Решение № 3836 от 19.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3836 гр. Пловдив, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330101158 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл.

79, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от М. П. В., ЕГН **********, от с.

********, ул. „********“ № **, чрез адв. Н. против “ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73 Г, за прогласяване за нищожна клаузата за такса за експресно разглеждане на заявка отпускане на паричен заем в договор за паричен заем от 07.06.2022 г., противоречаща на добрите нрави, заобикаляща изискванитя на ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща ЗПК относно същественото съдържание на договора и насрещен иск от ответника за осъждане ищеца да му заплати сумата от 500 лв.-главница по договора за заем, 31,51 лв.договорна лихва за периода 08.06.2022 г.-31.09.2022 г. и законна лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Притендират се разноски от страните.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил подписан договор за потребителски кредит от 07.06.2022 г. за 500 лева при ГЛП 40.32% и ГПР 49.3 9 % . Дължи се такса от 106,47 лв. за експресно разглеждане на заявката. Клаузата не е индивидуално уговорена. По нея не се дължи реална услуга. С нея се генерира скрит разход, който води до обогатяване на кредитора. Касае се за заобикаляне разпоредбата на чл. 19 от ЗПК. Същата не е включена в ГПР.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва. Признава 1 сключването на договора. Твърди липса на нарушение на добрите нрави, както и нарушения на ЗПК.

В насрещната искова молба се твърди, че задълженията по договора се заплащат на вноски. В същите участват главница, такса, лихва и неустойка.

Няма плащания.

В отговора по насрещната искова молба се твърди нищожност на договора поради на основание чл. 22 от ЗПК. Не се дължат лихви, такси и неустойки. Твърди извършени плащания на суми.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намира от фактическа страна следното.

От представения договор за кредит № ********/07.06.2022 г., погасителен план е видно, че между страните е постигнато съгласие за предоставяне на ищеца от ответника на заемна сума от 500 лв. за срок до 13.09.2022 г. при ГЛП-40,32 % и ГПР-49,39 %. Предвидено е предоставяне на обезпечение и неустойка за неизпълнение на това задължение в размер от 70,98 лв., както и такса за експресно разглеждане на документи в размер от 106,47 лв. Общия размер на задълженията е 708,96 лв.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Уважаването на предявения главен иск налага установяване на възникнало правоотношение между страните на заявеното основани и включването в договора за заем на клауза предвиждаща задължение за кредитополучателя за такса за експресно разглеждане на документи, което е в противоречие със закона и добрите нрави.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между тях е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заета сума.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание 2 представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Видно от приложения договор за кредит в същия се съдържа изискване за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявката в размер от 106,47 лв. Така установената клауза се преценя от съда като нищожна, поради противоречието и с добрите нрави, защото води до увеличаване размера на кредита при липса на яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. Постигнато е съгласие, че посочения разход подлежи на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито – допълнително възнаграждение на кредитодателя, което не е посочено при определяне на годишния процент на разходите. По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане на такси за експресно разглеждане е нищожна, поради установяването и в противоречие с добрите нрави. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на предявения насрещен иск за осъждане длъжника да заплати на кредитора суми за главница, възнаградителна и лихва за забава на основание сключен договор за заем, съдът намира, че съобразно вида на договора и отправените възражения на ответника по този иск за недействителността му на основание чл. 22 от ЗПК, както и въведеното задължения за съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи следва да се извърши проверка за съответствие на клаузите с разпоредбите на ЗПК. Те налагат договора да бъде в писмена форма, формулиран по ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт на текста, не помалък от 12, като не се придвижда заплащане на допълнителни вземания извън договорените такива и възможност за едностранно изменение на клаузите, както и заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В същия следва да е отбелязан лихвения процент и условията за прилагането му, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; В настоящия случай макар в договора да е записан годишен лихвен процент от 40,32 %, липсва посочване 3 на условията за прилагането му, върху каква база се начислява, какъв е общия размер на лихвата и каква част от погасителната вноска касае задължението за лихва. Следователно, не е ясно как е разпределен лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение е дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка, при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксирания размер Ето защо, съдът намира, че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. По отношение годишния процент на разходите съдът намира, че същия следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. С оглед становището на ищеца, че в ГПР не е включена дължимата неустойка при непредставяне на обезпечение и такса за експресно разглеждане, съдът намира, че е налице нарушение на ЗПК, тъй като същият следва да изразява общите разходи на потребителя по кредита настоящи или бъдещи: лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. В случая невключването на посочения разход навежда наличие на допълнително скрито оскъпяване, което противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК и води до недействителност на договора на това основание. Съобразно с това следва да се приложат последиците на чл. 22 ЗПК и по аргумент на чл. 23 ЗПК, да се дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва и другите разходи. Това е достатъчно основание да се приеме, че кредитополучателя дължи връщане само на главницата от 500 лв. Тъй като не се установява от длъжника да са извършвани плащания по договора, а кредитора оспорва този факт съдът намира, че насрещните искове следва да се уважат по отношение на притендираната главница от 500 лв.- като за останалите вземания за лихви31,51 лв.-договорна лихва за периода 08.06.2022 г.-31.09.2022 г. и законна лихва от предявяване на иска до окончателното плащане да се отхвърлят.

Предвид изхода на делото на ищеца по главния иск се дължат разноски в размер от 50 лв. за държавна такса. На ответника се дължат разноски 4 съразмерно на уважения насрещен иск или сумата от 50 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

Тъй като ищеца е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.

Н. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв. по предявения главен иск и 400 лв. по отхвърления насрещен иск.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 2, ал. 3 от сключения между М.

П. В., ЕГН **********, от с. ********, ул. „********“ № ** и „ВИВА КРЕДИТ" ООД, EИK 201995287, със седалище и адрес на управление: гр.

София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" №28, бл.АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г, представлявано от С. П. договор за потребителстки кредит № ********/07.06.2022 г. предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане на документи в размер от 106,47 лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави.

ОСЪЖДА М. П. В., ЕГН **********, от с. ********, ул. „********“ № ** да заплати на „ВИВА КРЕДИТ" ООД, EИK 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул.

„Джавахарлал Неру" №28, бл.АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г, представлявано от С. П. сумата от 500 (петстотин) лева–получена по недействителен договор за заем № ********/07.06.2022 г., както и сумата от 350 (триста и петдесет) лв. за разноски за производството.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВИВА КРЕДИТ" ООД, EИK 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" №28, бл. АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г, представлявано от С. П. против М. П. В., ЕГН **********, от с. ********, ул.

„********“ № ** иск за заплащане на сумата от 31,51 лв.(тридесет и един 5 лева и 51 ст.) -договорна лихва за периода 08.06.2022 г.-31.09.2022 г..

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ" ООД, EИK 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул.

„Джавахарлал Неру" №28, бл.АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г, представлявано от С. П. да заплати на М. П. В., ЕГН **********, от с.

********, ул. „********“ № **, сумата от 50 (петдесет) лв. за разноски за производството.

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ" ООД, EИK 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул.

„Джавахарлал Неру" №28, бл.АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г, представлявано от С. П. да заплати на адвокат С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр. *********, ул. „**********“ № ***, сумата от 800 (осемстотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 6