Определение № 2451 от 01.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2451 гр. София, 30.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502268 по описа за 2024 година Производството е по чл.274,ал.1,т.1, във вр. с чл.115,ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ИНГИЛИЗ ГРУП“-ЕООД чрез пълномощника му адв.П. А. против определение № 2848 от 23.07.2024 г. на СГС, ТО, VI-22 състав, постановено по т.д.№1387/2024 г., с което е прекратено производството по делото пред този съд и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд - Пазарджик.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на определението, като жалбата е подробно мотивирана. Твърди, че разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК не намира приложение в настоящия случай, тъй като уредената с тази разпоредбата особена местна подсъдност не се прилага по всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, какъвто настоящият случай не е. Позовава се и на легалната дефиниция за пострадало/увредено лице, дадена в разпоредбата на чл.478 от КЗ. Моли съда да отмени определението и върне делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският Апелативен съд, ТО, 9-ти състав, като прецени оплакванията в частната жалба във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Обжалваното определение, с което е прекратено производството пред СГС и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Пазарджик е незаконосъобразно.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ИНГИЛИЗ ГРУП“-ЕООД с искове 1 по чл.405,ал.1 и по чл.409 от КЗ, предявени срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователна полица № ********** в размер на 91 878.67 лева, представляващо остатъка от общия размер на дължимото обезщетение по щета № 11012132200286 от 30.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сумата 17 260.20 лева, представляваща лихва за забава за периода от 27.01.2023 г. до 08.07.2024 г.

В исковата молба се твърди, че между страните била сключена имуществена застраховка „Индустриален пожар“ № **********/ 18.05.2021 г., със срок на валидност от 19.05.2021 г. до 18.05.2022 г. Ищецът твърди, че в срока на действие на застрахователната полица е настъпило застрахователно събитие - наводнение, причинено от водопроводна авария, в производствена сграда, находяща се в гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 144 /предмет на застрахованото имущество е тази сграда и намиращите се в него машини, съоръжения и стоково - материални запаси/. Ответното дружество е уведомено за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета, по която е платена сума в размер на 72 490.54 лева, която според ищеца е недостатъчна да покрие действително нанесените от застрахователното събитие щети.

С обжалваното определение съдът е приел, че иска не му е местно подсъден, а е подсъден на Окръжен съд-Пазарджик, на основание чл.115, ал.2 ГПК, тъй като към момента на настъпване на застрахователното събитие /28.05.2022г./ седалището на ищцовото дружество е в района на Окръжен съд-Пазарджик, а според твърденията в исковата молба, застрахователното събитие е настъпило на територията на гр.Пещера. Затова, ръководейки се от разпоредбата на чл.115,ал.2 ГПК, съдът е приел, че не е местно компетентен да разгледа предявените искове, за което е задължен да следи служебно по арг. от чл.119, ал.3 ГПК.

Въззивният съд намира определението за неправилно.

Вярно е, че по въпроса за приложимостта на специалната подсъдност по чл.115,ал.2 ГПК съществува противоречива съдебна практика по отношение на исковете по чл.405 от КЗ.

Според част от нея, особената местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане. В този смисъл е Определение № 87/21.02.2020 г., по ч. т. дело № 2870/2019 г. на ВКС, I ТО, Определение № 268 от 31.05.2023 г. на ОС - Благоевград по т.д. № 162/2022 г., Определение № 424 от 03.07.2019 г. по т.д. №13/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик и др.

Други състави считат, че установените в тази разпоредба специални правила за определяне на местната подсъдност са приложими относно всяка претенция на увреденото лице за заплащане на обезщетение, дължимо съгласно КЗ, като под увредено лице следва да се разбира всяко лице, имащо право да поиска да му бъдат възстановени вредите от настъпило застрахователно събитие. В този смисъл е Определение № 160/23.01.2024 г., по ч. гр. дело № 63/2024 г. на САС, ТО, Определение № 3413/18.10.2019 г. на САС, ТО, 11 състав, по ч.гр.д. № 4845/2019 г. и Определение №300/31.01.2020г. на САС по ч.гр.д. 4663/2019 г.

Настоящият състав споделя първото становище.

2

Предмет на делото е иск по чл.405 от КЗ на застрахован срещу застраховател за заплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Индустриален пожар“.

Спорният въпрос по частната жалба се заключава в това, дали особената местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК се прилага по отношение на всички искове по КЗ или само във връзка с иск от увредено лице срещу застрахователя на деликвента.

С цитираното по-горе Определение № 87/21.02.2020 г., по ч. т. дело № 2870/2019 г. на ВКС, I ТО, постановено на основание чл.274,ал.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на определение на САС именно по спорния и по настоящото дело въпрос - дали особената местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК се прилага по отношение на всички искове по КЗ или само във връзка с иск от увредено лице срещу застрахователя на деликвента, т.е. дали нормата е приложима и по отношение на задължения на застрахователя, произтичащи от сключен договор, а не само от непозволено увреждане.

Според това определение на ВКС, от систематичното място на нормата на чл.115,ал.2 ГПК и от нейното съдържание се налага извод, че нормата урежда възможността на увреденото лице да предяви иск срещу застрахователя на деликвента за обезщетяване на вредите при преференциално определена местна подсъдност – по неговото местоживеене, респ. по местоосъществяване на ПТП.

Когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него - по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП. В този смисъл при имуществена застраховка е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение.

Затова по допуснатия до касационно обжалване въпрос ВКС е приел, ч е особената местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице.

Този състав на САС напълно споделя направения от ВКС извод.

Няма съмнение, че за тази местна подсъдност, както и за подсъдността по чл.113 ГПК съдът следи служебно до приключване на първото по делото заседание – чл. 119, ал. 3 ГПК. С изменението на чл.119, ал.3 ГПК, в сила от 07.08.2018 г., възражение за неподсъдност на делото по чл.115,ал.2 ГПК освен от ответника може да се повдига и служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Хипотезите, уредени в чл.115 от ГПК са озаглавени , Искове за 3 непозволено увреждане“, поради което специалната изборна местна подсъдност, регламентирана в чл.115, ал.2 от ГПК не е приложима по предявени искове за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди по договор за имуществено застраховане, какъвто е настоящият случай. Когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него - по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане.

При имуществена застраховка, каквато е и процесната

„Индустриален пожар“, е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, поради което дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение.

От специалната изборна подсъдност, предвидена в чл.115,ал.2 ГПК, може да се ползва само ищец, предявил иск в качеството си на "увредено лице" по смисъла на чл.478 от КЗ. Това понятие е легално дефинирано от КЗ, за да се обозначат с него лицата, имащи право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство. Именно тази категория лица могат да предявят исковете си срещу застраховател, Гаранционния фонд и НББА, в съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира техния адрес или седалище или по местонастъпването на събитието.

Разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК следва да се тълкува с оглед на нейното систематично място в ГПК - в "Искове за непозволено увреждане" и във връзка с легалната дефиниция за "увредено лице", дадена в чл.478 КЗ.

Това систематично и логическо тълкуване на правната норма сочи на извод, че тя е създадена от законодателя не в полза на всички лица, имащи право да търсят застрахователно обезщетение, а само на увредените от моторно превозно средство, които са всъщност и увредени от деликт /непозволено увреждане/. Иначе законодателят не би използвал термина "увредено лице", дефиниран в чл.478 КЗ, а би си послужил с изрази, разширяващи кръга на лицата, имащи право на обезщетения по КЗ.

Все в подкрепа на този извод е и фактът, че в Глава 39 от КЗ, озаглавена "Имуществено застраховане", където са уредени отношенията по договор за застраховка на имущество, законът не използва термина "увредено лице", а "застрахования”. Затова и разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК не следва да се тълкува резширително. В конкретния случай вредите, чието обезщетение се търси, се твърди да са настъпили от наводнение, и отговорността на застрахователя не произтича от нечии противоправни виновни действия /непозволено увреждане/, а от задълженията, поети в застрахователния договор.

Изложеното сочи на извод, че частната жалба е основателна.

Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на СГС на основание чл.105, във вр. с чл.118, ал.2 ГПК - по седалището на ответника - за продължаване на съдопроизводствените действия.

4

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2848 от 23.07.2024 г. на СГС, ТО, VI-22 състав, постановено по т.д.№1387/2024 г.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5