Решение № 306 от 27.07.2026, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 542/2025
- Вид
- Решение № 306
- Подписан
- 27.07.2026
- В сила
- 26.08.2026
- Състав
- Дарина Илиева Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 192 ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 192 ал.2 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 306 гр. К., 27.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320100542 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Н. И. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** твърди, че с констативен нотариален акт № 32, том VI, рег. № 6185, дело № 945 от 08.11.2023 г. по описа на нотариус Т.Р., рег. №*** на НК на РБ, вписан в Служба по вписванията - К. с вх. рег. № 3732/08.11.2023 г., дв. вх. рег. № 3732/2023 г., акт №154, том 13, дело №2056/2023 г. е признат за собственик на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** (шест, осем, нула, осем, нула, точка, едно, седем, четири, точка, пет, осем, осем), находящ се в гр. С., общ. С., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение; с адрес на поземления имот: град С., местност „Н.Т.“; с площ от 404 кв.м (четиристотин и четири квадратни метра), трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: за второстепенна улица; категория на земята: 8 (осма); предишен идентификатор: *** (шест, осем, нула, осем, нула, точка, едно, седем, четири, точка, три, нула), *** (шест, осем, нула, осем, нула, точка, едно, седем, четири, точка, три, едно), *** (шест, осем, нула, осем, нула, точка, едно, седем, четири, точка, три, две), номер по предходен план: 30, 31 и 32 (тридесет, тридесет и едно, тридесет и две), парцел: 30, 31 и 32 за произв. (тридесет, тридесет и едно, тридесет и две, за произв.); при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***.
1
На 18.12.2023 г. ответникът Д. С. Б., ЕГН ********** придобил правото на собственост върху съседния поземлен имот с идентификатор *** (шест, осем, нула, осем, нула, точка, едно, седем, четири, точка, пет, осем, пет), находящ се в гр. С., общ. С., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК. От този момент ответникът започнал да ползва имота на ищеца, като не само преминавал през него ежедневно, но и паркирал в него автомобила си, без съгласието и дори въпреки изричното противопоставяне на ищеца. С оглед липсата на разбиране от страна на ответника и въпреки опитите на ищеца да разрешат спора си извънсъдебно, ответникът продължил да ползва имота без наличието на правно основание, въпреки липсата на съгласие от страна на ищеца и без да му заплаща обезщетение за ползването.
Ето защо, с оглед липсата на доброволно разрешаване на възникналия спор, с нотариална покана рег. № ***, том, 1, акт №20 от 29.01.2025 г. по описа на нотариус С.Р. рег. № *** на НК на РБ, връчена лично на Д. С. Б., ЕГН ********** на 10.02.2025 г., ищецът предложил на ответника да му плаща по 200 лева месечно за това, че преминава и ползва имота му, в това число и паркира в него без правно основание. Въпреки личното получаване на поканата, към предявяване на иск ответникът не е преустановил ползването, преминаването и паркирането, нито заплатил на ищеца каквато и да било сума за ползването на чужд имот без правно основание за това.
Многократните опити на ищеца да уредят отношенията си с ответника доброволно и извънсъдебно останали без резултат.
Счита, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца вследствие на ежедневно неоснователно преминаване през имота му, както и вследствие на ежедневно неоснователно паркиране на автомобил в него. Обогатяването на ответника се състояло в това, че си е спестил плащането на наем за ползването, изразяващо се в преминаване през и паркиране в чужд имот. Ето защо и ползата, в която се съизмерявало неоснователното обогатяване, била средномесечен пазарен наем за ползване на място за паркиране в процесния имот, както и средномесечен пазарен наем за преминаване през същия имот. Това била и ползата, която ищецът пропуснал - средномесечен пазарен наем. Със средномесечен пазарен наем за ползване на място за паркиране и за ежедневно преминаване се съизмерявало обедняването на ищеца.
МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди Д. С. Б. с ЕГН ********** от град С., местност „*** да заплати на Н. И. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** сумата от 2800 (две хиляди и осемстотин) лева, представляваща обезщетение за неползване на собствения на Н. И. К. недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на град С., местност „Н.Т.“ с предназначение на територията –земеделска, начин на трайно ползване – за второстепенна улица, равняващо се на пазарния наем за периода 01.01.2024 г. до 28.02.2025 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 14.03.2025 г. до окончателното плащане. Претендира деловодни разноски.
Ответникът Д. С. Б. с ЕГН ********** от град С., местност „*** 2 оспорва иска. Прави възражение за недопустимост.
Сочи, че независимо, че ищецът представил като доказателство нотариален акт за собственост на недвижим имот, а именно за ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. С., то същият по силата на ЗУТ не бил собственик на имота, тъй като за този имот имало одобрен ПУП-ПРЗ със заповед на Кмета на Община С. с № РД-09-132/20.04.2017 г. Следователно ищецът не бил собственик на процесния имот и нямал правен интерес да предявява иск.
Безспорно, на 18.12.2023 г. с нотариален акт № 168, том VI дело № 1070/2023г. по описа на нотариус Т.Р., рег.№*** на НК, с р-н на действие PC гр.К., вписан с акт № 102, том 15, дело № 2348/2023 г. на Сл. вписвания при PC К. ответникът придобил правото на собственост върху ПИ с идентификатор ПИ *** по КККР на гр.С., ведно с попадащата в имота сграда с идентификатор ***.
Имотът му граничел от три страни - север, запад и юг с празни места.
От северозапад и запад граничел с ПИ ***. Същият бил отреден за второстепенна улица, видно и от приложените от ищеца нот. акт и скица, както и заповед № РД-09-132/20.04.2017г. на Кмета на Община С.. До колкото ответникът бил уведомен от продавача при закупуването имота си, този имот от запад и северозапад бил улица.
Достъпът до имота на ответника пътя за „Л.“ и от там на изток по път № 272 и през този, който ищецът твърдял да е негов - №588 не бил удобен и практичен за ответника. Затова още при закупуването на неговия имот разговарял със собственика на имот №*** - М.И.М. и поискал разрешение да преминава през неговия имот. М. живеел и работел в чужбина и заявил, че скоро няма намерение да строи и ползва имота си. Разрешил на ответника да преминава по източната и южната граница на неговия имот, както и да си паркира автомобила, като така се свързвал с път №272, граничещ от север на имота му. Този път продължавал на изток в гр.С., като преминава по улицата между последните къщи на града и имало много улици, които граничат и се разклоняват от него към града. М. М. казал на ответника да търси за съдействие баща му И. М.. Бащата оказал пълно съдействие и за няколко дни преди края на 2023г. направили нещо като път през имота на сина му, каквото разрешение ответникът имал. От тогава преминавал свободно и безпроблемно през имот № 284 и това продължавало и към настоящия момент. Т.е. ответникът не имот №588 за преминаване и за паркиране, както твърдял ищеца.
Тъй като закупения от ответника имот се нуждаел от частично подобрение в и по сградата, освежаване, обзавеждане и оборудване, то ответникът не се нанесъл в имота си непосредствено след закупуването му.
Реално започнал да го ползва от късната есен на 2024 г. Ответникът живеел сам в имота тъй като бил разведен.
Оспорва твърденията на ищеца и твърди, че не отговарят на истината ,че от закупуването започнал да ползва неговия имот, преминавал ежедневно през нето и паркирал в него без съгласието му и въпреки изричното му противопоставяне.
Твърди, че преминава през друг имот за да достигне до своя и че 3 ищецът не е ходил да се противопоставя, нито възразявал пред ответника, той като ответникът не ползвал имота му. Ищецът живеел в П., и или не е ходил до момент на подаване на отговора на исковата молба, или не е уведомявал ответника, нито го е предупреждавал да не ползва имота му. Ответникът не разбирал за какви разбирания и спорове се говорело в исковата молба.
Ответникът не ползвал преди и понастоящем ПИ №588, не паркирал в него автомобили, и по тази причина останал учуден от изпратената нотариална покана, връчена му на 10.02.2025 Г. с искане за заплащане на сума, считано от 01.01.2024г. за ползване на имота му без правно основание. В поканата се твърдяло, че единствения възможен достъп до имота на ответника бил през имота на ищеца. Това категорично не отговаряло на истината и на фактическото положение. Както ответникът посочил, той преминавал през друг път и друг имот. Вследстиве на това ответникът разговарял с ищеца по телефона и поискал от него да купи ПИ 588 в противен случай на ответника щяло да бъде забранено да преминава през имота.
В допълнителната молба се твърдяло, че ищецът бил лишен изцяло от възможността да ползва имота си – път, тъй като някъде преди него имало бариера и достъп до имота имали само ответника и друго лице, и по този повод ищецът подал жалба в прокуратурата. Твърденията в тази част нямали отношение към ответника, защото в производството се установило че И. М. е извършил подобни действия, а твърденията на ищеца, че и ответникът имал достъп през тази бариера били неоснователни.
Тъй като СУМПС на ответника му било отнето на 29.12.2024г. и от тогава бил лишен от право да управлявам МПС за срок от 6 месеца, от този момент ответникът не управлявал МПС. Автомобила, който притежавал се намирал в базата на фирмата, в която работел - „Б.Т.“ ООД гр.С. от момента на лишаването му от правоуправление. До дома си се придвижвал пеш или го карали със служебни автомобили. Преди да бъде лишен от правоуправление, преминавал с автомобила си от север и паркирал в имот № 584, собственост на М.И.М..
След като получил нотариалната покана, извършил проверка в Община С. относно имот № 588, за който до този момент от продавача на имота му било известно, че е улица, и от общината го уведомили, че имотът е отреден за улица но процедурата не била довършена, каквото и да означава това.
Със заповед №РД-09-132/20.04.2017г. на Кмета на Община С. бил одобрен проекта за ПУП-ПРЗ, като в частта ПР се предвиждала разделянето на три УПИ 174.30; 174.31 и 174.32 по КККР на гр. С. в осем нови, подробно посочени в заповедта, като за УПИ IX - 174.587 бил за жилищно застрояване, с площ от 396 кв.м. и улица - тупик с площ от 404 кв.м. съгласно сини и червени линии и надписи. Видно от заповедта било, че при обособяването и разделянето от три имота, собственост на ищеца на нови осем парцела, за които се предвижда задължително улица-тупик, с площ от 404 кв.м.
Процедурата по разделяне на имотите била завършена и на преходния собственик на имота на ответника било разрешено да строи в имота, тъй като същия бил УПИ и имал достъп до улица, т.е. до процесния имот № 588. За построената в имота на ответника сграда общината издала 4 удостоверение за въвеждане в експлоатация под № 10/04.11.2023г. на Главен архитект на Община С..
Счита, че въпроса за установяването на собствеността на имот № *** на КККР на гр. С. е преюдициален, и следва да се установи първо собствеността на имота.
Според ответника, Община С. е станала собственик на имота на основание на ЗУТ, след влизане в сила на Заповед № РД-09-132/20.04.2017г. на Кмета на Община С., тъй като имотът бил път.
МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира деловодни разноски.
Третото лице, помагач на ответника ОБЩИНА С. не взема становище по иска.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представения нот. акт № 32, том VІ, рег. № 6185, дело 945 от 2023 г. и скица на имота, че ищецът е собственик на ПИ *** с площ от 404 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: за второстепенна улица; категория на земята: 8 (осма). Визуално на изготвената скица, имотът изглежда по следния начин - тесен прав участък, разположен в посока от юг на север, граничещ с имоти 580, 581 и 582 на запад и с имоти 587, 586 и 585 – на изток. На юг имотът граничи с имот № 272 – за който страните не спорят, че представлява общински път. В северната си част имотът представлява трапецовиден терен, който граничи имот № 583 на север, с имот № 584 на изток и с имот 585 на юг.