Решение № 55 от 23.06.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Пазарджик , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Минка П. Трънджиева

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500328 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд № 260105 от 19.03.2021г. постановено по гр.д.№1906/2020г. по описа на същия съд, е признато за установено по предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК-202527341,със седалище и адрес на управление – грС., бул.“П.В.“ №29, ет.3, представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я. в качеството им на управители, срещу АТ. Ж. К., ЕГН-********** от сО., ул.“С.К. №21, обл.Пазарджик, положителни установителни искове, че АТ. Ж. К., ЕГН**********, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 202527341, следните суми, произтичащи от договор за паричен заем №5349418 от 10.04.2017г. сключен между АТ. Ж. К., ЕГН-********** и „В.К.“ ООД : сумата от 707.42лв незаплатена главница по договора; сумата от 61.68лв договорна лихва за периода 24.04.2017г. до 18.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда-10.09.2019г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед №2022 от 12.09.2019г. за 1 изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3591/2019г. по описа на РС-Пазарджик.Със същото решение са отхвърлени предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК-202527341, с посочени седалище, адрес на управление и законен представител , против АТ.

Ж. К., ЕГН-********** от сО., обл.Пазарджик за признаване на установено,че АТ. Ж. К. дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД следните суми по договор за паричен заем №5349418 от 10.04.2017г. сключен между АТ. Ж. К., ЕГН-********** и „В.К.“ ООД- сумата от 245.98лв, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по договора, както и сумата от 234.90лв –такса за експресно разглеждане на документите, за които е издадена заповед №2022 от 12.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д.№3591/2019г. по описа на РС-Пазарджик. Ответникът по исковете е осъден да заплати в полза на ищцовото дружество сума от 384.55лв разноски по делото, както и разноски от 46.12лв в заповедното производство по ч.гр.д.

№3591/2019г. по описа на РС-Пазарджик.

Решението се обжалва в уважените установителни части от ответника А.К. чрез назначения му особен представител адв. А.Г.. Твърди се, че в посочените части решението е неправилно и необосновано и се иска да бъде отменено и предявените искове отхвърлени. Излага доводи, поддържани в производството и пред първата инстанция във връзка с липсата на материално-правна легитимация на ищцовото дружество като кредитор по договора за потребителски кредит по силата на договор за цесия, за която длъжникът не е редовно уведомен. Оспорват се изводите на съда, че длъжникът е уведомен чрез връчване на уведомлението на назначения му особен представител в процеса. Счита, че правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредиторцедента, но не и съобщението извършено новия кредитор-цесионера, като макар да е допустимо упълномощаването на цесионера от цедента да извърши съобщението до длъжника, това преупълномощаване не следва да противоречи на целта на разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД да се уведоми длъжника за извършената цесия. Акцентира се, че според съдържанието на приложеното в тази връзка по делото пълномощно, нотариалната заверка е само на подписа, но не и на съдържанието, каквото 2 изискване поставяла разпоредбата на т.4.5 от договора за цесия.Цитира се т.4.4 от договора за цесия за задължение на цедента да предостави на цесионера писмено потвърждение на сключената цесия, изготвено на хартиен носител, подписано и подпечатано от продавача и че същото е приложено към исковата молба подписано, но без положен печат. Счита в тази връзка, че цесията може да произведе действие спрямо длъжника от момента на неговото уведомяване, съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД от момента на съобщаването на цесията и че тези доводи не са коментирани от първоинстанционния съд. Поддържа, че и към момента няма надлежно извършено съобщаване на цесията на длъжника А.К., поради което към момента на подаване на заявлението до заповедния съд за кредитора не е било налице изискуемо вземане поради ненадлежно и своевременно уведомяване на длъжника. Цитира се ТР №4/2014г. по тълк.д.№4/2013г. като уведомяването на длъжника чрез назначения му особен представител за цесията не е надлежно тъй като действията на особения представител имат за цел да осигури защита на интересите на ответника, но без последствията по отношение на уведомяването за цесия. Оспорва се уважената искова претенция за дължимост на главницата и на договорната лихва по договора.

Счита, че исковата претенция не е установена по основание и по размер при представени само договор за заем и погасителния план. По отношение на договорната лихва се поддържа, че размера й противоречи на чл.33 ал.2 от ЗПК когато потребителя забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението не може да надвишава законната лихва. Моли да се отмени решението в обжалваните части и се отхвърлят заявените искови претенции за главница и договорна лихва.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна и недоказана, както и неотносима към правния спор. Във връзка с доводите в жалбата за липса на надлежно уведомяване на длъжника за цесията, дружеството цесионер твърди, че законът не поставя изискване кога и по какъв начин длъжникът да бъде уведомен за цесията и че няма пречка на общо основание цедента на упълномощи цесионера, който да извърши конкретно действиеуведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането. Цитира се съдебна 3 практика на ВКС според която връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

Предвид конкретната фактическа обстановка и неизпълнението на задължението от длъжника да уведоми кредитора при промяна на обстоятелствата относно адреса си за кореспонденция и връчването на заповедта за изпълнение чрез залепване на уведомление при което според дружеството изправния кредитор не следва да носи негативните последици от обстоятелството, че длъжникът не е изпълнил законовите и договорните си задължения да декларира настоящия си адрес и да уведоми кредитора си за промяна на обстоятелствата в тази връзка. По отношение претенциите за главница и договорна лихва кредиторът твърди, че длъжникът не е представил никакви доказателства за твърденията си за тяхната недължимост. Твърди, че ищецът е предоставил всички необходими доказателства установяващи размера им и че по отношение на уговорения лихвен процент, не представлява и не се свежда единствено до възнаграждението за ползването на заема.Твърди още, че заемът е предоставен от финансова институция, която отпуска заемни средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или на други възстановими средства, поради което възможностите на дружеството са поограничени в сравнение с банките. От друга страна се сочи, че достъпът на ответника до паричен ресурс предмет на договора е бърз, лесен и необезпечен и че обективните ползи за заемателя по този начин на предоставяне на кредит имат своята цена, фиксирана в договора и при съгласие на ответника да я заплати, като тази цена не може да се приравни на възнаградителната лихва поради което не следва да се обсъжда съответствието на размера й с добрите нрави. Акцентира се, че при сключването на договора за кредит, не е имало ограничение за максималния размер на цената на услугата-представяне за ползване на паричен заем и че законната лихва за забава не ограничава правото на страните да уговарят цена на услугата в различен размер и че вземането за лихва за забава по чл.86 от ЗЗД като обезщетение за вреди от неточно /забавено/ изпълнение или пълно неизпълнение няма възнаградителен характер и не се дължи на договорно, а на законно основание. Навежда извода, че няма пречка страните да уговарят договорна лихва над размера на законната лихва доколкото свободата на договаряне не е 4 ограничена от разпоредбата на чл.10 ал.2 от ЗЗД и че се определя по взаимно съгласие на страните, както това е сторено в случая. Счита, че законната лихва цели да регулира лихвата при забава, но това не е цена на услугата, а санкция за неизпълнение и в този смисъл не е показател, на база на който да се определя дали една цена на услуга отговаря на добрите нрави.Твърди се, че тази цена се формира от няколко фактора-разходи за предоставяне на услугата заем, конкуренция на пазара, ниво на обслужване, риск от неизпълнение от страна на кредитополучателя. Твърди се, че добрите нрави не регулират цените на стоките и услугите и че нарушаването им би било налице при заблуждение относно цената на определена стока и доколкото при малките необезпечени заеми пазарните нива са по-високи от нивата на банковите кредити. Моли да се отхвърли жалбата.

Страните не сочат доказателства пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ответника в производството пред първата инстанция АТ. Ж. К., както и постъпилия отговор от „АКПЗ“ ЕООД и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2, чл.86, чл.79 и чл.92 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба против АТ. Ж. К. от гр.Пазарджик, ул.“Р.“ №24, вх.“Б“, ет.4, ап.36, с ЕГН- **********, ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД /АКПЗ ЕООД/, твърди, че по инициирано от дружеството заповедно производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника АТ. Ж. К. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което ищецът предявява съгласно чл.415 ал.1 т.2 от ГПК иск за установяване на вземанията си срещу длъжника.Твърди се, че заповедта за изпълнение е издадена въз основа на подписан договор за паричен заем №5349418 от 10.04.2017г. между „В.К.“ ООД като заемодател и АТ. Ж. К. като заемател, сключен по реда на ЗПК и удостоверил получаването 5 на Стандартен Европейски формуляр, с посочени индивидуалните условия по паричния заем. Дружеството ищец твърди, че е подало заявлението и исковата молба въз основа на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/цесия/ от 01.12.2016г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение №1 към него от 01.04.2019г. между „В.К.“ ООД и „АКПЗ“ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „АКПЗ“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се още, че по договора за заем заемодателят се задължил да предостави на ответника сума в размер на 1200лв, под формата на паричен заем, усвояван в търговски обект от клоновата мрежа на „Изипей“ АД; че сумата е получена от потребителя К. с подписването на договора, имащ характер на разписка за предадена и получена сума. Заемателят се задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията на договора като заплати 1854.18лв ведно с договорна лихва на 18 двуседмични погасителни вноски, всяка от по 103.01лв, формирана от първоначална главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане. Твърди се, че ответникът К. е извършил плащания по договора в размер на 1319лв; че към момента дължи главница от 707.42лв, договорна лихва от 61.68лв за периода 24.04.2017г. /първата вноска/ до 18.12.2017г.-дата на настъпване на падежа на договора. Поради доброволно заявена от заемателя допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на заема, последният дължал и такса в размер на 234.90лв.Твърди се, че според договора заемателят се задължил да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му в 3-дневен срок от подписването мупоръчител физическо лице, което да отговаря на посочени в договора изисквания или валидна банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на К. по договора, валидна за целия срок на договора за заем. За неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение на К. била начислена неустойка в размер на 245.98лв, която нямала характеристиките на мораторна неустойка и е инкорпорирана в договора още при самото му подписване. Към момента размерът на неустойката оставал непроменен 245.98лв. Твърди се още, че кредитополучателят се е запознал с Тарифата на заемодателя “В.К.“ ООД съгласно която потребителят дължи суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма,покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за 6 събиране на просрочени вземания,включващи ангажирани дейността на лице /служител ,които да осъществява и администрира дейността по събиране на вземането, като по тази дейност ищецът твърди, че ответникът не дължи разходи и такси. Твърди се, че ответникът е следвало да изплати целия заем на 18.12.2017г.-последната падежна дата, но че пълно изпълнение не е настъпило както до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение така и към момента на подаване на исковата молба, че длъжникът продължава виновно да не изпълнява задълженията си, заради което дължи и обезщетение за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 25.71лв от 19.12.2017г.-деня, следващ деня на последната погасителна вноска до подаване на заявлението-30.08. 2019г., ведно със законната лихва. Моли да се признае за установено, че „Агенцията за контрол на просрочени задължения“ ЕООД има следните вземания срещу АТ.