Определение № 21003 от 05.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21003 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева

Членове:

Атанас Маджев

Илина В. Златарева Митева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно частно гражданско дело № 20261100510014 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, с която се претендира отмяна на определение № 26682/23.07.2026 г . и съответно - изменение на решение от 14.05.2026 г. по гр. д. № 20251110150313/2025 г. на СРС, 56 състав, в частта за разноските, като в негова полза бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 102,26 евро (200 лева), което заплатил в полза на адв. К.Т..

Частната жалба се основава на подробни съображения за това, че извършеното от съда намаляване на адвокатското възнаграждение било допустимо само при наличие на мотивирано възражение на насрещната страна, каквото в случая не било налице и въпреки този факт, констатиран от районния съд, същият служебно намалил адвокатското възнаграждение, поради злоупотреба с процесуални права. А предприетите от ищеца действия не представлявали злоупотреба с процесуални права, тъй като отделните претенции на „Минолби“ ЕООД произтичали от различни фактури и касаели различни отчетни периоди.

Ответникът по частната жалба „А1 България“ ЕАД, счита същата за неоснователна, а изводът на районния съд основан на принципа на недопускане забрана с процесуални права, за правилен.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното:

Софийският районен съд е сезиран от „Минолби“ ЕООД, представлявано от адв. К.Т., срещу заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, с искане за връщане на недължимо платена сума по издадена фактура в размер на 4,95 лева. В производството ответникът оспорил иска, но не доказал основание за получаване и задържане на сумата 4,13 лева без ДДС, поради което съдът уважил кондикцията и присъдил на ищеца разноски в общ размер от 50,56 евро, включващи 25 евро адвокатско възнаграждение, което съдът счел за дължимо, при констатирано образуване на над 500 искови производства от този ищец.

Затова с молба по чл. 248 ГПК ищецът „Минолби“ ЕООД поискало изменение на решението в частта за разноските, но молбата, с обжалваното определение е отхвърлена, с изложени 1 мотиви за злоупотреба с процесуални права, основани на факта на множество образувани от ищеца съдебни производства, който факт частният жалбоподател изрично признава.

Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна, като на основание чл. 272 ГПК настоящият състав препраща към мотивите на СРС, изложени в постановеното определение, които се считат като мотиви на обжалвания акт.

В случая адвокатското възнаграждение е редуцирано, не поради възражението на ответника за прекомерност, а поради злоупотреба с процесуални права, поради което доводите на ищеца за немотивираност на възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, са неотносими за спора.

Действително, в производството е постановено решение, с което предявеният от „Минолби“ ЕООД осъдителен иск е уважен, но по отношение на разноските е приложено намаляване, с оглед възприет извод за злоупотреба с правото на иск, в която хипотеза съдът неправилно е присъдил част от възнаграждението, заплатено на адвокат Т.. При злоупотреба с процесуални права, разноски в полза на ищеца не е следва изобщо да бъдат присъдени, именно поради това, че с провеждането на иска ищецът не е преследвал защита на нарушено свое право, а е целял единствено генериране на разноски в тежест на ответника. Така същественият за настоящото производство въпрос е следва ли в полза на ищец, образувал множество идентични по предмет производства, но касаещи различни фактури и периоди, да се присъди адвокатско възнаграждение.

В т. 1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, е разяснено, че разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Действително адвокатската помощ не е безплатна. То тя следва да се предоставя за осъществяване на реална защита на правата на ищеца, а не целта на провеждане на съответното производство да е единствено генерирането на разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на водене на съдебни спорове за всяка отделна фактура и период. Страните по сключения договор са търговци, съответно професионалисти. Недопустимо е при спор относно едно конкретно правоотношение между тях да бъдат роени множество съдебни дела. Достатъчно е провеждането на едно производство, в което да бъде разрешен въпросът дължи ли се сума за пакет мобилен интернет и съответно същата да бъде върната за всеки отчетен период, за който е издавана съответна фактура. Следователно провеждането на иск за сума по всяка месечна фактура, която е в незначителен размер – 2,53 евро, не цели разрешаване на възникналия правен спор, а цели единствено и само получаване на разноски, т.е.

„санкциониране“ на ответника. Подобно поведение е несъвместимо с правилата на добросъвестността.

Отговорността за разноските се определя по правилата на чл. 78 ГПК, но право на разноски не следва да се приеме за възникнало в полза на страна, която упражнява процесуалните си права недобросъвестно, като образува множество идентични съдебни производства, в рамките на които претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, многократно надхвърлящо цената на иска и присъждането на което се превръща в основната цел на сезирането на съда, тъй като това по същество ще означава, че злоупотребата с процесуални права се толерира от съда. А тя трябва да бъде санкционирана.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, изр. първо ГПК участващите в съдебните производства 2 лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

Предявяването на иск, поначало е правомерно действие, израз на упражняване на законоустановена възможност за защита на нарушени материални права, като титулярът на тези права е този, който преценява дали и кога да ги упражни. Когато упражняването на тези права става по начин или в преследването на цел, различна от тази, за която правото на иск е предоставено, то е налице нарушаване на принципа на добросъвестност по смисъла на чл. 3 ГПК, в който случай санкцията е понасяне на сторените разноски, независимо и въпреки изхода на спора.

Според трайната и непротиворечива практика на ВКС (определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 560/2021 г., III г. о., ГК, определение № 466 от 1.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2980/2020 г. на III ГО на ВКС, определение № 72 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2980/2020 г., определение № 3674/03.07.2026 г. по частно гр. д. № 2465/2026 г. на ВКС), съдът е длъжен във всички случаи да прецени дали процесуалните действия на страните са съобразени с чл. 3 ГПК, т.е. дали са упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави и да осуети всяка злоупотреба с право.

Затова разноски в полза на ищеца не следва да присъждат и с тях да се обременява правната сфера на ответника. Това обуславя неоснователност на частната жалба, като съдът не е властен да ревизира решението в посока негово изменение и неприсъждането на разноски в полза на „Минолби“ ЕООД, тъй като е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, за отмяна на определение № 26682/23.07.2026 г . и съответно - изменение на решение от 14.05.2026 г. по гр. д. № 20251110150313/2025 г. на СРС, 56 състав, в частта за разноските, като в негова полза бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в пълния заплатен в полза на адв. К.Т. размер от 102,26 евро (200 лева).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3