Решение № 1375 от 05.08.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1375 гр. Варна , 04.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100500019 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на З. Д. Р. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител адв. В. С. от АК-Варна, срещу Решение № 261256/16.11.2020 год., постановено по гр. дело № 2207/2018 год. по описа на РС-Варна, с което са уважени предявените от „Сий Сайд“ ЕООД, ЕИК 200785528, със седалище гр. Стара Загора срещу въззивника – ответник З. Д. Р. от гр. Варна обективно кумулативно съединени искове по чл.

108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД, като:

1) е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът „Сий Сайд“ ЕООД, ЕИК 200785528, със седалище гр. Стара Загора е собственик на следния недвижим имот – реална част с площ от 252 кв. м., намираща се изцяло в границите на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, целият с площ от 21704 кв.м. (по скица – 21702 кв.м.), при граници и съседи на имота: имоти с идентификатори ***;

***;

***;

***;

***;

***; ***; *** и ***, очертана в зелен цвят и заключена между точки А, Б, В, Г, Д и Е на комбинирана скица към заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж. Р.П. на л. 112 от гр. дело № 2207/2018 год. на РС-Варна, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението, въз основа на договор за покупко-продажба от 04.08.2009 год., обективиран в нот. акт № 183, т.

II, дело № 229/2009 год. на нотариус П. М., с рег. № 478 и ответникът З. Д. Р. от гр. Варна е осъден да предаде на ищеца „Сий Сайд“ ЕООД, ЕИК 200785528, със седалище гр. Стара Загора владението върху гореописаната реална част от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна;

2) ответникът З. Д. Р. от гр. Варна е осъден да заплати на ищеца „Сий Сайд“ ЕООД, ЕИК 200785528, със седалище гр. Стара Загора сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на гореописаната реална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, за периода от 14.02.2013г. до 1

13.02.2018г.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно, постановено е при съществени нарушения на материалния и процесуалния закони. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд почиват на предположения, а не на безспорно установени по делото факти, поради което и решението е и необосновано. Съдът не е обсъдил всички наведени от ответника (въззивник) възражения за нищожност на актовете за държавна собственост, а също и на договора за замяна от 26.01.2009 год., с който праводателите на ищцовото дружество са придобили имота и по конкретно- не е обсъдил възраженията, че скиците на имота, в който попада и процесната реална част, издадени от ДГС-Варна, послужили както за съставянето на АДС, а така също и за сключване на договора за замяна, са незаконни, тъй като са издадени от некомпетентен орган. Според ЗКИР с одобряването на КККР на гр. Варна дейностите на Общинската служба по земеделие и гори по поддържане н а картата на възстановената собственост и по издаване на скици о т нея за съответното землище се прекратяват. Навежда още, че от доказателствата по делото е устнановено, че към датата на сключване на договора за замяна от 26.01.2009 год. имотът е част от урбанизирана, а не е горска територия, поради което и не е бил държавна собственост. При това положение договорът за замяна е нищожен поради противоречие със Закона за горите.

При сключването на договора за замяна е нарушен и чл. 77, ал. 1, т. 4 от ЗКИР, който изисква описание на имота с идентификатор по КК. Не е обсъдено и възражението му против валидността на трите акта за държавна собственост, поради това, че съгласно чл. 13, ал. 15 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (редакция от 21.10.2008 год.), горите и земите от държавния горски фонд се установяват служебно от общинската служба п о земеделие и след съгласуване с директора на съответната регионална дирекция по горите се издава решение. Решението, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на акт з а държавна собственост върху имота. В конкретния случай за издаването за оспорените три АДС има подадено заявление от директора на ДГС-Варна на 02.12.2008 год., което е във връзка с провеждане на процедура по чл. 14 от Закона за горите за нуждите на Я. И. Х.. От това следва, че и трите АДС са издадени на 09.12.2008 год. защото не е възможно единият АДС да е издаден на 09.10.2008 г., при условие, че е издаден по повод заявление от 02.12 .2008 год. И трите АДС са вписани в СВ-Варна на 18.12.2008 год. Как инж. Г. е знаела за г-н Х. още на 02.12.2008 год., при условие, че неговото заявление е peг. № 94-ЯЯ-17 от 16.12.2008 год. е въпрос, на който първоинстанционното решение не дава отговор, въпреки наведените от ответника възражения за нищожността на договора за замяна.

Изводът на първоинстанционния съд, че процесният имот е бил гора, а съответно и държавна собственост, е неправилен и противоречи на нормата на чл. 2, ал. 3 от ЗГ, според който не се включват в горския фонд земите, които с а урбанизирани, отделните урегулирани имоти по Закона за устройство на територията, както и земеделските земи. Според установената фактическа обстановка, преди издаването и вписването на трите акта за държавна собственост и на договора за замяна са действали множество планове, а последният е кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-1892/14.10.2008г. и според кадастралната карта имотът, в който попада процесната реална част е с идентификатор ***, целият с площ от 145 784 кв. м., с трайно предназначение „урбанизирана територия"; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване", без данни за собственик. Т. е. относимо и към двете дати на вписване – 18.12.2008 год. на АДС и на 29.01.2009 год. на договора за замяна, имотът, на който ищецът претендира, че е собственик, не е гора, а като гора възниква едва с изменението на КК от 27.02.2009 г. Въззивникът счита, че от събраните доказателства се налага извода, че процесният имот е представлявал урбанизирана територия и съгласно чл. 2, ал. З от Закона за горите не е можел да бъде включен в горски фонд, от което пък следва извода, че и трите АДС, както и договора за замяна са нищожни и на това основание. Не е отчетено също, че към 09.12.2008 год. е липсвала валидна заповед за оправомощаване на зам. Областния управител, издадена от назначения областен управител, да утвърждава актове за държавна собственост, при което и процесните три АДС са нищожни и на това основание.

След като АДС са нищожни, то е нищожен и договорът за замяна, от което пък следва, че ищецът е придобил имота от несобственик. Навежда още, че дори и процесният имот да е представлява земя от горския фонд, договорът за замяна е нищожен, тъй като със сключването му се нарушава закона, вкл. и приетата забрана за замени на земи от държавния горски фонд с други горски имоти. Неправилно е счетено за неоснователно и възражението на ответника, че е придобил процесната реална част по давност. Неправилно и в нарушение на 2 процесуалните правила са кредитирани показанията на свидетелите, ангажирани от ищеца, а са игнорирани показанията на ангажираните от ответника свидетели. Не е отчетено, че свидетелите, посочени от ищеца, изнасят факти за целия имот, а не конкретно за процесната реална част, владяна от ответника, както и че показанията им са относно факти от 2013 год. и след това, а наведените от ответника твърдения за придобиване на имота по давност са за осъществявано владение от 1998-2000 год., когато същият е оградил процесната реална част и оттогава упражнява фактическа власт върху нея, вкл. и върху бунгалото, с намерение за своене. Не е отчетено също, че между ищцовото дружество и двамата свидетели съществуват особени отношения – с разрешението на ищцовото дружество те са си построили бунгала върху „неговата земя“, плащат му наем. В различен смисъл са показанията на ангажираните от ответника свидетели, но съдът не е изложил никакви мотиви защо приема показанията им за недостоверни.

По отношение на иска по чл. 59 ЗЗД, излага, че доколкото решението в частта му, с която е уважен ревандикационния иск е неправилно, предвид обусловеността на иска по чл. 59 ЗЗД от иска за собственост, то решението и в тази част е неправилно.

Отправеното с жалбата искане е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна (ищец по исковете) „Сий Сайд“ ЕООД, ЕИК 200785528, със седалище гр. Стара Загора, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си, а въззиваемият, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от „Сий сайд“ ЕООД, ЕИК 200785528, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ж. к. „****“, ул. *** № *, адм. сграда „Терамис“ 1 срещу З. Д. Р. от гр. Варна, бул. **** № *, ет. *, ап. * в условията на обективно кумулативно съединяване искове за осъждането на ответника да предаде на ищеца, на основание чл. 108 ЗС, владението върху следния имот: реална част с площ от 252 кв. м. от ПИ имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, целия с площ от 21704 кв. м. (по скица – 21702 кв.м.), при граници и съседи на целия имот: ПИ с идентификатори

***;

***;

***;

***;

***; ***; *** и ***, която реална част е оградена в зелен цвят на комбинирана скица към заключението на съдебно-техническата експертиза на л. 112 от делото на РС-Варна в точките А, Б, В, Г, Д, Е, попадаща изцяло в границите на ПИ с идентификатор ***, както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за ползването от ответника без основание на собствения на ищеца имот – реална част с площ от 252 кв. м. от ПИ имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, подробно описана по – горе, за периода от 14.02.2013г. до 13.02.2018г.

В исковата си молба ищецът е навел следните твърдения:

Собственик е въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 183/05.08.2009 г., том II, рег. № 2859, дело № 229/2009г. на нотариус П. М., с рег. № 478, с вх. рег. № 15340/05.08.2009 год., акт № 131, том Х LІІІ, дело № 9324/2009 год. по описа на СлВп-Варна на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, целият с площ от 21, 704 декара, стар идентификатор № ***, номер по предходен план 26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ се в гр. Варна, местност „***“.

Твърди, че реална част от този имот с площ от 252 кв. м., оградена в зелен цвят по т. А, Б, В, Г, Д, Е на скицата на л. 112 от делото на РС-Варна, се владее от ответника без основание и въпреки противопоставянето на ищцовото дружество. Върху процесната реална част без съответните строителни книжа била изградена и незаконна постройка – тип дървено бунгало, което се ползвало от ответника.

3

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: за осъждане на ответника да му предаде владението върху описаната по – горе реална част от 252 кв. м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, както и да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 3000 лева – обезщетение за ползването без основание на описания по горе имот с площ от 252 кв. м. за времето от 14.02.2013г. до 13.02.2018г.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът З. Д. Р. от гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва исковете. Оспорва собствеността на ищцовото дружество върху ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, съответно и върху спорната реална част. Твърди, че ищецът е купил от несобственик. При сключването на договора за продажба от 05.08.2009 год. праводателите на ищцовото дружество – Я. и В.