Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 985 от 16.05.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 536/2022
Вид
Решение № 985
Подписан
16.05.2022
В сила
09.06.2022
Състав
Атанаска Анастасова Анастасова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 985 гр. Пловдив, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330200536 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4141093 на ОДМВР Пловдив, с който на ИВ. СП. Й., ЕГН ********** - законен представител на „М.“ ООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Б., ... № ..., е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от ЗДП.

Жалбоподателят Й. в съдебно заседание не се явява. За него се явява адв. И.Х.. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозираното до съда становище, чрез представляващата въззиваемата страна ст. юрисконсулт Г.Б., моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен, претендира и разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения законов срок, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

В обжалвания ЕФ се твърди, че на 25.08.2020г. в 13:24ч. в гр. Раковски, *** било извършено нарушение за скорост с МПС – л. а. „Опел Астра Спорт Тоурер“ с рег. № ..., установено и заснето с автоматизирано техническо средство ТFR-1М № 648, като пир ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 96 км/ч, превишаваща разрешената такава с 46 км/ч. Било установено, че собственикът, на когото е регистрирано МПС е „М.“ ООД, ЕИК ***, чийто законен представител бил жалбоподателят ИВ. СП. Й., ЕГН ********** Й..

За така описаното в ЕФ нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДП жалбоподателят Й., в качеството му на законен представител на „М.“ ООД, бил санкциониран с налагане на адиминистративно наказание – глоба в размер на 600 лв. на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.1 т.5 от ЗДП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото - снимково изображение от клип № 23474, радар № 648/25.08.2020г., снимка на служебното МПС в което е монтирано АТСС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г., Протокол № 2-33-20/10.04.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“, Протокол за използване на АТСС от 25.08.2020г., справка в Централна база КАТ относно собственост на посоченото в ЕФ МПС, писмо с изх. № 11-03-56/17.09.2021г. от Кмета на Община Раковски, обл. Пловдив, писмо с изх. № 20-6685/07.02.2022г. от Началника на СГКК - Пловдив с приложени скица на ПИ *** и извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, писмо рег. № 329000-1060/22.02.2022г. от Началника на РУ Раковски при ОДМВР Пловдив с приложен снет електронен образ на ЕФ Серия К № 4141093.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания ЕФ, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалнияг закон. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че ЕФ съдържа всички изискуеми, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДП, реквизити - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението /превишение на разрешената скорост/, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

2

В тази връзка следва да се съобрази, че ЕФ се издава по бланка-образец, утвърден от министъра на вътрешните работи. Видно от приложения по преписката ЕФ, този образец стриктно е спазен. Нито в бланката образец обаче, нито в чл.189 ал.4 ЗДП, са предвидени реквизити за актосъставител, длъжност, дата и място на съставяне, ред и срок за обжалване и подаване на възражения, поради което не може да се говори за каквото и да било процесуално нарушение, представляващо непосочването им. Каквото възражение прави жалбоподателят.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението, че съгласно нормата на чл.189 ал.4 от ЗДП установяването и заснемането на нарушения може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Разрешението, дадено с цитираното в жалбата Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г., се основава на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДП /обн. ДВ бр.19/13.03.2015г./ и издаването на Наредба № 8121з532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36/19.05.2015г./, издаването на ЕФ за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично. Присъствието или отсъствието на контролен орган по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Регламентираното в чл.189 ал.4 от ЗДП в отсъствието на контролен орган и на нарушител следва да се тълкува граматически, като поясняващо действието по издаване на ЕФ, а не установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо средство. Този извод следва и от обстоятелството, че обективно невъзможно е нарушението да се извършва и заснема в отсъствието на нарушителя. Ето защо електронните фишове могат да бъдат издавани и при употреба на мобилни системи за видеоконтрол в присъствието на контролен орган, стига да са спазени предвидените в тази връзка изисквания.

Правилно обжалваният ЕФ е издаден по отношение на жалбоподателя Й., като законен представител на „М.“ ООД, вписан като ползвател на процесния автомобил към момента на нарушението, което се доказва от 3 приложената по делото справка за регистрация на МПС. Разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Собственикът може да отблъсне понасянето на отговорност за чуждо поведение по следните два начини: по реда на чл.189 ал.5 от ЗДП, като за всяко отделно управление на автомобила декларира кое лице действително го е управлявало, като прилага копие от СУМПС на водача или по реда на чл.4 ал.3 от Наредба № I-45/24.03.2000г., като изначално подаде данни до информационната система на МВР за регистриран ползвател, такъв е настоящият случай. „М.“ ООД е регистриран ползвател, а „***“ ЕАД, клон Пловдив е регистриран собственик на процесното МПС.

Чрез регистрирането на ползвател по изричния и нормативно предвиден за това ред собственикът отнапред уведомява контролните органи, че е предоставил ползването на превозното средство на друго лице, което е известно на наказващата администрация. По делото не се спори относно това, че наказаното лице е управител на „М.“ ООД, а се възразява относно това защо именно той е наказано лице, въпреки че „М.“ ООД се управлява и представлява от още едно лице /съгласно извършена служебна справка в ТР за актуално състояние към датата на извършване на нарушението/. Ирелевантни за казуса са показателите, съобразно които административният орган е определил кой точно измежду двамата законни представители на „М.“ ООД да бъде привлечен към административнонаказателна отговорност при условие, че и за двамата важи законовата презумпция за виновност. Касае се за упражняване на правомощия в обхвата на оперативната самостоятелност.

Обстоятелството, че ползвател на автомобила е юридическо лице и прочитът на чл.188 ал.2 от ЗДП не водят до различен режим за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача-ползвател. Последният е могъл по реда на чл.189 ал.5 от ЗДП да обори презумпцията на чл.188 ал.2 от ЗДП, че като ползвател на моторното превозно средство е имал фактическата власт върху движимата вещ. След като не е сторил това, правилно е ангажирана отговорност му за установеното административно нарушение. Това субективно право е изрично разяснено в съдържанието на ЕФ, с което правото на защита на жалбоподателя е охранено в пълнота.

Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че непосочването във ЕФ на конкретния вид на използваното техническото средство – стационарно или мобилно води до неустановеност на нарушението и представлява нарушение на процесуалните правила. Използваното техническо средство е напълно индивидуализирано в ЕФ с посочен тип, номер на мобилна система, както и конкретен идентификационен номер на АТСС.

За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з4 523/12.05.2015г. /Наредбата/: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места, какъвто се твърди, че е настоящия случай; да са спазени изискванията на чл.10 ал.1 от Наредбата, като надлежно е попълнен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система.

В случая са налице тези кумулативно предвидени условия, които се посочиха по-горе. По делото е приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г., валидно до 24.02.2020г.

Съгласно чл.30 ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно представения по делото Протокол № 2-33-20/10.04.2020г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М, процесната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е преминала последваща проверка в лабораторни условия за точността на измерване, като периодичността на проверката на видео-радарните системи е една година, т. е. към датата на нарушението използваното АТСС е проверено и съгласно заключението на горепосочения протокол за лабораторна проверка съответства на одобрения тип.