Решение № 289 от 12.12.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Ихтиман, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20251840101346 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. П. Н. против „НЕТКРЕДИТ“ ООД за установяване на недействителността на договор за потребителски кредит № *************** от ***************** г. поради противоречието му със чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а в условията на евентуалност - да се прогласи недействителността на чл. 6 от договора поради противоречието му с добрите нрави, както и за заплащане на сумата от 110,00 лева, с което ответника се е обогатил неоснователно.

В исковата молба ищецът твърди, че на *********** г. е сключил с ответника Договор за потребителски кредит в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По силата на договора е била отпусната парична сума в размер на 800 лева.

Съобразно условията по договора страните са се уговорили ищецът в срок до края на следващия ден от сключването на договора да предостави банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, като при неизпълнение на това задължение е предвидена неустойка в размер на 660 лева. Сочи се, че неустойката не фигурира в погасителния план по договора, но е включена в погасителните вноски, което е в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Евентуално се твърди, че клаузата на чл. 6 от договора, предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Иска се връщане на разликата между получената сума и действително заплатеното от ищеца, като получена без основание.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество упражнява правото на отговор, като оспорва изцяло предявения иск. Ответникът не оспорва съществуването на договорно правоотношение с ищеца. Твърди се, че договорът не е нищожен, тъй като чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не изисква в ГПР да се включват разходи извън задълженията по договора за потребителски кредит. Твърди се, че чрез клаузата за неустойка се мотивира потребителят да представи обезпечение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, 1 съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за потребителски кредит № ******************* от ********* г. се установява, че помежду им е имало сключен договор за заем, по силата на който ответникът е предоставил на заемополучателя парична сума в размер на 800,00 лева, която е следвало да бъде върната на 12 месечни вноски при възнаградителна лихва от 22,32 % и годишен процент на разходите от 24,75 %.

В чл. 4, ал. 3 от договора страните са постигнали съгласие в срок до края на следващия ден от сключването му кредитополучателят да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, като банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция трябва да бъде за сума в размер на 900 лева със срок на валидност до 01.11.2025 г. В чл. 6 от договора е предвидено, че ако кредитополучателя не представи на кредитора гаранцията по кредита дължи неустойка в размер на 660,00 лева.

От представените по делото платежни нареждания се установява, че ищецът е внесъл по сметка, предоставена от ответника, сумата от 910,00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал 1, т. 10 ЗПК Съгласно общата разпоредба на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Противоречие със закона е налице, когато има обективно несъответствие на договора с повелителна правна разпоредба от кодекс, закон или подзаконов нормативен акт, както и от международните договори, ратифицирани по конституционен ред и обнародвани и влезли в сила за Република България.

В хода на производството се установи, че страните са били обвързани от договор за кредит. При сключване на договора ищецът е действал в качеството на физическо лице, а ответникът в рамките на своята търговска дейност като небанкова финансова институция, като в този случай е бил приложим Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Посочените разпоредби имат императивен характер и са приети в защита на обществения интерес и в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

В чл. 21, ал. 1 ЗПК е предвидено, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а съгласно чл. 22 ЗПК договорът е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.

В случая сключеният между страните договор за потребителски кредит съдържа минимално изискуемото от ЗПК съдържание - размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план, възнаградителна лихва, както и годишен процент на разходите.

2

Освен тези клаузи обаче договорът съдържа и допълнителна уговорка за заплащане на неустойка при неизпълнение на поетото от заемополучателя задължение за обезпечаване на заема чрез предоставяне на гаранция. Според настоящият състав тази клауза не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Следва да се има предвид, че според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният лихвен процент изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по определена в закона формула, чрез която се осигурява информация на потребителя как е образуван размерът му и каква е общо дължимата сума по договора. В него трябва да са включени всички разходи на кредитополучателя, пряко свързани с кредитното правоотношение.

Съдът приема, че уговорената между страните неустойка е част от общите разходи по кредита, поради което и е следвало да бъде включена в ГПР. Това е така, защото съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общите разходи по кредита включват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Очевидно е, че изплащането на неустойка при непредоставяне на гаранция е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото е свързана с обезпечението на вземанията по договора.

След като дължимата неустойка не е включена в ГПР потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Тези изводи на съда са в съответствие с т. 55 от Решение от 21.03.2024г. по дело С714/22 на СЕС, според което неточното посочване на ГПР поради невключването в изчислението му на всички компоненти, които се изискват, се приравнява на непосочването на ГПР в договора за кредит, защото лишава потребителя от възможността да определи обхвата на задължението. Следователно и липсата на посочен ГПР, и неправилното изчисляване на ГПР означава, че не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което на основание чл. 22 ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит.

Предвид всичко изложено съдът приема, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречие със закона, поради което и така предявеният иск следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са учредени три фактически състава на неоснователно обогатяване /Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание /condictio sine causa/.

Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено /condictio causa data non secuta/. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила /condictio infinitam/.

3

В случая след като бе установено, че сключеният между страните договор е изцяло нищожен, като противоречащ на закона, е налице начална липса на основание. При положение обаче, че ищецът е получил парична сума, за да не се стигне до неоснователното му обогатяване и в съответствие с чл. 23 ЗПК, то той дължи връщане на предоставената в заем главница, а договорът се счита за освободен от лихви и разноски (Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело C‑714/22).

От неоспорените разписки за извършени плащания се установи, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 910,00 лева, а размерът на главницата по договора за кредит възлиза на 800 лева, т.е. „Неткредит“ ООД дължи на ищеца сумата от 110,00 лева като платена без основание.

Относно разноските:

При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено ищеца. Той е направил разноски за заплащането на държавна такса в размер на 123,00 лева, която сума следва да бъде възложена на ответника.

Освен това, видно от представения договор за правна защита и съдействие между С.

Н. и адв. А. Д., на ищеца е била оказана безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В този случай съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение в съответствие с чл. 36, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа. Съдът, след като съобрази, че макар и делото да е с правна сложност, не е с фактическа такава, проведено е едно съдебно заседание, а процесуалният представител на ищеца не се е явил и не е навел допълнителни обстоятелства, включително и такива, по смисъла на §1а от Наредба № 1/09.01.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа, поради което и съответно на положения от труд и справедливо по размер би било възнаграждение от 480,00 лева, която следва да бъде заплатена от ответника на адвоката, осъществил безплатната правна помощ.

Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за потребителски кредит № ************* от ************ г., сключен между С. П. Н. ЕГН ********** и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ (Литекс Тауър) № 3, ет.