Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 15.01.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 2413/2023
Вид
Решение № 17
Подписан
15.01.2024
В сила
08.05.2025
Състав
Светослава Михайлова Цонева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Плевен, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.а М. Цонева при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от С.а М. Цонева Административно наказателно дело № 20234430202413 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № Пл-04-ДНСК-254 от 11.10.2023 година на Началник ДНСК - София, с което на основание чл. 237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ на ***, Булстат ***, с адрес на управление ***, представлявано от Р. Ц. Д. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева лв. за извършено административно нарушение по чл.163 ал.2 т.1, предложение първо от ЗУТ.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – редовно призован се представлява от адвокат С.

А., САК. Навежда доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление изцяло. Претендира разноски.

ОТВЕТНИКА по жалбата – редовно призован се представлява от Г.Л. главен експерт НСК Плевен с нарочно пълномощно. Счита, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с всички процесуални правила. Намира възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя за напълно неоснователни и МОЛИ съда да го потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Прави 1 възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Съгласно разпоредбата на чл. 222 ал. 1 т. 15 ЗУТ Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол е оправомощен да налага предвидените в същия закон глоби и имуществени санкции за всички категории строежи.

Въз основа Заповед № ЛР- 13-089/21.03.2023 година на Н - ка на ДНСК, трима инспектори в РДНСК Велико Търново извършили проверка на строеж „Жилищна сграда“ в ***. Проверката била извършена на два етапа - по документи в Община Плевен на 23.03.2023 година, впоследствие и непосредствено на място на строителния обект.

По време на проверката било установено, че строител на процесната „Жилищна сграда“ в *** е ***, съгласно Договор за строителство от 11.05.2022 г.. Документалната и фактическата проверка установила че при изпълнението на строежа били извършени строително- монтажни работи при съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти към Разрешение за строеж № 142/ 26.04.2022 г. на Главния архитект на Община Плевен, както следва:

- Етажът на ниво +3,18 имал издатини пред уличната регулационна линия - еркер конструктивно 30см. и балкони - 50см. Последните бил изпълнени с по- малка ширина от дадената по проект и по този начин издатината пред допустимата линия на застрояване /равнина проведена под ъгъл 45° спрямо хоризонта/ била увеличена спрямо одобрения инвестиционен проект. На същото ниво пред фасада североизток били изпълнени два броя колони, които са отразени само в част конструктивна на одобрения инвестиционен проект.

- На ниво +8,82, на фасада северозапад, балконите на апартаменти 8 и 9 2 били изпълнени с по-малка ширина от дадената по проект и по този начин издатината пред допустимата линия на застрояване /равнина проведена под ъгъл 45° спрямо хоризонта/ била увеличена спрямо одобрения инвестиционен проект. На същото ниво пред фасада североизток били изпълнени два броя колони, които са отразени само в част конструктивна на одобрения инвестиционен проект.

- На ниво +11,64 на фасада северозапад балконите били изпълнени до външния ръб на стълбищната клетка - кула. Не бил изпълнен даденият в проекта отстъп в план между стълбищната клетка и балконите. Ширината на балконите, които излизат пред фасади югозапад и югоизток, е установена помалка от определената по проект и по този начин издатината пред допустимата линия на застрояване /равнина проведена под ъгъл 45° спрямо хоризонта/ била увеличена спрямо одобрения инвестиционен проект.

Проверяващите констатирали и че, не били изпълнени, съгласно одобрения инвестиционен проект, предвидените отвори за прозорци на стълбищната клетка.

Констатираните отклонения по време на строителството били окачествени като съществени, тъй като на практика увеличавали разгънатата застроената площ на сградата, което увеличава и Кинт. Излизането от равнината, проведена под ъгъл 45° спрямо хоризонта практически довело до увеличаването височината на сградата над допустимите според ПУП 10 м, тъй като фасадните зидове на съответното ниво следвало да се включват в общата такава, тъй като по този начин същите оставали извън презумпцията на чл.24, ал. 2 и ал.3 от ЗУТ .

Видно от проекта, височината на сградата е по-голяма от допустимата по ПУП и след прилагането на чл.92 и чл.93 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /редакция към ДВ бр.21/01.03.2013г. - действала към момента на издаване на разрешението за строеж/, съгласно които са отчетени кула /оформена от стълбището над кота +8,82/ и отстъп по фасада югоизток.

Проверката констатирала липса на отстъп по фасада югозапад /към улица/. По проекта по част вертикална планировка, инспекторите констатирали, че средноприлежащата кота терен на фасада югозапад е +139,47м, а относителна кота ±0.00 съвпада с теренна кота +140,00. В проекта 3 по част архитектурна най-високата част на фасада югозапад е на относителна кота +14,57м, предвид което и съгласно чл.24 от ЗУТ височината на сградата по фасада югозапад е 15,1 м.

Така установените факти били обективирани в нарочен доклад изх. № ГБ – 236-00-068/28.03.2023 година, изпратена на РДНСК –Плевен. Въз основа на този доклад била извършена втора проверка от главен инспектор в РДНСК - Плевен Н. С.. Документално и чрез непосредствена проверка на строителният обект, същата установила вече описаните в доклада отклонения от строителните правила при строителството на обект „Жилищна сграда“ в ***.

На 12.06.2023 година, в РДНСК – Плевен на *** град Плевен, представлявано от Р. Ц. Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 163 ал. 2 т. 1 ЗУТ. Представляващият дружеството бил запознат с констатациите в акта и го подписал собственоръчно. Впоследствие депозирал и своите възражения.

На 11.10.2023 година било издадено и обжалваното пред въззивната инстанция Наказателно постановление № Пл-04-ДНСК-254 от 11.10.2023 година на Началник ДНСК - София, с което на основание чл. чл. 237, ал. 1, т.

15 от ЗУТ на ***, Булстат ***, с адрес на управление ***, представлявано от Р. Ц. Д. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева лв. за извършено административно нарушение по чл.163 ал.2 т.1, предложение първо от ЗУТ.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление № Пл-04-ДНСК-254 от 11.10.2023 година на Началник ДНСК - София; акт за установяване на административно нарушение № Пл-04 от 12.06.2023 година на старши инспектор в РДНСК – Плевен; справка от Търговския регистър за актуално състояние на ***; заверено копие от разрешение за строеж № 142 от 26.04.2022 година; заверено копие от акт за приемане на конструкцията от 06.02.2023 година; заверено копие от възражение от името на жалбоподателя с входящ номер при ДНСК - РДНСК - Плевен Пл-393-01-195 от 16.06.2023 година; заверено копие от Доклад с изходящ № Гб-236-00-068 от 28.03.2023 година.

В подкрепа на горната фактическа обстановка са и събраните гласни 4 такива посредством разпита на свидетелите С. Г., С. Г. и Н. С., разпитани непосредствено в съдебно заседание. Техните показания установяват по категоричен начин, че при извършването на строителните работи е констатирано нарушение на кота 8,83. На тези два етажа била разширена малко повече разгърнатата застроена площ/ и КИНТ-а /коефициент на интензивност/ вече не съответствал. Разширяването на площта на тези два етажа довело до нарушаване на параметрите и и тя станала по-висока от колкото е по проект. Практически стените излизали извън следващата се плоскост под 45 градуса и по фасадата, където се пресичали на кота 8,83, като така те влизали в застроената площ и се нарушавали показателите на сградата.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба по реда на чл.59 ЗАНН за неоснователна.

Наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, в това число и достатъчно подробно описание на нарушението.

Спазени са всички изисквания на процесуалния закон по установяването на нарушението и съставянето на акта за установяване на административно нарушение.

При преценката относно правилното приложение на материалния закон, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.24, ал.3 от ЗУТ, височината на сградата се приема за равна на допустимата, ако тя е разположена в пространството, ограничено от вертикална равнина, по линията на застрояване е височина, равна на допустимата, и равнина проведена от тази височина под ъгъл 45° спрямо хоризонта. Събраните по делото гласни и писмени доказателства установяват по несъмнен начин, че с допуснатите отклонения по време на строителството над кота +11,64 на „Жилищна сграда“ в *** е изпълненото в повече, в отклонение от проектите по височината на сградата. С тези отклонения сгладата е излязла извън 45 градусовата равнина, съгл. чл. 24 , ал. 2 и 3 от ЗУТ и за височината й не важат презумпциите тази разпоредба. Т.е. с тези отклонение тя е надхвърлила 15 м и надхвърля допустимите съответно 10 м и 15 м в описаните по горе и Доклад № № ГБ-236-00-068/ 28.03.2023 г. на ДНСК части.

5

Разпоредбата на чл. 163, ал.2, т.1, предл. първо от ЗУТ вменява на строителя отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. Несъмнено е, че с допуснатите отклонения „ Росбулкар 77“ ЕООД, в качеството на строител на обекта, е нарушило горното правило на поведение и е осъществило състав на нарушение по същата разпоредба.

Неизпълнението на горното правило да поведение се санкционира от разпоредбата на чл. 237, ал.1, т.15 от ЗУТ с имуществена санкция в размер от 5000 до 30 000 лв.

Като неоснователни съдът възприе възражението на дружеството – жалбоподател за това, че началник РДНСК Плевен няма материалната компетентност да издаде наказателно постановление в случая , тъй като доверителят му е имал издадено разрешение за строеж от пета категория, а нарушения при такива обекти се санкционират от Кмета на съответната община. Съдът прие, че с макар и издадено разрешение за строеж от пета категория конкретния строителен обект, именно заради допуснатите отклонения от първоначалните проекти представлява обект от трета категория. В този смисъл компетентността на наказващият орган е безспорна за съда.

При така приетото за установено от фактическа и правна страна съдът намери, че Наказателно постановление № Пл-04-ДНСК-254 от 11.10.2023 година на Началник ДНСК - София, с което на основание чл. чл. 237, ал. 1, т.

15 от ЗУТ на ***, Булстат ***, с адрес на управление ***, представлявано от Р. Ц. Д. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева лв. за извършено административно нарушение по чл.163 ал.2 т.1, предложение първо от ЗУТ е правилно и законосъобразно. Същото е издадено от компетентен по материя, място и степен орган в съответствие както с материалният, така и с процесуалният закон, наказанието е правилно определено като вид и конкретизирано до определеният минимален размер, предвиден в закона. Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.