Решение № 118 от 21.11.2022, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. , 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря П.Т.А. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20221860100094 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба, предявена от Г. А. Б., ЕГН: ********** чрез пълномощника – адвокат Ч. Д. от САК, с която иска осъждане на П. на Р.Б. да му заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на неоснователно повдигнато обвинение, а така също и сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на същото неоснователно повдигнато обвинение. Претендира и законна лихва върху двете отделни обезщетения, считано от завеждане на исковата молба на 02.07.2021г. до окончателното им изплащане.

Претендират се и разноски.

Исковата молба е заведена пред Софийски районен съд, който е извършил размяна на книжа, след което с Определение № 661 от 11.01.2022г. по гр.д. № ******/2021г. по описа на СРС е прекратил производството пред себе си и уважавайки възражението за местна неподсъдност на спора пред СРС, е изпратил делото по подсъдност на Районен съд-П., доколкото чл.7, ал.1 ЗОДОВ определя специална подсъдност по избор на ищеца- пред съда по мястото на увреждане /което евентуално е в гр.П./ или по настоящия му адрес /който е в с.Ч., Софийска област/. Районен съд-П. приема доводите на съдебния състав от СРС, поради което е приел за разглеждане делото пред себе си.

Ищецът твърди в исковата молба, че срещу него е образувано досъдебно производство № ***/21.11.2010г. на РУП-гр.П., като с постановление от 22.11.2010г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и му била наложена мярка за неотклонение „Подписка“. От Районна П.-П. бил изготвен 1 обвинителен акт по пр.пр. № ****/2010 по описа на РП-П. /ДП №***/2010г. на РУП-П./, като въз основа на обвинителния акт досъдебното производство било внесено в съда. С разпореждане от 24.11.2011г. в Районен съд-гр.П. било образувано съдебно производство по НОХД № ***/2011г. Наказателното производство срещу ищеца продължило повече от 9 години, като актовете на съда били многократно обжалвани от страните, а при оправдателна присъда- протестирани от П.. Сочи се, че край на наказателното производство е сложен с окончателно решение от 20.01.2020г. на Софийски окръжен съд по ВНОХД № ***/2019г., в което подробно е описана хронологията и движението на досъдебното и съдебното производства, като е потвърдена окончателно оправдателната присъда на Г. Б., постановена по НОХД №66/2016г. на РС-гр.Б.. Според ищеца от постановените съдебни актове било видно, че не е доказано извършването на престъпление от негова страна, но наказателната репресия срещу него продължила повече от 9 години, като е започнала на 21.11.2010г. и приключила едва на 20.01.2020г. Освен това се сочи, че разследването е продължило необосновано дълъг период и така е нарушено и правото на ищеца на разглеждане на делото в разумен срок. Цитира се Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018г. на ВКС по тълк.д.

№1/2017г. ОСГК, според което разходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия. Сочи се, че в досъдебната фаза и съдебното производство ищецът е ангажирал един защитник, който го е представлявал съгласно Договор за правна помощ и съдействие, като общият размер на заплатеното адвокатско възнаграждение възлиза на 3000 лв., съобразно доказателствата. Сочи се още, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди пък е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД и определян винаги съобразно конкретни факти, относими към стойността на вредите. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди, като критерий за преценка се счита, че е въведен и дългият, несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Сочи се, че когато е образувано наказателното преследване срещу ищеца той е бил на 39 години, а когато е приключило наказателното преследване той е бил вече на 48г. Повдигнатото обвинение срещу ищеца било по чл.195, ал.1, т.4 НК, по което се предвижда „лишаване от свобода“ от една до десет години. Всички тези обстоятелства ищецът твърди, че го довели до емоционален и психически срив, отчаяние и липса на перспектива за развитието му.

Претърпените неимуществени вреди ищецът оценява на 7000 лв. Сочи, че от всички факти и доказателства е видно, че П. на Р.Б. несправедливо го е обвинила в деяние, което не е извършил и в рамките на съдебното производство не било доказано, както и че П. е разполагала с всички доказателства още преди внасяне на преписката в съда и е трябвало да прекрати досъдебното производство.

2

В срока по чл.131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от П. на Р.Б. чрез прокурор от Софийска районна П., до която е изпратена исковата молба. Моли се съдът да има предвид разпоредбата на чл.136, ал.3 ЗСВ, според която П. е единна и централизирана и в този смисъл отговорът се подава от легитимирано лице- прокурор от П. на Р.Б., без да е нужно изрично упълномощаване по реда на чл.32-33 ГПК. Сочи се, че независимо от твърденията на ищеца и търсената защита, не е налице хипотеза на два кумулативно предявени иска, а само на един, тъй като основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ поглъща основанието по чл.2б ЗОДОВ. Според посоченото в отговора, не ставали ясни претенциите и основанието на иска, щом като се посочват две различни наказателни производства- веднъж НОХД № ***/2011г. по описа на РС-П. и НОХД № 66/2016г. на РС-Б.. Заявено е, че щом като производството е приключило с оправдателна присъда, то ищецът е доказал по основание своята претенция по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, но в тежест на ищеца е да докаже и претърпените вреди, непосредствената им връзка с незаконното обвинение, както и техния размер. Ищецът не бил представил доказателства, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в унижения, притеснения, стрес, здравословни проблеми, болки и страдания, неудобства и накърнено име и че ако има такива те са непосредствен резултат именно от процесното обвинение. Видно било от посочената справка от НСлСл, че за периода от 2010г. до 2020г. срещу лицето са водени няколко наказателни производства. Видно било от посочената справка от СДВР, че лицето е категоризирано като криминално проявено. Видно било от справката за съдимост на лицето, че същото е осъждано. Не било посочено и никакво доказателство, че по посоченото в исковата молба дело ищецът е бил подложен на наказателна репресия. Освен това нямало и данни спрямо него да е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“, а напротив- за това тежко обвинение му била взета единствено мярка „подписка“. Нямало и доказателства по досъдебното производство да са извършвани спрямо ищеца от органите на П. действия извън правно регламентираните в хода на наказателното производство. Следвало да се отчете и фактът, че делото е образувано от РУП-П. на 22.11.2010г., а обвинение е повдигнато на 24.11.2011г. с внасяне на обвинителен акт в РС-П., т.е. досъдебната фаза, за която отговаря П., била с нормален срок на разследване от около година, предвид че делото е с три обвиняеми лица и по два текста от НК- по чл.195 и чл.345 НК, т.е. делото е било с фактическа и правна сложност. От м.11.2011г. делото било единствено и само в съдебна фаза, за чиято продължителност не следвало да се търси обезщетяване на вреди само от П.. Възразено е и срещу размера на претендираното обезщетение, като прекомерно завишен, тъй като не бил съответен на чл.52 ЗЗД и на аналогични случаи, вкл. такива от практиката на Европейския съд по правата на човека. Освен това, следвало да се има предвид, че оправдателната присъда сама по себе си дава морално обезщетяване и компенсира до известна степен изтърпените страдания.

Според ответника не можело да се обоснове присъждането на обезщетение в претендираните завишени размери и не била подкрепена с доказателства причинноследствената връзка между това наказателно производство и претърпените неимуществени вреди, нито че те са само в резултат на актове и действия на П. на Р.Б.. Възразява се и срещу исканата законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, което се претендира, 3 поради изтекла погасителна давност на акцесорната претенция. Иска се от съда да постанови решение, с което предявеният иск за неимуществени вреди да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Алтернативно, ако съдът приеме, че исковата претенция за неимуществени вреди е основателна и доказана, се иска присъденото обезщетение да бъде определено в много по-нисък размер от претендирания. Възразено е и срещу претенцията за обезщетение за имуществени вреди, тъй като по делото нямало приложено адвокатско пълномощно по Закона за адвокатурата и доказателства за заплащане на реално положения адвокатски труд.

В съдебните заседания по разглеждане на делото ищецът Г. А. Б. не се явява, но се представлява от своя упълномощен процесуален представител адв.Ч. Д. от САК, който поддържа исковата молба, а в хода на устните състезания моли съда да уважи предявения иск. Счита, че в хода на съдебните заседания и въз основа на представените документи станало видно, че клиентът му е претърпял определени вреди. Счита, че от материалите по делото бил виден крайно дългият срок, в който е водено досъдебното производство и впоследствие- съдебните производства. Видно било, че здравословното му състояние е влошено, което е пряка последица от неприятностите, които са му създадени и съвпада по време, а проблеми възникнали и в семейството му. Поради това адв.Д. моли съда да уважи исковата молба и да присъди сторените разходи.

Ответникът П. на Р.Б. в съдебните заседания се представлява от прокурор А.А. от РПЕлин Пелин, ТО-П., който оспорва исковата молба по основание и по размер. В хода по същество на делото прокурорът заявява, че счита предявените искове за допустими, но по същество неоснователни. Сочи, че в практиката на ВКС се приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се дължи за неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателноотговорно лице, което впоследствие е било оневинено или наказателното преследване срещу него е прекратено, но това касае случаите на неоснователно повдигане на обвинение. Сочи, че конкретният случай не е такъв, тъй като обвиняемият, заедно с другите двама, е бил задържан от полицейски патрул на РУ-П. в непосредствена близост до открития склад, вещите- предмет на кражбата са били в микробус, управляван от Б., като вътре са били и техническите средства и всичко това е наложило Б. и останалите обвиняеми да бъдат привлечени в това в това им качество, в противен случай непривличането им като обвиняеми би било грубо нарушение на НПК и най-малко би било основание за образуване на дисциплинарно производство срещу разследващите органи, в това число и срещи наблюдаващия прокурор. Прокурорът заявява, че ако съдът счете, че са налице основанията по чл.2, ал.1 ЗОДОВ и исковите претенции са основателни, то тогава оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 7000 лв. като прекомерно завишен, тъй като същото не съответства на чл.52 ЗЗД за твърдените вреди на икономическия стандарт в България, както и на основание съдебната практика в такива случаи, включително и тази на ЕС. Сочи, че вредите следва да са пряка и непосредствена последица от деянието, т.е. да съществува причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди, каквито в конкретната хипотеза не са 4 установени. В случая нямало данни деянието да е разгласявано чрез медиите, нямало данни за увреждане на контактите на лицето в социалния му живот, на положението му в обществото. Единствено имало данни, че това се е отразило на семейния му живот, но доколко това е същинската причина не било сигурно. От приложените доказателства се налагал извод, че наказателното производство в досъдебната му фаза е проведено в разумен срок- около година, а останалата част от наказателното производство е било в съдебна фаза, за което П. не следва да носи отговорност. Относно иска за имуществени вреди прокурорът заявява, че по делото има приложено адвокатско пълномощно, договор за правна помощ, опис на разноските и в този смисъл разноските за адвокатска защита са доказани. Оспорва обаче искането тази сума да се заплати само от П. на Р.Б., защото делото е образувано на 21.11.2010г., на 22.11.2010г. е повдигнато обвинение, а на 24.11.2011г. е внесен обвинителен акт в Районен съд-П. и е било образувано дело от общ характер, поради което досъдебната фаза, за която П. отговаря, е в нормални срокове на разследване- около година, при положение, че делото е с трима обвиняеми за две обвинения по НК. Прокурорът сочи, че от ноември 2011г. делото е било само в съдебна фаза, за чиято продължителност не следва да се търси обезщетение за вреди само от П.. Сочи, че освен това нито веднъж делото пред съда не е било отлагано по вина на П., независимо че е било поставено за разглеждане на различни инстанции и от различни състави. Поради изложеното, прокурорът моли съда ако приеме, че исковите претенции са основателни и доказани, да присъди обезщетение в размер, значително по-малък от претендирания, съобразен с времетраенето на наказателното преследване в досъдебната фаза, което е многократно по-малко от това в съдебната фаза.