2022 г. по адм. дело № 1146/2021 г. по описа на Административен съд – Варна , с което е отхвърлен предявен от жалбоподателя иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ за обезщетение на неимуществени вреди .

Заявеното оплакване в жалбата е неправилност на атакуваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът сочи, че е бил ограничен във възможността да представи доказателства, както и да прави доказателствени искания, понеже не е присъствал лично в съдебната зала , а е участват в първоинстанционното производство чрез видеоконферентна връзка, която поради лошото си качество не му е позволили да чува всичко , както и да обсъжда със своя адвокат съдебната си защита. Ответната страна по спора не е представила поисканите от нея писмени доказателства, а ги е заменила със справки. Освен това не са му предоставени своевременно протоколите от открити съдебни заседания, за да може да ги поиска тяхната поправка.

Свидетелските показания са селектирани избирателно, за да се измести акцентът.

Твърди се, че първостепенният съд незаконосъобразно е задължавал ищеца да проведе „пълно и главно доказване“ въпреки съществуването на законната презумпция по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС.

Отправеното към касационния съд искане е за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се уважи предявеният иск за обезщетение.

Алтернативното искане е за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Депозирана е и касационна жалба на М.Ж. , подадена чрез неговия служебен адвокат , в която се обективират оплаквания за неправилност на постановеното решение от Варненския административен съд поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Релевира се недоказаност на позицията на решаващия съд за отсъствие на незаконно бездействие на затворническа администрация , понеже са били събрани данни за менюта само за 1 месец.

Ответникът е препятствал възможността да се установи какво точно е било ежедневното меню на касационния жалбоподател, като по този начин е осуетил правото на Ж. да се сдобие с необходимата информация. Оспорва се фактът, установен от Административен съд – Варна, че на всички депозирани жалби са поставени резолюции. Свидетелските показания на икономически зависими от ответника лица не следва да бъдат кредитирани. В жалбата се сочи, че са ирелевантни свидетелските показания за получаваните от касатора хранителни продукти от негови близки– домати, салами и други. Не следва да се взема предвид и справката, от която се установява, че към момента Ж. не приема лекарства и не страда от остри състояния, тъй като същата е изготвена няколко месеца след депозиране на исковата молба и почти година, след като от страна на затвора – Варна е предоставено адекватно меню. Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд приема, че след като е нямало оплакване от храната от другите лишени от свобода, то такива проблеми не са били налице, тъй като предмет на обследване са единствено жалбите, постъпили от М.Ж.. Касаторът е искал корекции в менюто, защото е имал здравословен проблем, който не му е позволявал да се храни с предлаганата храна. Искането към съда е за отмяна на обжалваното съдебно решение с присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалба на изложените основания. Твърди се ,че първоинстанционното решение не е съобразено с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Излагат се съображения, че липсват данни какъв е бил съставът на храната, както и липсва преценка дали храната е била със съответния калориен състав.

Ответникът по касация – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Депозиран е писмен отговор с позиция за неоснователност на касационната жалба. Твърди, се че оспореното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Варна изразява позиция за неоснователност на подадена касационна жалба, поради правилността на атакуваното съдебно решение. Сочи, че в мотивите на първоинстанционното решение се съдържа внимателен и подробен анализ на установените по делото факти и на събраните доказателства. Не са събрани доказателства в първоинстанционното производство за незаконосъобразни действия на служители на ответника, респ. няма доказателства за допуснато нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.

Административен съд гр.

Варна – ІV тричленен състав, анализирайки събраните доказателства от предходната съдебна инстанция и заявените оплаквания в подадената касационна жалба, приема за установено следното:

Жалбите са депозирани от надлежна страна – ищец в първоинстанционното съдебно производство, за която атакуваното съдебно решение е неблагоприятно и обуславя правен интерес от обжалването му.

Касационните жалби са срочно подадени, респ. потестативното процесуално право на жалба е упражнено в законоустановения срок.

В обобщение касационните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения:

По повод предявен иск от М.Л.Ж. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГДИН/ гр. София за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, съставляваща репарация за понесени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинени му болка и страдания – кървене на венци, болки в стомашно-чревния тракт, киселини, гадене, чувство на обреченост, безнадеждност, безсъние, глад, изтерзаност като пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на затворническата администрация в Затвора Варна, изразено в непредприемането на фактически действия да му се предостави хранително меню, което да е съобразено със здравословното му състояние, за периода месец ноември 2019 г. до датата на завеждане на исковата молба на 28.05.2021 г. Административен съд гр. Варна е постановил решение № 348/23.03.2020г., с което е отхвърлил този иск.

Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е установил, че М.Л.Ж. изтърпява кумулирана присъда, с която му е наложено наказание „доживотен затвор без замяна“ като началото на наказанието датира от 27.07.2005 година. Лишеният от свобода Ж. е постъпил без медицинска документация, касаеща заболяване, и без назначена терапия за такова. На 07.11.2014 г. е регистриран с диагноза „остър гастрит“, във връзка с което му е назначена медикаментозна терапия и е поставен на хранителна диета № 1. Лишеният от свобода системно е отказвал да приема предоставената му храна по диета № 1 и се е хранил с обща храна. Готвач в затворническата кухня на затвора Варна е изготвено меню, по което да се храни лишеният от свобода М.Ж., тъй като се е самоопределил като вегетарианец.

Предвид влошения му зъбен статус и поставената му диагноза „остър гастрит“, от медицинския фелдшер на затвора – Варна му е била издадена служебна бележка, за да получава пасирана храна. М.Ж. многократно е подавал жалби по повод качеството на храната от затворническата кухня, които са били предоставяни за разглеждане по компетентност на съответните длъжностни лица. Основно възраженията му са били насочени срещу ястия, съдържащи домати и най вече предлаганият на затворниците ориз с домати , от които по негови твърдения получава киселини и болки в стомаха. На всички негови жалби, декларации и молби , има поставена резолюция да бъдат разгледани по компетентност от съответните длъжностни лица в Затвора Варна.

Административен съд – Варна е събрал и гласни доказателства, от които е установил , че е имало случаи, в които Ж. е отказвал да получи храната си, като за това винаги са изготвяни докладни записки. Често Ж. е подавал жалби до началника на затвора относно качеството на храната. Съдът е установил, че менютата, които са изготвени на касатора, са изцяло съобразени с препоръките, дадени от медицинския център на затвора .

Съгласно изготвеното меню по диета № 1 храната се приготвя чрез хидротермична обработка /варене или печене/, не се пържи, като месото се дава смляно, варено, задушено или печено, на парчета, маслото се слага след като ястието е готово. От изложеното първостепенният съд е приел, че поради заболяването си Ж. е получавал диетична храна, а предвид факта, че се е самоопределил като вегетарианец му е било съставено и вегетарианско меню. От свидетелските показания на св. С. е установено, че двете менюта са били комбинирани в кухнята, така че на Ж. да му се предоставя храна, която отговаря на неговите здравословни проблеми.

Решаващият съд е достигнал до правен извод за неоснователност на исковата претенция на М.Ж. поради липсата на незаконно бездействие от страна на длъжностните лица от затвора Варна, свързано с непредоставяне на полагаемо се на ищеца хранително меню, съобразено със здравословното му състояние. В тази връзка правната теза на предходната съдебна инстанция е за липса на допуснато нарушение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. Подаваните жалби до затворническата администрация не са достатъчни да обосноват извод за неизпълнение на задълженията по чл. 84, ал.2, т. 1 и чл. 84, ал. 3 от ЗИНЗС предвид факта, че в деня на постъпването им са били резолирани към компетентните длъжностни лица, т.е. е вземано е отношение по тях. Основните оплаквания на Ж. са свързани с наличие на домати, но такива са се съдържали в получената от него пратка с хранителни продукти на 19.11.2020 г. Представената медицинска справка от 11.09.2021 г., изготвена от лекар при медицинския център на затвора, съдът е приел като допълнително доказателство за това, че по време на престоя му в затвора Варна на Ж. е предоставяна подходяща за здравословното му състояние храна.

По отношение на липсата на месо в храната на касационния жалбоподател първостепенният съд е приел, че това е било вследствие на самоопределянето на Ж. като вегетарианец.

От събраните писмени и гласни доказателства съдът е установил, че въпреки изявеното от Ж. желание да консумира вегетарианска храна, същият многократно е имал претенции, че в храната му липсва месо. Като допълнителен аргумент административният съд е приел и наличието на 6 бр. шпек салам, в пратката на касатора от 19.11.2020 г., както и подаденото оплакване до надзирателите в Затвора Варна относно изчезналите му хранителни продукти, а именно вакуумирани кебапчета и кюфтета. В заключение съдът е извел извод, че с непоследователните си желания Ж. сам е поставял служителите на затворническата администрация в заблуждение каква точно е действителната му воля относно храната, което не може да се вмени като отговорност на ответника.

Признанието на Ж. в проведено на 20.10.2021 г. открито съдебно заседание , че след изготвянето на менюто от 10.11.2020 г. е нямал проблеми с храната , е преценено от Варненския адм. съд като фактическо твърдение , опровергаващо основателност на иска за обезщетение след 10.11.2020г. до подаване на исковата молба /28.05.2021 г./

Касационният съд прецени обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване не са би допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и същото не страда от порока „необоснованост“.