Решение № 32 от 24.01.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Кюстендил, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20221500500373 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх.№262786/27.05.2022г. от главен юрисконсулт Д.М., в качеството й на процесуален представител на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес за кореспонденция: *****, насочена против решение №260038 от 27.04.2022г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д.№ 224/2020г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт районният съд осъжда Главна Дирекция "Гранична полиция" при МВР да заплати на Д. В. Д. сумите, както следва: 1353,71 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за исковия период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., от която за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. в размер на 457,91 лева, за календарната 2018г. в размер на 469,58 лева и за календарната 2019г. в размер на 426.22 лева, ведно със законна лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба / 03.02.2020г./ до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забавено плащане върху главницата по чл.86 ал.1 от ЗЗД в общ размер на 194.15 лева, както и сумата от 500 лева, представляваща сторените от ищеца разноски по водене на делото за платеното адвокатско възнаграждение на процесуалният му представител; осъдил е Главна Дирекция "Гранична полиция" при МВР да заплати по сметка на Районен съд Кюстендил сумата от 287.15 лева, от която съобразно уважената част от исковата претенция държавна такса в размер на 104,15 лева, формирана като сбора на държавните такси по двата обективно съединени иска, а именно: 54,15 лв. по иска за главницата и 50 лв. по този за мораторната лихва, и 183 лева, представляваща платеното за сметка на бюджета на съда възнаграждение на вещо лице;

1 осъдил е Д. В. Д. в да заплати на ГД „ГП“ при МВР 5,91 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение с доводи за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост.

Твърди, че в обжалваното решение КнРС не бил обсъдил всички възражения и доводи, изложени в писмения отговор и писмените бележки по делото.

Приема за противоречащ на материалния закон извода на КнРС, че няма правна логика държавните и други служители в системата на МВР да се третират по-неблагоприятно от работниците и служителите извън тази система. Подчертава, че спрямо статута на ищеца, който е държавен служител – полицейски орган в Гранична полиция към МВР, е приложима специалната правна уредба на ЗМВР и издадени въз основа на него подзаконови нормативи актове, в частност Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., респ. спорният въпрос дали на ищеца следва да се заплати извънреден труд чрез преизчисляване като положеният от него нощен труд се умножи с коефициент, следвало да се разреши съобразно тези нормативни актове.

Излага съображения в подкрепа на твърдението си, че уредбата за полагането на нощен труд от работещите в МВР – ГДГП е изчерпателно регламентирана в ЗМВР, с оглед на което е недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ.

Възразява като неправилен срещу извода на районния съд, че спрямо процесното правоотношение е приложима субсидиарно разпоредбата на чл.9, ал.1 от НСОРЗ, доколкото специалния подзаконов нормативен акт - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., не уреждала хипотези на превръщане на отработени нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време чрез умножаване на първите със съответен коефициент. Изтъква, че нормата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ не е приложима за заплащане на възнаграждения на държавни служители по ЗМВР, като самата наредба в цялост се прилагала за уреждане на трудови правоотношения, каквото не е процесното. Подчертава, че предвидената в чл.188, ал.2 от ЗМВР специална закрила по КТ за държавните служители, полагащи труд от 22,00 до 6,00 часа, е за права, които не са свързани със заплащане на нощния труд.

Възразява срещу доводите на районния съд, който, за да приеме, че НСОРЗ е приложима към казуса, се е позовал на наличието на празнота в правото. Акцентира, че в случая не е налице такава празнота в правната уредба, а е налице уредба в специален закон, с която не е признато право на държавните служители по ЗМВР да получат преизчисление на отработени нощни часове труд с умножаването им с коефициент по чл. 9 от НСОРЗ, каквото право същата наредба давала на работещите по трудови правоотношения, уредени в КТ. Твърди, че лишаването на държавните служители от правото на тази транформация се компенсирало с други предвидени в ЗМВР права и привилегии. В подкрепа на становището си се позовава на Решение от 24.02.2022 г. на ЕС по дело С-262/20.

Подчертава, че дори да са приложими разпоредбите на чл. 9, ал. 2 вр. ал. 1 от НСОРЗ, в случая липсвали предпоставките за прилагането им към процесното правоотношение на ищеца, тъй като нощната продължителност на неговото работно време не била по-малка от тази на дневното (в чл. 179, ал. 1 ЗМВР било предвидено нощните смени на служителите да са от 22 ч. до 6 ч., в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се определят дневно и нощно работно време с еднаква 8 часова продължителност) и неговият труд не се отчитал въз основа на заработено по трудови норми, за да се определи размера на трудовото възнаграждение по чл. 247 и чл.

250 от КТ. За сравнение изтъква, че правната уредба по КТ допускала продължителност на нощния труд 7 часа, което и обусловило приемане на уредбата в НСОРЗ, за да бъде приравнен той като продължителност на дневния труд от 8 часа. Сочи съдебна практика, обективирана в съдебни решения по сходни казуси, която не била взета предвид и коментирана от решаващия състав.

Приема за неправилни изводите на КнРС, че непълнотата в нормативната уредба била преодоляна с приемането на чл. 187, ал. 4 /ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г. в сила от 11.07.2020 г./, 2 която възпроизвеждала текста на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ за процесния исков период, като районният съд приел, че до влизане в сила на тази разпоредба, приложима е нормата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Счита, че този извод противоречи на разпоредбите на чл. 179, ал. 1 ЗМВР, чл. 187, ал. 4 ЗМВР и чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.

Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и изменение на решението в частта за присъдените разноски за адвокатски хонорар, като прекомерни, с оглед направеното своевременно възражение за прекомерност и съобразно правната и фактическа сложност на делото.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и разноски съобразно отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Алтернативно при неоснователност на въззивната жалба, се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Д. В. Д. чрез пълномощника му адв. Д. З., с който се оспорва изцяло депозираната въззивна жалба и изложените в нея твърдения като неоснователни и се излага становище, че първоинстанционното решение не страда от твърдените във въззивната жалба пороци, а е валиден, допустим и правилен съдебен акт, постановено при правилно приложение на материалния закон и обосновано след задълбочен анализ на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Определят се като несъстоятелни оплакванията на въззивника за липса на празнота в нормативната уредба и необоснованост на постановения съдебен акт, както и че съдът не е отговорил на ясно и категорично на възраженията и доводите на ответника. Позовава се на решение от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/20, и по-конкретно застъпените в т. 76 и т.

77 мотиви, като твърди, че това, че нормалната продължителност на труда през деня и нощта е еднаква (коефициентът е 1), и не се налага преобразуване, само по себе си не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането на полицейските служители спрямо тези, за които се прилага Кодексът на труда. Подчертава, че в ЗМВР от 10.07.2020 г. е въведено повторно такова преизчисляване, като позовавайки се на т. 79 от решението на СЕС прави извода, че за периода 01.01.2017г. – 31.12.2019 г. няма законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а празнотата в специалната уредба се преодолявала чрез субсидиарно приложение на общата НСОРЗ, за да се компенсира особената тежест на полагания от полицаите нощен труд.

Оспорва се направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар пред първоинстанционния съд, като се подчертава, че съдът изрично се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност, обосновавайки се с вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, ангажираността на адвоката и извършената от него работа.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноските за въззивното производство.

Кюстендилският окръжен съд, след като разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

В случая, обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав на 3

Кюстендилския районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение по отношение на фактическата обстановка и съществото на спора, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на КнРС.

Във връзка с наведените в жалбата оплаквания съдът във въззивното решение дължи произнасяне по спорния въпрос – дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на Кодекса на труда /КТ/ и Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОР3/, в частност - разпоредбата на чл.9 ал.2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.

Основното възражение в жалбата на въззивника /ответник пред КнРС/ е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187 ал.9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не НСОР3, тъй като се касае за специална уредба.

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.179 ал.1 от ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч., а в чл.187 ал.5 т.2 и ал.6 от ЗМВР /приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр.81 от 2016г. / – че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1 от ЗМВР /приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016г. /. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл.187 ал.3, изр.3 от ЗМВР.