Решение № 340 от 08.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Михова

Членове:

Деница Вълкова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200368 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. С. Г., чрез защитника адвокат Е. Й. от САК, против нова въззивна присъда № 219 от 19.12.2024 г., постановена от Софийски градски съд (СГС) по ВНОХД № 20231100605628/2023 г.

В жалбата и писменото допълнение към нея се ангажират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Основно се оспорва извода на СГС, че подсъдимият А. Г. е автор на престъплението, предмет на обвинението по чл.157, ал.7, вр. ал.1 от НК за развратни хомосексуални действия, осъществени чрез сила. Твърди се, че съдът е бил предубеден, а в присъдата липсват мотиви поради пренебрегнати множество доказателства.

Изтъкват се процесуални нарушения в оценъчната доказателствена дейност на СГС и се счита, че осъдителната присъда почива на предположения.

Претендира се нарушение на материалния закон поради недоказаност на елементи от обективната страна на деянието, предмет на обвинението по чл.157, ал.7, вр. ал.1 от НК и липса на специфичната цел, изисквана от закона за полово удовлетворение на дееца, като в тази връзка се акцентира върху хетеросексуалната ориентация на подсъдимия и невъзможността да получи такова удовлетворение от действията, описани в обвинителния акт. Оспорва се и квалифициращото обстоятелство по чл.157, ал.7, вр. ал.1 от НК - „особено тежък случай“ с довода, че причината за самоубийството на пострадалия, с което то е обосновано, не е установена. Явната несправедливост на 1 наложеното наказание се заявява в сравнителен план с налаганите наказания за умишлено убийство и се твърди, че като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени недоказани факти. Моли се ВКС да отмени обжалвания съдебен акт и да оправдае подсъдимия или да върне делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият А. Г. и защитникът поддържат касационната жалба и писменото допълнение към нея, като сочат допълнителни съображения в тяхна подкрепа.

В последната си дума подсъдимият А. Г. моли за отмяна на обжалваната присъда.

Представителят на Върховна касационна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Излага съображения, че мотивите на присъдата са подробни, съдържат изключително добре аргументирани заключения, а фактическата обстановка е установена прецизно на база събраните доказателства. Прокурорът се противопоставя на довода на защитата, че установената хетеросексуална ориентация на подсъдимия опровергава обвинението, като сочи, че в живота има много примери, от които, включително и с упражняване на насилие, би могло да се търси и да се достигне до удовлетворяване на полово желание независимо от сексуалната ориентация на дееца. Като намира обвинението за доказано по несъмнен начин, а наложеното наказание на подсъдимия А. Г. за справедливо, прокурорът от ВКП предлага ВКС да остави в сила въззивната присъда в обжалваната част.

Частните обвинители М. Е. П. и О. П. С. и повереникът им адвокат Н. А. в съдебното заседание пред ВКС изразяват становище за неоснователност на касационната жалба, като считат, че фактическата обстановка по делото е детайлно изяснена и обективната истина е разкрита, а възраженията на защитата, в това число защитният довод, че престъпление по чл.157 от НК не може да бъде извършено от хетеросексуално лице, намират са неоснователни, като излагат съображения за категорично установен сексуален тормоз, който подсъдимият е реализирал по отношение на пострадалото непълнолетно момче С. с груби, цинични и непрекъснати действия, с една единствена цел да пречупи неговата воля, да създаде тежко напрежение в него и съответно да го доведе до такова състояние, че да сложи край на живота си. Въпреки липсата на пряк очевидец на престъплението, извършено от подсъдимия, наличието на много косвени доказателства сочат на единствено верния извод, какъвто е направил въззивният съд, че подсъдимият е извършил престъплението по чл.157, ал.7 НК, за което е предаден на съд. На заявеното от подсъдимия касационно основание за явна несправедливост на наложеното наказание, частните обвинители и повереникът им противопоставят довод, че въззивният съд е обсъдил смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито са младата възраст и чистото съдебно минало на дееца, поради което молят ВКС да остави в сила обжалваната присъда.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата и писменото допълнение към нея, изложените от страните 2 съображения в съдебно заседание и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното:

С присъда № 347 от 26.06.2023 г., постановена по НОХД № 20221110202129 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, подсъдимият А. С. Г., роден на **** г., е признат за виновен в това, че на 30.05.2021 г., около 20:30 часа - 21:00 часа, в гр. София, ж.к. „Зона Б5“, в близост до бл. 8, отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Xiaomi“, на стойност 237,99 лева от владението на А. О. С., с намерението противозаконно да я присвои, като употребил за това сила – издърпал мобилния телефон от ръцете на С., поради което и на основание чл.198, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като е постановено съответното приспадане по чл.59, ал.1 от НК относно времето, в което подсъдимият е бил задържан.

Със същата присъда подсъдимият А. Г. е признат за невинен и оправдан по обвинението за извършени на същата дата престъпление по чл.157, ал.7 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, както и за престъпление по чл. 127, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, двете против личността на непълнолетния А.

С..

СРС е признал подсъдимия Н. Г. М., роден на **** г., за невиновен и го е оправдал изцяло по обвинението за престъпленията, за които е бил предаден на съд, а именно по чл. 157, ал. 7, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл.

127, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, също против личността на А.

С..

С присъдата съдът се е произнесъл за деловодните разноски и се е разпоредил с веществените доказателства.

Присъдата е била оспорена пред въззивната инстанция от подсъдимия А.

Г. (с искане да бъде изцяло оправдан), от частните обвинители и прокурора (с искане за отмяна на оправдателните части от присъдата по отношение на двамата подсъдими и увеличаване на наложеното на подсъдимия Г. наказание за извършения грабеж).

Във връзка с постъпилите въззивни жалби и въззивен протест, в СГС е било образувано ВНОХД № 20231100605628 по описа за 2023 г., по което е постановена нова въззивна присъда № 219 от 19.12.2024 г., предмет на настоящата първа по ред касационна проверка, с която частично е отменена първоинстанционната присъда – само относно оправдаването на подсъдимия А. С. Г. по обвинението по чл.157, ал.7, вр. ал.1 от НК и вместо нея същият е признат за виновен в това, че на 30.05.2021 г., около 21:50 часа, в гр. София, ж.к. „Зона Б5“, бл. 8, вх. Б, ет. 9, ап. 132, извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол - А. О. С. - поставил празна бутилка от бира в ануса му и извършвал движения с нея, като е използвал сила – нанесъл удари спрямо С. и случаят е особено тежък - деянието е извършено след упражняване на продължителен публичен психически тормоз, съпроводен с обиди и удари, спрямо непълнолетно лице, чрез използване на предмет, което мотивирало С. да сложи край на живота си, поради което и на основание чл.157, ал.7, вр. ал.1 и чл. 54 от НК му е наложено наказание десет години 3 лишаване от свобода.

С въззивната присъда подсъдимият А. Г. е оправдан по обвинението да е действал в съучастие с подсъдимия Н. М. и че е използвал празна бутилка от бира с надпис „Tuborg“.

На основание чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимия А. Г. е определено едно общо най –тежко наказание – десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и е постановено на основание чл.59, ал.1 от НК да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан, като СГС е възложил в тежест на този подсъдим направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Първоинстанционната присъда в останалата й част е потвърдена.

Върховният касационен съд приема, че касационната жалбата е подадена в законния срок, от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол съгласно чл.346, т.2 от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

На първо място следва да се уточни, че предмет на касационната проверка е въззивната присъда само в частта, с която подсъдимият Г. е признат за виновен и наказан за престъпление по чл.157, ал.7, вр. ал.1 от НК, тъй като в останалите части – относно потвърденото от СГС осъждане на подсъдимия Г. за грабеж, в оправдателните части, включително потвърденото пълно оправдаване на подсъдимия Н. М. за престъпленията, за които е бил предаден на съд, въззивната присъда е влязла в сила и не подлежи на контрол по реда на настоящото производство (вж. ТР №5/2018 г. по н.д. № 5/2017г., ОСНК на ВКС).

За да стигне до извода, че касационната жалба е неоснователна, ВКС разгледа приоритетно доводите за „съмнение за незаконност на състава на съда“ и липса на мотиви с оглед законовите последици от евентуалната им основателност, а именно отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от съответния стадий.

Обсъдени в светлината на материалите по делото и конкретно извършените процесуални действия от СГС при разглеждане на делото, тези оплаквания са несъстоятелни. Назначаването на „две нови“ експертизи в хода на въззивното производство, дори когато заключенията им потвърждават това на съдебно-сексологичната експертиза, прието от първоинстанционния съд, че подсъдимият Г. е от хетеросексуален тип, както се сочи в касационната жалба, не може да повлече незаконност на контролирания въззивен съдебен състав, постановил обжалвания съдебен акт, защото това процесуално действие е в рамките на неговите правомощия (чл.327 от НПК). С използване на въпросния способ на доказване СГС не само не е нарушил процесуалните правила, а е изпълнил изискванията в чл.13 и чл.14 от НПК за разкриване на обективната истина и вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Отделно от това, назначаването на експертизи по никакъв начин не злепоставя справедливостта на съдебния процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ и не може да бъде определено като тенденциозна доказателствена активност, тъй като 4 съгласно отразеното в протокола от съдебното заседание на 11.10.2024 г. подсъдимият Г. и упълномощеният от него защитник са присъствали лично при прочитането на заключенията и разпитите на вещите лица от СГС и не са били лишени от възможността да участват непосредствено в съдебните следствени действия и да задават въпроси на вещите лица (вж. по-подробни аргументи за неоснователността на обсъжданото възражение в решения на ЕСПЧ по делата Murtazaliyeva v. Russia и Stanford v. the United Kingdom).

Дори да беше вярно, а то не е, че съдът не е проявил необходимата доказателствена активност за изясняване на други релевантни по делото въпроси и че е правораздавал по предположения в нарушение на чл.13 и чл.303 от НПК, както се сочи в писменото допълнение към касационната жалба, възражението на защитата срещу законността на въззивния съдебен състав също не може да бъде споделено. Като се остави настрана, че жалбоподателят не конкретизира кои доказателствени искания са били неоснователно отклонени от въззивния съд, то и да го беше направил, съгласно утвърдената съдебна практика неуважаването на доказателствени искания не води непременно до извод за предубеденост на съдебния състав и нарушаване процесуалните права на подсъдимия, тъй като съдът не е длъжен да ги възприеме положително, ако събраните доказателствени материали допринасят за правилното решаване на делото, какъвто е случаят (Решение № 145 от 8.07.2019 г. по н. д. № 534/2019 г., II н. о., ВКС).