Решение № 6431 от 26.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6431 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ковачев

Членове:

Пламен Ив. Шумков

Иван В. Стоянов при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251100500947 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по обща въззивна жалбa от М. М. и А. Д. срещу Решение 21647/ 28.11.2024г., постановено по гр. д. № 51036/2024г. по описа на Софийски районен съд, 43 с-в, в частта, с която са уважени, предявените срещу жалбоподателите от „Топлофикация София“ЕАД искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за цена на ТЕ за периода 01.07.2020г.-30.04.2023г, В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради неправилни изводи за наличие на облигационно отношение. Сочи, че не било съобразено сваляне на радиаторите в жилището от 2012г. Нямало договор между ищеца и наследодателя им.

Искат отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира, че решението на СРС е валидно и допустимо.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

1

За да уважи исковете за главници за цена на ТЕ за посочения период СРС е приел, че жалбоподателите като наследници по закон на починалата Маргарита М.а са станали собственици при квоти по ½ ид. част на процесния топлоснабден имот, при което съгласно нормите на закона за енергетиката се намират в облигационни отношения с ищеца за доставката на ТЕ в имота и дължат нейната цена.

СГС споделя тези изводи. По делото е установено с неоспорения писмен договор между починалата М. М.а и държавата, придобиването на имота на нейно име през 1970 г. Същата е починала на 27.10.2020г. (в процесния период) и нейни законни наследници са жалбоподателите.

По отношение битовите потребите ЗЕ не изисква сключване на писмен договор за продажбата на ТЕ. Съгласно ТР 2/2017г. на ОСГК на ВКС собствениците на топлоснабден имот са подразбираните клиенти на топлинна енергия доставена в този имот за битови нужди съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката. Това се отнася и за имотите топлоснабдени преди влизане в сила на ЗЕ. Ответниците не оспорват, че са наследници на починалата и собственици. Следователно същите се намират в облигационно отношение с ищеца и дължат цената на доставената в имота ТЕ от момента на придобиване на собствеността (датата на смъртта на наследодателя), а за задълженията от началото на процесния период до тази дата отговарят като наследници на починалия собственик на имота, който е бил в облигационно отношение с ищеца. Няма направено възражение от А. Д., че имота е придобит по време на брака между неговите родители и няма доказателства затова, поради което правилно е отхвърлено възражението му, че е собственик по наследяване само на ¼ ид. част от имота.

За доставена в имота ТЕ се счита и тази отдадена от сградната инсталация (тръбите минаващи през имота) както и за битово горещо водоснабдяване. Видно от събраните по делото писмени доказателства (констативен протокол на л. 79 от делото на СРС) и експертиза на вещо лице ответниците не са осигурили достъп до имота за отчет на водомера през 2021г. За другите два сезона достъп е осигурен. Тези документи не са оспорвани от ответниците-настоящи жалбоподатели.

Според съдебно-техническата експертиза за сезон 2020-2021г. за БГВ е начислена сума при неосигурен достъп (по норма за разход) по чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Това е санкционна норма за неизпълнение на задължението по чл. 45, ал. 2 от Наредбата да се осигури достъп за отчет на уредите за дялово разпределение.

От СТЕ се установява, че за периода 2021-2023г количествата ТЕ за БГВ са определени по показания на водомера .

2

За енергията отдадена от сградна инсталация има нормативно установена методика в посочената наредба действала за процесния период, като вещото лице е посочило, че методиката по наредбата е правилно приложена.

Енергия от радиатори и лира не е начислявана според СТЕ и представените от дружеството, извършило дяловото разпределение документи, при което оплакването, че не било взето предвид обстоятелството, че в имота няма радиатори и лира е неоснователно. СРС е съобразил това обстоятелство.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна и решението следва да се потвърди.

При този изход на делото само въззиваемото дружество има право на разноски за въззивното дело за юрисконсултско възнаграждение, което СГС определя в размер на общо 50,00 евро или всеки от жалбоподателите следва да заплати на дружеството 25,00 евро.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение 21647/ 28.11.2024г., постановено по гр. д. № 51036/2024г. по описа на Софийски районен съд, 43 с-в, в обжалваната му част, с която са уважени, предявените срещу М. Л. М., ЕГН ********** и А. Е. Д., ЕГН ********** от „Топлофикация София“ЕАД искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за цена на ТЕ за периода 01.07.2020г.-30.04.2023г. за сумата от 624,84 лева-дължима от всеки от тях.

Осъжда М. Л. М., ЕГН ********** и А. Е. Д., ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ЕАД всеки по 25,00 евро – възнаграждение за защита от юрисконсулт за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3