Присъда № 9 от 30.09.2026, Районен съд - Сливница

МОТИВИ към присъда № 9 от 30.09.2026 г. по НОХД № 335/2026 г. по описа на РС – Сливница.

Районна прокуратура – Костинброд е внесла в съда обвинителен акт срещу *** за това, че на 02.11.2023 г. в гр. *** е държал без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, високорисково наркотично вещество – амфетамин с общо нето тегло 3,28 грама на стойност 131,20 лв., с определено съдържание на активен компонент амфетамин в обектите 8,1 процента, включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък I: „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, разпределен в седем обекта, както следва: обект № 1 – амфетамин с нето тегло 0,47 грама; обект № 2 – амфетамин с нето тегло 0,47 грама; обект № 3 – амфетамин с нето тегло 0,42 грама; обект № 4 – амфетамин с нето тегло 0,48 грама; обект № 5 – амфетамин с нето тегло 0,48 грама; обект № 6 – амфетамин с нето тегло 0,50 грама и обект № 7 – амфетамин с нето тегло 0,46 грама – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК.

В проведеното на 30.09.2026 г. открито съдебно заседание, в хода на обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, защитникът и подсъдимият са направили искане за провеждане на диференцираната процедура, а именно – съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция, предвидена в Глава 27 от НПК. Представителят на прокуратурата не е възразил срещу това искане.

Съдът, след като е констатирал, че не са налице процесуални пречки, на основание чл. 252, ал. 1 НПК е дал ход на делото по реда на Глава 27 от НПК в същото съдебно заседание.

Съдът е преминал към разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК и на основание чл. 372, ал. 1 НПК е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 НПК, като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т.

2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

Подсъдимият е заявил, че разбира обвинението, че желае да бъде проведено съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл. 371, т. 2 НПК, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Подсъдимият е заявил, че няма да дава обяснения по делото. Искането се подкрепя и от неговия защитник.

Съдът, прилагайки диференцираната процедура, заложена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК, на основание чл. 372, ал. 4 НПК е констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните доказателства в хода на досъдебното производство и с протоколно определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

1

В съдебно заседание представителят на РП – Костинброд поддържа обвинението с фактическото и правно съдържание, очертани с обвинителния акт. Намира, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, тъй като подсъдимият е държал седем отделни обекта с наркотично вещество, опаковани поотделно и с приблизително еднакво тегло – между 0,42 и 0,50 грама, като според прокурора такъв случай би бил налице, ако подсъдимият е държал един или два, или минимален брой отделни обекти, съдържащи наркотично вещество. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание, доближаващо се до минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 354а, ал. 3, т.

1 НК.

Защитникът не оспорва фактите, като поддържа, че са налице предпоставките за преквалифициране на деянието по чл. 354а, ал. 5 НК, тъй като количеството на наркотичното вещество е малко – 3,28 грама, а стойността му – 131,20 лв., е ниска, като се явява около шест пъти по-малко от минималната работна заплата за страната към момента на деянието, като в защита на аргументите си се позовава на практика на ВКС, която цитира.

Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание глоба, като се съобрази, че същият е реабилитиран, започнал е работа и се намира в тежко семейно положение поради скорошната смърт на майка си.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника си.

В последната си дума моли съда да му наложи най-лекото наказание.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съобразяване разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият *** е роден на **, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работещ на трудов договор като офис консултант, с постоянен адрес гр. **, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.

На 02.11.2023 г. свидетелите ***, служители на РУ на МВР – гр.

Сливница, и двамата на длъжност инспектор в група „Криминална полиция“, били на работа и изпълнявали служебните си задължения. Около 15:20 ч. полицейските служители се намирали в гр. **, където извършили проверка на подсъдимия **, който заявил пред свидетелите **, че в дома си, в лятна кухня на имота, държи наркотично вещество – амфетамин. Подсъдимият доброволно предоставил съгласие да бъде извършена проверка в дома му в гр. **, след което доброволно предал на полицейските служители пластмасова цилиндрична кутия с жълтокафяв капак, съдържаща седем броя прозрачни полиетиленови пликчета с бели бучки и прахообразно вещество. Подсъдимият предал на полицейските служители и една черна на цвят електронна везна.

За предадените от подсъдимия наркотични вещества и електронна везна бил съставен протокол за доброволно предаване, в който подсъдимият собственоръчно записал, че предаденото от него е за лична употреба.

В хода на разследването била назначена физикохимична експертиза № 2

24/НАР-696 по описа на НИК-МВР, Център за експертни криминалистични изследвания. Според заключението на експертизата представените за изследване веществени доказателства – седем броя полиетиленови пликчета, условно обозначени като обекти от № 1 до № 7, съдържат амфетамин и кофеин, с общо нето тегло 3,28 грама и определено съдържание на активния компонент амфетамин 8,1 % тегловни. Нетното тегло на отделните обекти е както следва: обект № 1 – 0,47 грама, обект № 2 – 0,47 грама, обект № 3 – 0,42 грама, обект № 4 – 0,48 грама, обект № 5 – 0,48 грама, обект № 6 – 0,50 грама и обект № 7 – 0,46 грама.

В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, според която стойността на предмета на престъплението – амфетамин с общо нето тегло 3,28 грама, е 131,20 лв.

Амфетаминът е високорисково наркотично вещество, включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък I: „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Подсъдимият ** държал посоченото високорисково наркотично вещество, без да има за това надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Предадените наркотични вещества са предадени за съхранение в ЦМУ, отдел „МРР-НОП“, с приемо-предавателен протокол № 106173/02.13.2024 г., а електронната везна се съхранява в РУ – Сливница.

По доказателствата:

Съдът прие изложената по-горе фактическа обстановка по делото въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 НПК, подкрепящите го доказателства и доказателствени средства от досъдебното производство, а именно – показанията на свидетелите Иван Вълков и Цветомир Костадинов; протокол за доброволно предаване от 02.11.2023 г.; заключение на физикохимична експертиза № 24/НАР-696 на ЦЕКИ към НИК-МВР; заключение на съдебно-оценителна експертиза; приемо-предавателен протокол № 106173 за предаване на наркотичните вещества за съхранение в ЦМУ, отдел „МРР-НОП“; справка за съдимост, както и останалите приобщени по делото писмени доказателства.

Самопризнанието на подсъдимия изцяло кореспондира със свидетелските показания на полицейските служители **, които последователно и непротиворечиво описват извършената проверка, заявлението на подсъдимия, че държи амфетамин в дома си, и доброволното предаване на кутията със седемте пликчета и електронната везна. Тези показания се подкрепят и от съставения протокол за доброволно предаване.

Заключенията на изготвените експертизи са обективни, пълни и компетентно изготвени от вещи лица, притежаващи необходимите специални знания, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Доказателственият материал е последователен и безпротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло.

3

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК.

От обективна страна на инкриминираната дата и място подсъдимият е държал (упражнявайки фактическа власт върху вещите, тъй като е могъл да упражнява контрол и да извършва фактически действия с тях – същите се намирали в лятната кухня на обитавания от него имот и именно той ги е предал на полицейските служители) без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество – амфетамин с общо нето тегло 3,28 грама на стойност 131,20 лева, с определено съдържание на активен компонент амфетамин в обектите 8,1 процента, разпределен в седем обекта с нето тегло съответно обект № 1 – 0,47 грама, обект № 2 – 0,47 грама, обект № 3 – 0,42 грама, обект № 4 – 0,48 грама, обект № 5 – 0,48 грама, обект № 6 – 0,50 грама и обект № 7 – 0,46 грама.

По делото е безспорно, че подсъдимият не е разполагал с надлежно разрешително за държане на наркотични вещества, поставени под особен режим от ЗКНВП. Амфетаминът е включен в Списък I към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, поради което представлява високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 354а, ал.

3, т. 1 НК.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че държаното от него вещество е наркотично – това се установява и от собственото му заявление пред полицейските служители, че в дома си държи именно амфетамин, както и че държането му е забранено от закона. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици, изразяващи се в застрашаване на народното здраве чрез нарушаване на установения ред за държане на опасни за здравето наркотични вещества, и е целял тяхното настъпване.

Съдът не възприе тезата на защитата, че извършеното деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК, поради следните съображения:

Едно деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, когато с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Преценката се прави на база фактическите данни на конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на престъплението, вида и стойността на предмета му, държаното количество, начина на съхранението и опаковането му, вредните последици и всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност на 4 извършеното деяние и на дееца. Нито един от тези критерии не е самостоятелно определящ, а изводът за наличие или липса на маловажен случай следва да бъде направен въз основа на тяхната съвкупна оценка.

На първо място, следва да се отбележи, че основният състав на чл. 354а, ал. 3 НК по своята същност обхваща държането на наркотични вещества извън целите на разпространението, тъй като държането с цел разпространение е обявено за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК. С оглед на това обстоятелството, че държаното количество е сравнително малко и че подсъдимият е заявил, че веществото е за лична употреба, характеризира обичайния, типичния случай на престъплението по чл. 354а, ал. 3 НК и само по себе си не може да обоснове извод, че деянието се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.