Решение № 10390 от 29.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10390 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110152007 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба, подадена от М. Д. И. с ЕГН ********** срещу Т.

Ф. Ф., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за сумата от 1 500 лева с еквивалент от 766,94 евро, представляваща сума за адвокатски хонорар, с която ответникът неоснователно се обогатил, като същата му била платена на неосъществено основание – изготвяне и предявяване на иск за прогласяване нищожността на сделка, обективирана в Нотариален акт № 110, том II, рег. № 14514, дело № 296/2008 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 09.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата извежда съдебно предявените си права при твърденията, че през юни на 2021 г. е провела правна консултация с ответника, в качеството му на адвокат, в търсене на защита на правата и законните си интереси, чрез предявяване на иск за прогласяване нищожността на сделка, обективирана в Нотариален акт №110, Том II, рег. №14514, дело №269/2008 г., вписана в Служба по вписванията с входящ №37637 по дело №39707/04.08.2008 г. Твърди, че е предоставила всички необходими документи за изготвянето на исковата молба и провеждането на иска и е заплатила уговорения между нея и ответника Ф. адвокатски хонорар в размер на 2 000 лв., чрез паричен превод №71880004074030/18.06.2021 г., чрез услугата на куриерска фирма „Еконт“.

Твърди се, че сумата е била изплатена лично на ответната страна на 18.06.2021 г. в 13:51 ч. Въвежда, че ответникът не е изготвил искова молба и не е предявил желания от ищцата иск за обявяване нищожността на сделка, обективирана в Нотариален акт №110, Том II, рег. №14514, дело №269/2008 г., въпреки че ищцата му предоставила всички изискани от него документи, необходими за успешното предявяване на иска.

Сочи, че към 07.07.2024 г. ответникът все още не бил изготвил исковата молба. На 1

08.07.2024 г. изпратила покана до ответника за възстановяване на платената от нея сума в размер от 2 000 лв., представляваща претендираната главница, с която ответникът се е обогатил неоснователно от заплатен адвокатски хонорар, поради липсата на насрещна престация. Ответникът обаче погасил задължението си само частично, чрез заплащането на сумата от 500 лв., за което на ищцата е била издадена разписка. За остатъка от претендираното задължение, в размер от 1500 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 09.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на ищцата била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.05.2025 г., срещу която ответникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК.

При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск оспорва като неоснователен. Не спори, че между него и ищцата е имало сключен договор за предявяване на иск и процесуално представителство пред СРС, като твърди че същият бил сключен в устна форма и за изпълнението му ищцата е предоставила саморъчно пълномощно. Твърди, че пълномощното било изготвено и подписано от нея на 20.06.2021 г. Навежда, че е предал на ищцата списък с необходимите за изготвянето на исковата молба документи при първата им консултация, но ищцата не му ги е предоставила, с изключение на Нотариален акт № 110. Същият правил множество опити за насрочване на следващи консултации с ищцата, включително за оформяне на сключения между страните договор в писмена форма, които срещи тя е отлагала и не се е явявала. Така в края на месец август през 2021 г. ищцата е уведомила ответника за преместването си от гр. София в с. Велино и за нежеланието си да завежда делото, за което е сключен договора. Продължава, че М.

И. е поискала от него вместо да предяви първоначално желания от нея иск, да действа като нейн представител в отношенията й с Министерството на здравеопазването, дружество „Ни Консулт“, с което е имала договор за наем на жилище, както и да съдейства с експедирането на нейните вещи до адреса й в с. Велино – задължения, които ответникът твърди, че е изпълнил. Допълва, че се разбрали възнаграждението за тези услуги да се приспадне от вече платената от ищцата сума за първоначално поисканата от нея работа, като остатъкът й бъде върнат. В края на месец декември ищцата писмено е оттеглила пълномощното си за процесуално представителство от 20.06.2021 г., като върху него е записала, че ще счита издадената от нея разписка за валидна след получаването на сумата от 500 лв. Твърди се, че със същата разписка за оттегляне на пълномощното, ищцата се е отказала от всякакви бъдещи претенции към ответника по договора за правна помощ и процесуално представителство, сключен през месец юни на 2021 г. Накрая поддържа, че е заплатил сумата от 500 лв. на 06.01.2022 г., като я е превел чрез куриерска фирма „Еконт“. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да му присъди направените деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на така предявения установителен иск по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК:

Допустимостта на предявени искови претенции по установителни искове, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки са налице, което обуславя разглеждане на исковите претенции по същество.

2

ЗЗД:

По основателността на иска с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 2 от Съгласно правилото на чл. 154 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е предоставил исковата сума, представляваща заплатен адвокатски хонорар, на ответника; че престацията е направена с оглед на бъдещо основание (изготвяне и предявяване на иск за прогласяване нищожността на сделка, обективирана в Нотариален акт № 110, том II, рег. № 14514, дело № 296/2008 г.); че очакваният юридически факт не е настъпил, т.е. че ответникът не е извършил действията, повод на 4 които е съставен контракта между страните.

При установяване на горните, в тежест на ответника е да установи че е налице основание за получаването на сумата, респективно наличието на основание за задържане на същата, както и всички свои възражения, включително, че първоначалното му задължение по договора е трансформирано в друго касателно, което ответникът е изпълнил всичко в срок, както и, че сумата е платена за другото задължение.

На основание чл. 153 от ГПК в хода на проведеното на 14.05.2026 г. открито съдебно заседание съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че адв. Ф. физически не е присъствал в апартамента, находящ се на процесния адрес: гр. София, ул. „Гладстон“, когато е бил опакован багажът. Там била само Петранка Стойчева.

В хода на първоинстанционното производство са ангажирани следните относими доказателства, които съдът поставя в основата на изводите за фактите по делото.

По делото е представена извадка от опериращ на територията на България спедитор „Еконт“ относно куриерски и пощенски услуги, извършени от страна на ищцата, по повод на нейна молба. От посочената извадка става ясно, че ищцата е превела на 16.06.2021 г. сумата в размер на 2 000 лева с основание за плащането „Адв.

Хонорар за обявяване на симул. сделка на апартамент № 5, ул. Ап. Карамитев 11, АП.

5, град София“. Сумата е изплатена на 18.06.2021 г. Прочие, още с проекта на доклад по делото, в приложение на нормата на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е отделил като ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че през месец юни 2021 г. страните по делото са сключили договор за правна помощ и процесуално представителство по повод изготвяне и предявяване на иск за прогласяване нищожността на сделка, обективирана в Нотариален акт № 110, том II, рег. № 14514, дело № 296/2008 г.

Ищецът е представил на вниманието на съда и друг документ, а именно извадка от отправена до ответника покана, изпратена по електронна поща, съгласно която се вижда, че ответникът е поканен да плати сумата в размер на 1300 лв. Установяват се още следните факти и обстоятелства, интересуващи настоящото производство. Първо – освен поръчението за завеждане на иск относно недвижим имот, находящ се в гр.

София, кв. „Дианабад“, ул. „Апостол Карамитев“ 11, ап. 5, ищцата е ангажирала ответната страна и по повод на друго жилище, а именно апартамент, находящ се в гр.

София, ул. „Гладстон“ 21. Във връзка с втория апартамент ищцата пише следното:

„Впоследствие Ви помолих да се срещнете с М. Х. Г. относно апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Гладстон“ 21“. От писмото става ясно също, че от общо платената от нея сума в размер на 2 000 лв. са й възстановени едва 500 лв.

По делото е приложено и саморъчно пълномощно от 20.06.2021 г., изхождащо от ищцата в полза на ответника, с което първата му дава мандат да заведе иск пред Софийски районен съд относно недвижим имот, находящ се в гр. София ж.к.

„Дианабад“ с фиктивен собственик Георги Петров Т.ов, включително налагане на 3 обезпечителни мерки върху него до приключване на исковото производство.

Част от доказателствената съвкупност представлява и разписка, с която ищцата М. Д. И. сочи, че е получила сумата в размер на 500 лв. от адв. С. Б., представляваща остатък от платения от нея хонорар от 2 000 лв. за изготвяне на искова молба от адвокатите Ст. Б. и Т. Ф. за обявяване на симулативна сделка с недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“ ул. „Ап. Карамитев“ 11, ет.

1, ап. 5, като сумата над 500 лв. е употребена със знание на подписаната И. и със съгласие за заплащане на следните разходи: куриерски услуги на Еконт- Експрес, преговори за договора й за наем и освобождаване на жилище с Агенция за недвижими имоти „Ни Консулт“ чрез управителя М. Х., комуникация с Министерството на здравеопазването и не само тези правни действия и фактически услуги. В разписката изрично се твърди, че с получаване на сумата от 500 лв. И. няма да има никакви претенции за в бъдеще към адвокатите Б. и Ф. от САК. С тази разписка ищцата също оттегля предоставения преди това мандат в полза на ответника адв. Ф.. Върху разписката е отразено отбелязване, че след получаване на сумата, разписката е валидна, за което ищцата се е съгласила, полагайки своя подпис, ведно с ръкописно изписване на трите си имена.

На 06.01.2022 г. ответникът адв. Ф. е изпратил по същата спедиционна фирма „Еконт“ сумата в размер на 500 лв. в полза на ищцата М. И..

По делото са изслушани и гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите С. П. Б. и М. Х. Г..

От неподправения разказ на свидетеля Б. пред съда и страните в хода на проведеното на 09.04.2026 г. открито съдебно заседание се установяват следните факти и обстоятелства, които съдът цени с пълно доверие предвид вътрешната последователност, систематизираност, обоснованост и логичност на изнесената от свидетеля информация. На първо място свидетелят уточнява, че познава много добре ответника като колега - адвокат, с когото работи съвместно. Признава, че самата тя се е ползвала от неговата ерудиция и познания. Сочи, че е запозната с казуса на ищцата, доколкото самата тя в качеството си на адвокат е била ангажирана с първоначалната идея за завеждане на дело относно обявяване нищожността на разпоредителна сделка с недвижим имот. Продължава, че казусът на ищцата касателно обмисляното дело, за което се е провела среща между ищцата, ответника и свидетеля Б. през 2021 година, бил комплициран, изискващ задълбочено разсъждаване и обмисляне на правните действия. Споделя, че случаят бил интересен, като в крайна сметка на срещата било взето решение да се заведе такова дело, дори били начертани основните моменти в бъдещата искова молба. Представя, че ответникът задължил ищцата да им предостави допълнително документи, изискуеми и необходими за подготвяне на въпросната искова молба, понеже към онзи момент тя им била дала само нотариален акт за имота от въпросната сделка, която щели да оспорват. Свидетелят разказва, че след тази среща, не е виждала ищцата. От своя колега /адв. Ф./ разбрала по-късно, че ищцата е загубила правен интерес от провеждането на такова производство. В същото време той й споделил, че е постигнал определена договореност с ищцата, а именно да извърши поредица от определени правни действия, свързани с прекратяване на договор за наем. Допълва още, че знае, че уговорката между ищцата и нейния колега била да не се плаща допълнително за новите ангажименти, които са му възложени, а възнаграждението да му бъде част от вече платените 2 000 лв. Афишира, че нейният колега е много съвестен и доколкото твърди, че го познава добре, смята, че същият добросъвестно е изпълнил възложените му задачи. От общата сума от 2000 лв., платена от ищцата, за направената консултация и предоставянето на правни разяснения и съвети, свидетеля Б. е получила 1000 лв., т.е. половината от общия хонорар, с допълнението, че обичайно двата с адв. Ф. делят поравно хонорара, платен от доверителя им, когато работят заедно. По спомени разказва, че ответникът й се похвалил, че е преговарял с управителя на агенцията за недвижими имоти, с когото 4 бил сключен договора за наем на ищцата, и успял да удължи срока за опразване на квартирата, както и, че именно той е организирал транспортирането на вещите на ищцата до провинцията, където тя живее. За тази цел адв. Ф. е платил и нужните такси. Освен това последният е правил многократни контакти с Министерството на здравеопазването отново по повод на ищцата, без свидетелят да може да конкретизира причините за тези инициативи. На следващо място, сочи, че знае, че ответникът е превел на ищцата сумата от 500 лева, като уточнява, че самата тя е дала 250 лв. или половината от върнатата сума. По спомен на свидетеля, ищцата упълномощила нейния колега адв. Ф. с пълномощно, което било ръкописно. Отделно, знае за разписка, която била съставена от ищцата, със знанието на свидетеля Б., с която разписка първата признава, че повече няма претенции към двамата адвокати.