Решение № 17 от 08.02.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Сливница, 08.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Св. В. при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Н. Св. В. Административно наказателно дело № 20241890200061 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. Г. Г., чрез адв. Б., с която на основание чл.

59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 23-0344000377/04.12.2023 г., издадено от Е. С.С. – началник на РУ – Сливница при ОДМВР - София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се оспорва извършването на твърдяното нарушение.

Жалбоподателят твърди, че са допуснати и процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Б., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – началник на РУ – Сливница при ОДМВР - София като наказващ орган, редовно уведомен, не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди събраните по делото доказателствени материали – по отделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, намира следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

На 20.09.2023 г., в 22:20 часа, по републикански път трети клас 8112, в района на км 5+600 жалбоподателят Т. Г. Г. управлявал собствения си лек автомобил „Опел”, модел „Фронтера”, с рег. № ........, като се движил с посока 1 от с. Алдомировци към с. Бърложица. Заедно с него в автомобила пътувала и свидетелката И.И.М.. Жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейския служител свидетеля В. Б. П.. Полицейският служител сигнализирал свидетеля Е. В. Г. на длъжност мл. автоконтрольор при РУ – Сливница за да тества жалбоподателя за употреба на алкохол. След пристигането на свидетеля Е. В.

Г., заедно с неговия колега С. П. В., жалбоподателят отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство.

Свидетелят Е. В. Г. преценил, че е извършено административно нарушение и затова съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1013672 от 20.09.2023 г., в който били отразени обстоятелствата по извършването на нарушението, неговите фактически елементи и правната му квалификация – чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля при съставянето на акта.

По-късно на същата дата жалбоподателят отново бил спрян за проверка като било установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза, че управлява собствения си лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 1,94 на хиляда, управлявал автомобила и в срока на временно лишаване от право да управлява МПС и без регистрационен номер, за които деяния впоследствие със споразумение, одобрено с определение от 15.11.2023 г. по НОХД № 741/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница, жалбоподателят бил признат за виновен и му било наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, изпълнението на което било отложено за срок от 3 години и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 16 месеца.

Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили от жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН началникът на РУ - Сливница издал и атакуваното НП № 23-0344-000377 от 04.12.2023 г., в което било описано нарушението и е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Е. В. Г., В. Б. П., С. П. В. и И.И.М. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставения АУАН, талон за изследване № 123518 от 06.02.2024 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121К-14/04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на Е. С.С. , заповед № 517з-3116/02.06.2022 г. на директор на ОДМВР-София, акт за встъпване в длъжност на Е. В. Г., справка за нарушител/водач.

Съдът извърши преценка на показанията на служител ите на контролния органи, и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват в пълнота фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излага т 2 подробно възприетите от тях и релевантни за нарушението факти относно датата, мястото, приблизителния час, и констатираното при проверката нарушение. Показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН, където са описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът основа фактическите си изводи въз основа на тези показания. Съдът кредитира и показанията на свидетелката Младенова, която потвърждава обстоятелството, че жалбоподателят е спрян за проверка. Свидетелката възпроизвежда и обстоятелства относно нарушението, а именно, че жалбоподателят е отказал да бъде изпрабван за алкохол. Според свидеталката жалбоподателя е бил ухапан от куче на „Гранична полиция“.

За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства по делото,- които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

Административнонаказателното производство е строго формално, засягащо в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

По процедурата:

При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални документа. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица посочени изрично в 3 съответните нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В случая актосъставителят е заемал длъжност мл. автоконтрольор в РУ – Сливница към датата на съставяне на акта. Ето защо се установява неговата компетентност за издаване на процесния АУАН.

В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай правомощието да налага административни наказания по ЗДвП съгласно чл.

189, ал. 12 от ЗДвП и да издава наказателни постановления имат министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В случая въз основа на заповед на министъра на вътрешните работи, наказващият орган е разполагал с правомощието да издаде и процесното НП.

Спазени са и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл. разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя.

Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В акта е посочено, конкретните норми, нарушени от санкционираното лице, нарушението е описано словестно, като е осигурена възможността лицето да разбере за какво извършено от него нарушение е привлечен към административна отговорност. В допълнение, в издаденото НП също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са 4 индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че нарушението не е описано достатъчно ясно.

По съществото на нарушението:

Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че същият отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е предвидена санкция за водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

От доказателствата по делото се установи, че н а 20.09.2023 г., в 22:20 часа, по републикански път трети клас 8112, в района на км 5+600 жалбоподателят Т. Г. Г. управлявал собствения си лек автомобил „Опел”, модел „Фронтера”, с рег. № ........, като се движил с посока от с. Алдомировци към с. Бърложица. При спиране за проверка от полицейски служители жалбоподателят отказъл да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. От показанията на свидетелите се установиха в пълнота обстоятелствата по делото и в частност около самото нарушение. Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото административно нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.