Решение № 2201 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2201 гр. ......., 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20241110155948 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба на Д. С. К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Г. Ч.

– САК, срещу ..... ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. ......., представлявано от адв. .......

Предявен е ис с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за връщане на част от недължимо платено парично задължение – в размер на 25.00 лв., частично предявен иск от общия размер на иска в размер на 360 лв., внесени от ищеца в изпълнение на договор за заем № ...... от 26.06.2023 г., който се претендира за абсолютно нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е получил заем от 500.00 лв., но в изпълнение на сключения с ответника договор е заплатил общо 860.00 лв., като частичният иск за връщане обхваща 25.00 лв. от надплатената сума от 360.00 лв. Поддържа, че договорът е нищожен, тъй като не съдържа ясен ГПР, включва такси извън ГПР.

Ответникът, чрез писмен отговор, оспорва иска като неоснователен, поддържайки, че договорът е редовно сключен, че са изпълнени всички изисквания на закона, включително предоставяне на преддоговорна информация и че договорът съдържа ГПР. Счита, че платените суми са дължими съгласно уговорените условия

По делото са представени и приети като доказателства по делото: Договор за заем № ...... от 26.06.2023 г.; Погасителен план и разписка за получаване на 500.00 лв.; Извлечения от разплащанията, показващи внесени от ищеца общо 860.00 лв.;

По делото е прието Съдебно заключение по счетоводна експертиза, съгласно което: Вещото лице е установило, че по договора за потребителски кредит № ....../26.06.2023 г. са 1 извършени плащания от длъжника към кредитора, отразени в счетоводството на ..... като общият размер на платената сума възлиза на 860.00 лева. Вещото лице е разпределило платената сума по пера, като е установило, че тя е отнесена за погасяване на: възнаградителна лихва в размер на 315.18 лева, такса за услугата „Експресно разглеждане“ в размер на 260.50 лева, частично погасена такса в размер на 256.82 лева, като не е налице пълно погасяване на главницата. Експертизата е изчислила възнаградителната лихва и разходите по кредита съгласно договорената формула и е установила, че начисленията са извършени от кредитора по договорните клаузи, като общо начислената възнаградителна лихва е 27.50 лева за съответния период, а годишният процент на разходите е изчислен в размер 57.6 % - съгласно изменение с доклад от 18.12.2025г. на ВЛ. Счита, че плащанията са реално извършени и осчетоводени при кредитора, като същите са разпределени основно за такси и лихви, а главницата не е погасена изцяло.

Видно от гореизложеното по делото съдът приема за доказано и установено, че процесният договорът за заем не съдържа валиден, разбираемо посочен ГПР, изразен в проценти, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Липсата на ясно определен ГПР води до абсолютна нищожност на договора по чл. 22 от ЗПК – арг. Решение № 50013/05.08.2024 г. по т.д. № 1646/2022 г. на ВКС, II т.о.

В цената на кредита са включени такси като „експресно разглеждане“, които не са включени в посоченото по договоа и предварителната информация ГПР, което противоречи на практиката на СЕС – решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С- 714/22 и Директива 2008/48 съгласно които потребителят не може да бъде обвързан от договор, в който такси са прикрити или не включени в ГПР.

Съгласно даденото от СЕС разрешение, чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения чл. 3, б. И, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена д а прикрие действителните разходи по този кредит. С оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите а се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор както непосочването на този процент. При тези съображения е прието, че чл. 10, § 2, б. Ж и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. Ж от тази 2 директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Освен това СЕС е постановил, че чл. 4, § 2 от Директива 2008/48 трябва да се т ълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават право на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на реценка за неравноправност.

От горните задължителни указания по тълкуването на Директива 2008/48, както и от цитираната в решението по дело С- 714/22 предходна практика на СЕС следва, че преценката за неравноправност и поради това – за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл.

143 ЗЗП на посочените ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Ето защо на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване по реда на чл. 290 ГПК в Решение № 50013/05.08.2024 г. по т.д. № 1646/2022 г. на ВКС, II т.о. е дадено следното тълкуван: установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски води до нищожност на целия договор, а при наличие на абсолютна нищожност на договора, получената от ответника сума над кредитираната сума представлява недължимо платено основание, подлежащо на връщане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Платените от ищеца 860.00 лв. спрямо получени 500.00 лв. водят до надплатена сума в размер на 360.00 лв., от която 25.00 лв. са претендирани в настоящото производство.

Всичко гореизложено представлява съществено нарушение на ЗПК, което води до абсолютна нищожност на договора по силата на закона, поради кеото сумите, платени от ищеца над 500.00 лв. (главницата), представляват недължимо платени суми по нищожен договор, и подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а предявеният иск за връщане на 360.00 лв. се явява основателен и доказан, като искът е приет за предявен в неговия пълнен размер с опредлеение от 19.12.2025г. в открито съдебно заседание.

По разноските: Искът е уважен изцяло. Съобразно списък по чл. 80 ГПК (л.65 от делото), ищецът е сторил следните разноски 50лв. - държавна такса, 500лв. депозит ВЛ СЧЕ и 400 лв. - адвокатско възнаграждение, заплатен изцяло в брой, за което са представени доказателства или общо сумата от 950 лв. Претенцията е изцяло основателна, а възражението за прекомерност - не следва да се уважава, като следва да се вземе предвид, че и не се претендира предосатвено безплатно представителство, а хонорарът на адвоката е 3 заплатен изцяло в брой, за което има доказателства, като исканото присъждане не е необосновано високо ,с оглед процесуалните действия, извуршени от представителя на ищеца.

Мотивиран от гореизложеното, СРС

Предявеният иск се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.

РЕШИ:

ОСЪЖДА ..... ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. ......., да заплати на Д. С.

К., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 360 лв. (184.06 евро), представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски заем № ...... от 26.06.2023 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата 25 лв. (12.78 евро), считано от 19.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и ведно със законната лихва върху сумата над 25.00 лв. до пълния предявен размер от 360 лв., считано от 18.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА ...... да заплати на Д. С. К. направените по делото разноски в настоящото производство в размер на 950 лв. (485.74 евро).

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4