Решение № 39 от 30.07.2021, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Монтана , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Др. Никова

Аделина Люб. Тушева

Таня Т. Живкова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Людмила Др. Никова Въззивно гражданско дело № 20211600500144 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ц. К. К. и К. К. К. , чрез пълномощника им адв. В.К., срещу решение № 260125/09.04.2021г.по гр. д. № 2027/2020 г. на Районен съд-Монтана, с което е уважен предявения от Г. СТ.

К. против ответниците Ц. К. К. и К. К. К. установителен иск за признаване по отношение на тях правото на собственост на ищцата върху поземлен имот с идентификатор * по КККР на с.К.,общ.Г.Д.,обл. М., одобрени със заповед № РД-18.111/19.02.2019г.на изп.директор на АГКК,с площ от 1257 кв.м.,адрес на имота:с.К.,м.

„Т.“,с трайно предназначение на територията:земеделска,начин на трайно ползване-ливада,с номер на предходния план *,при описаните в решението граници.Със същото решение на основание чл.537,ал.2 от ГПК съдът е отменен изцяло нотариален акт за собственост на недвижим имот № 52,том VIII,рег.№12942,д.№842/2018г.на нотариус В.Т.,с който Ц. К. К. е признат за собственик на основание давностно владение на описания по-горе имот.Осъдени са ответниците Ц. К.

1

К. и К. К. К. да заплатят на ищцата деловодни разноски в размер на 952.55 лв.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение,поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяната му и вместо това производството по делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес или предявеният иск за собственост и претенцията по чл.537,ал.2 от ГПК да бъдат отхвърлени , с присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателите оспорват,че ищцата е собственик на процесния имот и твърдят,че липсва правен интерес и активна легитимация за същата да води процеса.Поддържат,че процесният имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,тъй като същият не отговаря на изискванията за земеделска земя съгласно чл.2 от ЗСПЗЗ. Твърдят,че в тази местност такъв имот никога не е съществувал , включително и към момента на образуване на ТКЗС-по това време имотът е представлявал част от естествен склон на Стара планина ,облагороден е едва през 1980г.,преди образуването на ТКЗС не е имало ливада, стопанисвана от когото и да било и никога този имот не е включван в блок на ТКЗС. Твърдят,че съдът като се позовал на ТР № 9/07.11.2012г.по тълк.д.№9/2012г.на ОСГК на ВКС е заличил назначената по тяхно искане съдебно-техническа експертиза,с което е допуснал нарушение на процесуалните правила,като ги е оставил без възможност да докажат възраженията си и без право да се защитят.Молят въззивният съд да назначи отново първоначално допуснатата съдебно-техническа експертиза със задачите,формулирани в отговора на исковата молба и в жалбата.

Поддържат,че дори да се приеме,че имотът е възстановен по законовия ред, то от доказателствата по делото е установено,че те са придобили собствеността върху същия въз основа на давностно владение , продължило повече от 10 години.

Въззиваемата Г. СТ. К.,чрез пълномощника си адв.С.Т. изразява становище за неоснователност на жалбата.

С определение от

08.06.2021г.,постановено по делото по реда на чл.267 от ГПК,е оставено без уважение искането на жалбоподателите за събиране на доказателства във въззивното производство-назначаване на съдебно-техническа експертиза с формулирани в жалбата задачи.

2

Окръжният съд,след като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в срок от легитимирани лица, имащи правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК,съдът намира,че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Преценявайки основателността на жалбата с оглед релевираните в нея оплаквания, от които съдът е ограничен съгласно нормата на чл. 269, изр. 2 от ГПК ,съдът приема следното:

Производството пред Районен съд-Монтана е образувано по предявен от Г. СТ. К. против Ц. К. К. и К. К. К. положителен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот.

В исковата молба се твърди,че ищцата е собственик на недвижим имот,представляващ ливада с площ от 1.257 дка ,шеста категория, находяща се в м.„Т.“,представляща имот №* по плана за земеразделяне на землището на с.К.,обл.М.,при описани граници и съседи на имота,а по КККР на с.Копиловци,представляващ имот с идентификатор *,с площ от 1257 кв.м.,с трайно предназначение на територията :земеделска и с начин на трайно ползване :ливада.Твърди се,че с решение № В2814/14.04.1998г.на ОСЗ-М. имотът е реституиран на наследниците на Б. И. Б.,б.ж.на с. К., обл.М..На 10.10.2013г. наследниците на Б. И.Б. , една от които е ищцата ,сключили договор за доброволна делба на земеделски земи в землището на с.К.,вписан в СВ-М. под № 72,том 11, вх.рег.№ 7352/10.10.2013г.,съгласно който ищцата получила и станала едноличен собственик на процесния имот.От тогава до момента само тя владее имота.На 11.12.2018г.ответникът Ц. К.К. се е снабдил с документ за собственост на същия имот-нотариален акт №52,том 8,рег.№ *, дело № 842/2018г.на нотариус В.Т. ,вписан в СВ-М. под № 19,том 19,дело №*,вх.рег.№ 6744/11.12.2018.,съгласно който той е придобил имота по давност.Придобиването на имота по давност е станало по време на брака му с ответницата К. К.К., поради което се счита придобит в режим на СИО.Ищцата твърди,че ответниците никога не са осъществявали владение върху имота, включително и след влизане в сила на ЗВСОНИ 3

23.11.1997г.Счита,че за нея е налице правен интерес да предяви иск,с който да установи в отношенията с ответниците , че тя е собственик на процесния имот. Искането е,съдът да постанови решение,с което да приеме за установено по отношение на ответниците ,че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор* по КККР на с.К., общ. Г.Д., обл.М..Моли,на основание чл.537,ал.2 от ГПК,съдът да отмени издадения нотариален акт № 52 том 8,рег.

№ *,дело № 842/2018г.на нотариус В.Т..Претендира разноски.

С постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба,ответниците оспорват изцяло предявения иск.Оспорват решение № В2814/14.04.1995г.на ОСЗ-М. и представените писмени доказателства от ищцата за възстановяване правото на собственост на наследниците на Б. И.Б. по заявление вх.№ 2814/27.03.1992г. в частта му в т.4 с твърдения,че в тази му част решението е необосновано и издадено в нарушение на закона ,в резултат от което този имот е неправилно възстановен.Поискали са при условията на чл.17,ал.2 от ГПК , съдът да се произнесе по законосъобразността на оспореното решение на ОСЗ-М. за имота в частта му в т.4-№*,съставляващ ливада от 1.257 дка.,като извърши косвен съдебен контрол на проведената процеура и наличието на законовите предпоставки по издаването му и възстановяването на имота в стари реални граници.Във връзка с оспорването твърдят,че такъв имот никога не е съществувал ,включително към момента на образуване на ТКЗС и не може да бъде възстановен в стари реални граници,поради което ищцата не може да се легитимира,че е собственик на имота.Оспорват и твърдението на ищцата,че никога не са владяли имота и че само тя го владее от 10.10.2013г.след извършване на доброволна делба с останалие наследници.Твърдят,че ищцата никога не е владяла този имот и че те са придобили собствеността върху имота въз основа на давностно владение ,продължило повече от 38 години .

Поддържат,че с още две семейства през 1982 г.са построили трифамилна жилищна /вилна/сграда ,като отделните сгради са построени на калкан, които ползват като вили от тогава до днес.Две- три години преди това в същия имот била построена от други три семейства друга такава сграда и от тогава шестте семейства ползват имота като свои.Заградили са същия от три страни,като четвъртата страна е откъм реката,направили са мост през реката,поставили са ограда между ползваните от двете трифамилни къщи части от имота,доброволно са си разпределили ползването и никой от 1982 г. не е 4 обезпокоявал владението им и не са предявявани претенции спрямо тях. От тогава са плащали данъци за имота,направили са подобрения в същия,засадили са овощни дръвчета,като само техните подобрения възлизат на стойност повече от 30 000 лева.Молят съда да отхвърли предявения иск,както и иска по чл.537,ал.2 от ГПК .Претендират разноски.

По делото е приложена реституционната преписка ,образувана по заявление вх.№ 2814/27.03.1992г.за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на с.К.,обл.М. на наследниците на Б. И. Б..От същата се установява,че с решение №В2814/14.04.1995г.на ПК-с.Г.

Д.,постановено на основание чл.18ж,ал.1 и чл.18з,ал.1 от ППЗСПЗЗ на наследниците на Б. И.Б. се възстановява правото на собственост на земеделски имоти, сред които по т.4-ливада с площ 1.257 дка,,шеста категория, находяща се в м.Т., представляваща имот №* по картата на землището.Посочени са граници /съседи/на имота. Посочено, е,че заверените скици на имотите , сред които и процесния, представляват неразделна част от решението.От приложения в преписката протокол №В2814/26.05.1995г.за въвод във владение на имоти в землището на с.К. се установява,че ищцата Г. С. К. е въведена във владение на имотите, описани в решение № В2814/14.04.1995г.

Между страните няма спор,а и от представеното удостоерение за наследници се установява,че ищцата е наследник по закон на Б. И. Б., б.ж.на с.К.,починал на 25.03.1955г.

От приетия по делото договор за доброволна делба от 10.10.2013г., вписан в СВ-М. с дв.вх.рег.№*/10.10.2013г.,дело 72,том 11.се установява,че наследниците на Б. И.Б. са сключили този договор за доброволна делба на земеделски земи в землището на с.К., останали им от наследодателя Б.

И..Б.,като съгласно договора ищцата Г. С.К. е получила в дял и е станала изключителен собственик на процесния имот-ливада от 1.257 дка , съставляваща имот №* в землището на с.К...

От приложената на л.20 от делото скица на поземлен имот № */13.10.2020г.на СГКК-М. се установява,че по КККР на с.К.,одобрени със заповед № РД-18-111/19.02.2019г.имотът е с идентификатор *.

5

Видно от приложения констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, на 11.12.2018г . Ц. К. К. е признат за собственик на основание давносто владение на процесния имот.

В представеното по делото заверено копие на нотариалното дело,по което е издаден нотариалния акт е приложена молба-декларация от 07.12.2018г.,в която ответникът Ц. К.К. е описал имота като собствен на Б. И.

Б.,в каквато насока са и представените при съставяне на нотариалния акт документи,описани подборно в същия-удостоверение за наследници на Б.

И..Б.,решение № В2814/14.04.1995г.на ОСЗ-М. по чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на земеделски имоти,сред които и процесния на наследниците на Б. И.Б. в съществуващи /възстановими/стари реални граници,удостоверение на ОСЗ-М. за характеристики на имота,скица , заверена от ОСЗ-М. и удостоверение за данъчна оценка ,в които като собственици на имота са посочени наследниците на Б. И.Б.,в каквато насока са и показанията на разпитаните свидетели при извършената от нотариуса обстоятелствена проверка по реда на чл.587,ал.2 от ГПК.

Представено е и удостоверение от кмета на с.Копиловци,в което удостоверява,че ответникът Ц.К. и неговият баща повече от 30 години притежават изградена вила в землището на с.К.,в. м.Т.-ПИ * и през всички години са плащали данък сграда . Представени са и приходни квитанции за заплатени на Община Г.Д. данък сгради и такса битови отпадъци.

По делото са събрани и гласни доказателства.Безпротиворечиви са показанията на всички разпитани свидетели относно факта,че в периода 1979г.-1982г.в процесния имот са построени две вили,едната от които от наследниците на Б. И. Б.,а другата от бащата и чичото на ответника Ц.К.,че от тогава всеки си държи вилата и че между вилите има ограда.Относно обстоятелствата ограден ли е имота,от кои страни,поддържа ли се този имот и от кого,са налице противоречия в показанията на свидетелите на ищцата и свидетелите на ответниците, които противоречия не са отстранени и при проведените от районния съд очни ставки. Свидетелите М.П.,Б П. и Д.П. установяват,че навремето имотът е бил собственост на Б. И.Б.,там е имал кошара.Имотът не е ограден,между вилите има ограда „фиктивна“ ,през която може свободно да се преминава .Тези свидетели,както и свидетелката 6