Решение № 1132 от 27.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1132 гр. Русе, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Т.а Ив. П.а като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520107159 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл.

86 ЗЗД от Ц. Н. Д., чрез упълномощен адвокат Я. Д. от САК, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД за заплащане на сумата от 2000 лв., частично предявена от 5000 лв., за претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП от 18.04.2025 г. в гр.

Русе, при което управляваното от него превозно средство – мотоциклет марка „Ямаха“, модел „МТ09“ с рег. № ******* било ударено от лек автомобил марка „БМВ“, модел „320д“ с рег. № *******, управляван от Г. Г., роден на ******* г., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество. Относно инцидента бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 18.04.2025 г. Твърди, че непосредствено след ПТП поради претърпения уплах ищецът се прибрал в дома си, за да се успокои. В следващите няколко дни почувствал усилваща се болка в областта на левия лакът и левия глезен и потърсил медицинска помощ. След проведен преглед му била поставена диагноза „кръвонасядане с оток и охлузна рана на левия лакът, охлузна рана в областта на лява глезенна става“ и бил освободен за домашно лечение с указания за спазване на режим на покой. Вследствие на ПТП ищецът претърпял болки и страдания, стрес и душевни страдания, последните от които смята, че ще го съпътстват до края на живота му. Предявил претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение, но получел отказ от ответника. В дадения срок за отговор по чл.131 ГПК ответникът е представил такъв, с който оспорва исковете по основание и размер.

Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Оспорва твърденията за причинно-следствена връзка между неимуществените вреди и механизма за настъпване на ПТП. Оспорва твърденията на ищеца за продължителен възстановителен период. Счита, че към настоящия момент ищецът е възстановен напълно от 1 претърпените травми. С протоколно определение от 14.07.2026 г. е допуснато изменение на иска чрез неговото увеличение от 2000 лв. на 2045,17 евро /4000 лв./, частично предявен от 5000 лв. /2556,46 евро/.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество по отношение на процесния автомобил към датата на ПТП. Не се оспорва и обстоятелството, че ищецът е предявил претенция пред ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение и такова не му е заплатено. Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.432 КЗ, като с оглед представените доказателства за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ /л.10-12/, същият се явява допустим.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

От приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 18.04.2025 г. е видно, че на 18.04.2025 г. около 23 ч. в гр. Русе ищецът Ц. Д. управлявал мотоциклет „Ямаха МТ09“ с рег. № ******* по алея „Лилия“ и при влизане към паркинга на Тубдиспансера е ударен от лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“ с рег. № *******, управляван от Г. Г., който излизал от паркинга и при липса на видимост навлязъл в лентата за насрещно движение, където настъпил ударът между двете превозни средства.

Според показанията на водача на лекия автомобил – свид. Г. Г., които съдът кредитира като непротиворечащи на останалия доказателствен материал по делото, и двете превозни средства са били с включени светлини, но е липсвала видимост поради множеството паркирани леки автомобили на паркинга, като ПТП е настъпило внезапно. Според свид. Г. след удара мотоциклетистът паднал на земята и бил шокиран, но се изправил самостоятелно.

От приетата по делото САТЕ се установява, че причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, който не е съобразил конкретната пътна обстановка – че навлиза в нерегулирато Т-образно кръстовище при ограничена видимост поради паркирани автомобили и не е осигурил предимство за движение на другия участник в движението, който е дясностоящ, като е навлязъл в лентата за насрещно движение, вследствие на което е настъпило съприкосновение между двете превозни средства. Според вещото лице по делото липсват данни за допуснати технически неправилни действия от страна на водача на мотоциклета – Ц. Д., като в конкретния случай той не е разполагал с техническо възможност да избегне удара. Съдът кредитира експертното заключение по приетата САТЕ като пълно, компетентно и обективно.

От писмените доказателства по делото – експертно заключение по приетата СМЕ и съдебно-медицинско удостоверение №7041/2025 г. се установява, че Ц. Д. е получил при ПТП оток с кръвонасядане и охлузване на левия лакът и охлузвания в областта на лакътната става, които са в пряка причинно – следствена връзка с описания в исковата молба инцидент.

2

Посочените травматични увреждания според СМЕ следва да се преценяват по медико – биологичния признак – болка и страдание, като болките от тях са най-интензивни няколко дни след инцидента и възстановителният период е около 1-2 седмици. Ищецът не се е явил на преглед при вещото лице, но от данните по делото не се установява възникване на усложнения и няма документация, въз основа на която да се приеме, че не е налице пълно възстановяване на пострадалия от получените травматични увреждания. Според вещото лице е проведено домашно лечение на ищеца, включващо прием на обезболяващи медикаменти и спазване на режим на покой.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебномедицинска експертиза като компетентно, пълно и обективно, като вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените му въпроси.

От показанията на свид. Л. Н.а, приятелка на ищеца, се установява, че след настъпването на ПТП Ц. Д. се прибрал изпокъсан и ядосан, имал охлузвания по лявата ръка и левия крак. Споделил, че го боли лакътя, цялата лява част, по крака и ръката. Свид. Н.а сочи, че в продължение на 1-2 седмици ищецът изпитвал болка при шофиране и при изпълнение на трудовите му дейности, станал по – дистанциран. Преди инцидента активно спортувал, а след това в продължение на около 3-4 седмици не можел да тренира. Към момента рядко се оплаквал от болки в лакътя, освен когато го натиснел силно. На осн. чл.172 ГПК съдът кредитира показанията на тази свидетелка, отчитайки нейната заинтересованост от изхода на делото с оглед връзката й с ищеца, като счита същите за достоверни, предвид обстоятелството, че свидетелката е възприела непосредствено тези факти, тъй като е осъществявала ежедневен контакт с ищеца след инцидента.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя към момента на увреждането. Наред с това следва да се установи наличието и на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД (деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина), пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. На основание чл.45 от ЗЗД при деликт на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Въз основа на приетите експертни заключения по СМЕ и САТЕ и на останалите писмени доказателства по делото е установено наличието на противоправно поведение на водача на МПС, застраховано при ответника, при което той не е съобразил конкретната пътна обстановка и е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като не е осигурил предимство за движение на другия участник в движението, 3 който е дясностоящ, като е навлязъл в лентата за насрещно движение, вследствие на което е настъпило съприкосновение между двете превозни средства. В резултата на ПТП на ищеца Ц. Д. са причинени телесни увреждания, болки, страдания и негативни емоционални преживявания, като между деянието и вредоносните последици е налице причинноследствена връзка, а вината на делинквента се предполага на осн. чл.45, ал.2 ЗЗД и същата не е оборена въз основа на събрания доказателствен материал.

С оглед на посоченото съдът счита, че по делото е доказано осъществяването на всички елементи от състава на непозволеното увреждане съгласно чл.45 от ЗЗД. Предвид неоспорения факт за наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с прекия причинител на вредата към датата на деликта, изпълнението на процедурата по чл.380 от КЗ и неизплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователната компания в нормативно установения срок, съдът счита, че за ищеца в качеството му на пострадал от ПТП е възникнало правото да получи обезщетение от застрахователя на делинквента за претърпените вреди от деликта, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. При констатираната фактическа обстановка и събраните доказателства, установяващи причинените на ищцата неимуществени вреди, предявеният иск се явява доказан по своето основание.

Размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа на чл.52 от ЗЗД. Според приетите обективни критерии за справедливост в ППВС №4/1961 г. и ППВС №4/1968 г., приложими и към настоящия момент, този размер е обусловен от възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки, страдания и душевни преживявания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и социалноикономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.

От събраните и обсъдени доказателства по делото се установи, че вследствие на процесното ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания – оток с кръвонасядане и охлузване на левия лакът и охлузвания в областта на лявата глезенна става, предизвикали у него болки и страдания, продължили около 1-2 седмици. Травмите му са съпроводени със затруднения да изпълнява обичайните си ежедневни дейности, да спортува, да управлява мотоциклет, но не са довели до съществени трудности или невъзможност да се самообслужва поради липса на фрактури или други по – значителни телесни увреждания.

След произшествието не е било необходимо провеждане на специално лечение или хоспитализация, с изключение на прием на обезболяващи медикаменти и спазване режим на покой. Освен изпитваните болки на ударените места по тялото му непосредствено след инцидента и около 1-2 седмици след него, към настоящия момент ищецът се е възстановил напълно физически. Според гласните доказателства при настъпването на ПТП бил шокиран, а впоследствие станал по-дистанциран и демотивиран, но липсват доказателства инцидентът да оказал съществено и продължително негативно влияние върху емоционалното му състояние. Според показанията на свид. Н.а в резултат на ПТП се наложило ищецът да 4 отложи открИ.ето на собствен бизнес – автостудио, защото не се чувствал добре физически и психически, но свидетелката посочва, че автостудиото е отворено през следващия месец след инцидента, поради което не са налице данни инцидентът да е повлиял значително върху професионалното развитие на ищеца. Предвид възрастта на пострадалия, характера и вида на травмите, установените болки и страдания, които е преживял, обстоятелствата, свързани с краткия възстановителен процес и факта, че ищецът е напълно физически възстановен от причинените увреждания, съдът приема, че претърпените от него неимуществени вреди следва да се репарират със сумата от 1700 евро, който размер, по преценка на съда, съответства в най - голяма степен на критерия за справедливо обезщетение по чл.52 от ЗЗД.

Разпечатката съдържа 27 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1ff25b87-9f46-4e51-b647-d38b506b31c9