Решение № 1245 от 25.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1245 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г.ева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100512255 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 300718/15.09.2025год. от Б. А. Б. , ищец по делото , чрез адв.Г. Д. против Решение № 15019/02.08.2025год. постановено по гр. д. № 12042/2025год. по описа на СРС ,54 състав , с което са отхвърлени предявените искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Б. А. Б., ЕГН **********, за което е издадена заповед № 128/30.08.2024г. на изпълнителния директор на ответното дружество „България САТ“ ЕАД, ЕИК 201787254, за възстановяване на Б. А. Б. на заеманата преди уволнението длъжност- „инженер, телекомуникация (радио)“, както и за осъждане на „България САТ“ ЕАД, ЕИК 201787254, да заплати на Б. А. Б., ЕГН **********, сумата от 8464.55 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 01.01.2025г. до 01.07.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.02.2025г. до окончателно изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решението като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на изводите на съда.Твърди се че при прекратяване на трудовото правоотношение между страните по трудовия договор по чл.325,ал.1,т.1 от КТ ,фактическият състав изисква насрещната страна ,към която е отправено предложението да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седмодневен срок от получаването му като ако тя не стори това ,смята се че предложението не е прието.В тази връзка навежда доводи ,че първоинстанционния съд неправилно приел ,че това е сторено от работодателя с връщането на втория екземпляр от резолирана от работодателя молба на ищеца още същия ден ,в който тя е подадена, тъй като липсвал подпис на ищеца ,за получаването й.Така също и неправилно съдът кредитирал показанията на св.Б. ,които противоречали на писмените доказателства .

Също така оспорва изводите на съда ,относно възможността за оттегляне на 1 предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие ,като в случая следвало да се отчете ,че прекратяването не настъпило от момента на съвпадане на двете насрещни волеизявления ,респ. уведомяването на предложителя ,че предложението му е прието ,а страните били договорили „отложено“ прекратяване ,след повече от 4 месеца ,считано от 01.01.2025год.Твърди се че след като ищеца продължил да работи в периода след 27.08.2024год. до 01.01.2025год. в ответното дружество и двете страни са продължили да изпълняват задълженията си по трудовия договор, то той е останал в сила в този период.Счита че в този случай за ищеца като страна отправила предизвестието за прекратяване ,е продължила да съществува и да бъде налице и възможността да оттегли предложението си. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендират се направените по делото разноски пред двете инстанции .

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на страната,чрез писмено становище.Претендира деловодни разноски ,представя списък по чл.80 от ГПК и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемата страна „България САТ“ЕАД в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирала отговор на въззивна жалба, с който оспорва наведените в същата доводи. Моли съда да потвърди съдебното решение като правилно и законосъобразно.Претендира деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи досежно незаконосъобразността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Като взе предвид данните по делото и доводите на страните, въззивният съд намира по същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

Пред СРС са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Б. А. Б., за което е издадена заповед № 128/30.08.2024г. на изпълнителния директор на ответното дружество „България САТ“ ЕАД, за възстановяване на Б. А. Б. на заеманата преди уволнението длъжност- „инженер, телекомуникация (радио)“, както и за осъждане на „България САТ“ ЕАД да заплати на Б. А. Б. сумата от 8464.55 лева (след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска чрез намаляване на размера му), представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 01.01.2025г. до 01.07.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.02.2025г. до окончателно изплащане на задължението.

Не е спорно по делото ,че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „инженер, телекомуникация (радио)“ в „България САТ“ ЕАД, че същото е прекратено, считано от 01.01.2025г., за което ответникът е издал процесната заповед № 128/30.08.2024г., като съгласно молба от 27.08.2024г. от служителя до ответното дружество с входящ номер от 27.08.2024г. , ищецът е заявил воля за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.01.2025г., както и писмено заявление от Б. А.

Б. с входящ номер от 14.10.2024г. по описа на „България САТ“ ЕАД, с което служителят е изразил воля за оттегляне на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение по 2 взаимно съгласие, излагайки в тази връзка твърдения за недоброто си финансово и социално положение.

За да отхвърли предявения иск ,с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ ,първоинстанционният съд е приел ,че в случая е спазена както изискуемата от закона писмена форма за действителност на съгласието на страните за прекратяване на съществуващата помежду им трудовоправна връзка, така и изискването, представляващо елемент от фактическия състав на уволнителното основание, в 7- дневен срок от получаване на предложението отправилият го субект да бъде уведомен, че същото е прието, което в случая е сторено с връчването на ищеца на 27.08.2024г. на втория екземпляр от молбата му, обективиращ съгласието на субекта на работодателска власт правоотношението да бъде прекратено на посоченото в молбата основание и при съдържащите се в нея условия.

Приел е че служителят Б. А. Б. е отправил до ответника като негов работодател предложение съществувалото към 27.08.2024г. помежду им трудово правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните, като в този изричен смисъл е писмената му молба от 27.08.2024г., в която е посочен и конкретен момент, от който трудовият договор да бъде прекратен ,е доказано и достигането на това волеизявление до субекта на работодателска власт на същата дата.

Последното е приел за доказано ,предвид отбелязването върху представената по делото молба с вх. № 2024_003/27.08.2024г.,като е приел и че получаването на последната в деловодството на работодателя се установява и от показанията на свидетелката Ц.С.Б. административен сътрудник в ответното дружество, които, преценени по реда на чл. 172 ГПК, вкл. при отчитане на възможната нейна заинтересованост от изход на спора в полза на ответника с оглед съществуващата спрямо същия икономическа зависимост, съдът намира за достоверни по коментирания въпрос, доколкото намират опора в останалата доказателствена съвкупност, а и доколкото, както бе изяснено, между страните не съществува спор относно факта и момента на получаване на предложението на служителя от работодателя като негов адресат.

Освен това е обсъдил и показанията на тази свидетелка ,в частта им ,в която същата излага че депозираната от ищеца през м. август 2024г. молба за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ била в два екземпляра, каквато била практиката в дружеството, като свидетелката приела същите, предоставила ги още същия ден на изпълнителния директор на „България САТ“ ЕАД, който поставил резолюция върху двата екземпляра, и още на същия ден свидетелката върнала на Б. Б. неговия екземпляр от молбата с резолюция. Въз основа на това Ц.Б. изготвила и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, която му връчила през м. януари 2025г.

Показанията на свидетелката Ц.Б. съдът е преценил по реда на чл. 172 ГПК, и е намерил същите за правдиви, доколкото същите са житейски логични,подкрепени от писмените доказателства по делото , а индиция за това е и представеното с исковата молба и с отговора на същата по чл. 131 ГПК копие от молба с вх. № 2024_003/27.08.2024г., с която Б. А. Б. е предложил прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните, че на същата дата- 27.08.2024г., от името на работодателя е поставена резолюция:

„Да! Да се изготви заповед по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.“, като между страните не е спорно, че същата е поставена от лице, оправомощено да изразява от името на работодателя воля в този смисъл, с оглед на което приема за установено , че е налице и изискуемото от закона писмено приемане на предложението на служителя за прекратяване на трудовоправната връзка, считано от 01.01.2025г., като същото е изразено още в деня на получаване на предложението

Отправеното от ищеца на 14.10.2024г. до „България САТ“ ЕАД уведомление за оттегляне на предложението ,съдът е преценил като негодно да породи целения с него правен ефект, тъй като е достигнало до субекта на работодателска власт, след като същият е получил предложението за прекратяване на трудовоправната връзка на основание чл. 325, 3 ал. 1, т. 1 КТ и след като валидно и съобразно изискванията на закона е приел същото и е уведомил за това насрещната страна по правоотношението.

При тези мотиви съдът е приел да са се осъществили всички юридически факти, включени във фактическия състав на процесното основание за прекратяване на трудовото правоотношение- чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, поради което и искът с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ, както и обусловените от неговата основателност искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъдат отхвърлени.

Предвид гореизложените фактически констатации, основани на доказателствения материал по делото, въззивната инстанция приема следните правни изводи:

Правилно в мотивите на обжалваното решение, съдът е приел, че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие при условията на чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда,поради което и въззивната инстанция препраща към тях ,съгласно чл.272 от ГПК.

В допълнение към изложеното от районния съд и с оглед доводите, направени във въззивната жалба относно правилността на обжалваното решение, следва да бъде добавено следното:

Фактическият състав на чл.325,ал.1,т.1 от КТ ,при който трудовият договор може да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните ,изисква всяка от тях да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Насрещната страна, към която е отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.