Разпореждане № 69007 от 14.05.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 69007 гр. София, 14.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно гражданско дело № 20241110122428 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.

Производството по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „к.“ ООД, ЕИК ... за издаване на заповед за изпълнение срещу М. Н. С. ,ЕГН : **********,за вземане в размер на :

- сумата от 1500 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва от 12.04.2024 г. до изплащане на вземането ;

- договорна лихва в размер на 975,40 лв. за периода от 30.12.2019год. до 03.09.2020 г. ; неустойка в размер на 806,40лв. по договор Договор за кредит ;

- 105лв. разноски във връзка с извънсъдебно събиране на вземането ;

Заповед за изпълнение следва да се издаде за вземанията за главница, договорна и законна лихва, както и за разноските .

По отношение на претендираните сума ,представляваща вземане за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 806,40лв.,както и разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 105лв., съдът намира ,че съответните клаузи в договора кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава.

Освен това клаузата за неустойка в размер 1 580,02лв. ,предварително определена и то в размер надхвърлящ този на отпуснатия кредит от 1 500лв., при непредставяне на обезпечение ,чрез поръчителство в срок от три календарни дни от подписването на договора, противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна 1 функции, поради което същата е нищожна.

Претендираните такса разходи за събиране при просрочие на задълженията по договора,макар да са наименувани "такса" или „разход“, то срещу тях не се дължи никакво поведение, а точно обратно – изискуемостта им следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.

Ето защо се налага извода ,че истинската цел на тези клаузи е да служат за обезщетение за вреди от забавата. Тоест в случая са налице клаузи за неустойка за забава.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя к.рът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече е начислено. По изложените съображения процесните клаузи преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.

По тази причина те влизат в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приемат за нищожни.

По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат к ъ м категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.

С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

Следва да се отхвърли и искането на заявителя за разноски,съобразно отхвърлената част.

Заявителят е доказал такива в размер на 67,74лв.Съобразно отхвърлената част от вземанията ,следва да се отхвърли заявлението за разноски в размер на 15,07лв.

Що се отнася до искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 640лв. ,то съдът намира ,че от заявителя не са представени надлежни доказателства за тази разноска.Представен е Договор за събиране на вземания от 23.03.2022год. ,между заявителя и адв.А. Н. ,в който е предвидено заплащане на възнаграждение в минимален размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Съгласно чл.4 ,възнаграждението следва да бъде заплатено по банков път ,но по делото не са представени доказателства за това.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „к.“ООД,ЕИК : ... за издаване на заповед за изпълнение срещу М. Н. С. ,ЕГН : ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 806,40лв.,представляваща неустойка по договор Договор за кредит ; сумата в размер на 105лв. разноски във връзка с извънсъдебно събиране на вземането,както и за разноски в размер на 15,07лв. ,съобразно отхвърлената част от претендираните суми,както и за сумата от 640лв.,представляваща разноски по делото,адвокатско възнаграждение.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3