Решение № 38 от 01.04.2019, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№___ гр.

Луковит, 01 април 2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА при секретаря И. Д., като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр. д. № 432 по описа за 2016 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът "Т.С." ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Я.”№***, представлявано от ** Г.Х.Б., чрез юрисконсулт А.Т.е предявил срещу В.И.В. ЕГН ********** *** обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 от

ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 2867,88 лева, от които 2443,56 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2013 г.- м.04.2015 г., 367,93 лв. – законна лихва за забава от 31.08.2013 г. до 27.06.2016 г., както и 49,44 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.07.2013 г.-м.04.2015 г. и 6,95 лв. - законна лихва за забава за периода от 31.08.2013 г. до 27.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2016 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че ответникът като собственик на топлоснабден имот, представляващ апартамент № **, находящ се в гр. София, ж.к. „Р.– К.“, бл. **, вх. * е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката ЗЕ/ с абонатен № ******** за периода м. 07.2013 г. – м. 04.2015 г. и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Позовава се на чл. 150, ал.1 ЗЕ, съгласно който продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца, с които се регламентира реда и срока, в който купувачите на топлинна енергия /в т.ч и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за ТЕ. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ за процесния период и не е погасил задължението си. Топлоснабденият имот се намира в сграда – етажна собственост, в която разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано от „Б.Б.„ ООД съгласно сключен между него и етажната собственост договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Сумите за

ТЕ за процесния период са начислявани от "Т.С."ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата -"Б.Б."ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба №2 от 28 май 2004 год. за топлоснабдяването. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, удостоверяващи, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Посочено е също, че на на 11.07.2016 г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от 2867,88 лв., от която 2443,56 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2013 г.-м.04.2015 г., 367,93 лв. – законна лихва за забава от 31.08.2013 г. до 27.06.2016 г., както и 49,44 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.07.2013 г.-м.04.2015 г. и 6,95 лв. - законна лихва за забава за периода от 31.08.2013 г. до 27.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По образуваното ч.гр.д. № 339/2016 г. по описа на РС - Луковит била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 415 ГПК от ответника е подадено възражение срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение, с което и обосновава правния си интерес от предявяване на иска. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника В.И.В. и че дължи на „Т.С."ЕАД сума в общ размер на 2867,88 лева, от които 2443,56 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2013 г.- м.04.2015 г., 367,93 лв. – законна лихва за забава от 31.08.2013 г. до 27.06.2016 г., както и 49,44 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.07.2013 г.-м.04.2015 г. и 6,95 лв. - законна лихва за забава за периода от 31.08.2013 г. до 27.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2016 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните суми. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение както в заповедното, така и в настоящето производство.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Б.Б." ООД не взема становище по предявения иск.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:

От приложеното ч.гр.д. № 339/2016 г. по описа на РС – Луковит се установява, че на 11.07.2016 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред СРС, където производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС – Луковит. По делото срещу ответника е издадена заповед № 212 от 29.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 2493.00 лв. - главница и лихва в размер на 374.88 лв. за периода от 31.08.2013 г. до 27.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 11.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски – 57.36 лв. внесена държавна такса. В заповедта е посочено, че вземането произтича от доставена от заявителя на длъжника топлинна енергия през периода 01.07.2013 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Р.К.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, аб. № ******, но длъжникът не е заплатил дължимите месечни суми, определени по прогнозна консумация, както и стойността на изравнителните сметки за процесния период, а освен това не е заплащал и дължимата от него сума за дялово разпределение през процесния период. С възражение, подадено в срока по чл.414, ал. 2 от ГПК, длъжникът е оспорил вземането по издадената заповед, което е наложило установяване на дължимостта на сумите в настоящото исково производство.

Не е спорно между страните и се установява от нотариален акт № 190 том ІІ рег. № **** дело 356 от 2003 г. на А.Г.- нотариус с район гр. София с рег. № *** на Нот. камара, че на 24.11.2003 г. ответникът В.И.В. е закупил от Л.Н.С.недвижим имот - апартамент № **, находящ се в гр. София, ж.к. "Р.К." в бл. **, вх. *.

Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза, че сградата, в която се намира недвижимият имот е топлоснабдена, съответно в нея е въведена система за дялово разпределение по силата на сключен между етажните собственици и третото лице помагач „Б.Б.” ООД договор. По делото е приложен договор № ТС 538/01.10.2001 г., сключен между етажната собственост на ж.к. „Р.“ бл. **, вх. * в изпълнение на решение на Общото събрание на собствениците на етажната собственост и чрез упълномощени от него представители /видно от Протокол на Общото събрание на собствениците от 20.09.2001 г./ и „Б.Б.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на ТЕ.

В чл. 23 от договора е посочено, че същият е безсрочен. По делото е приложен и Договор № 107 от 13.11.2007 г., сключен при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал.2 от ЗЕ, между топлопреносното предприятие /ищеца „Т.С.“ ЕАД/, от една страна като възложител, и третото лице помагач „Б.Б.“ ООД,от друга – като изпълнител.

Следователно имотът на ответника се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, ответникът В.В. има качеството на клиент на топлинна енергия и на основание чл.150, ал.2 от същия закон, е обвързан от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане, като следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на облигационно правоотношение между страните, не изисква спазването на някаква форма, вкл. и писмена.

Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия /фактическо изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и приемане на престацията без възражения от страна на потребителя.

От страна на ищеца по делото са представени относимите за процесния период Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Дневник" на 14.01.2008г., в сила от 13.02.2008г. и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. В последните /чл. 32, ал.1/ е разписан начинът, по който се формира месечната дължима сума за доставена топлинна енергия - въз основа на определения дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава месечна фактура. Дължимите суми се заплащат в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като при неизплащането им в горния срок, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Установява се, че за апартамента на ответника е открита партида – абонатен № ******, по която е отчитано количеството доставена и потребена топлинна енергия.

Приложени са също, издадени от ищеца документи: извлечение от сметки по месеци за процесния период за топлинна енергия на абонатен № ******, както и съобщения към 2 бр. фактури. От извлечението от сметки за абонатен № ****** е видно, че за процесния период е начислена дължима сума в общ размер на 2867.88 лева, от които 2493.00 лева главница и 374.88 лева обезщетение за забава, Представени по делото са и документи, издадени от третото лице помагач „Б.Б.“ ООД – индивидуални справки за използваната топлинна енергия за процесния период за абонатен № ****** и формуляри за отчети.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обосновано, обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесната сграда, в която се намира апартамента на ответника, през процесния период се топлозахранва посредством две абонатни станции, които са нови /подменени м.12.2011 г./. Топлинната енергия, консумирана от абонатните станции се отчита с 1 бр. общ топломер. През процесния период количеството потребената топлинна енергия е определено при спазване на нормативната уредба – Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като дяловото разпределение, извършено от третото лице-помагач е в съответствие с нормативните правила – извършвано въз основа на реален отчет. Количеството доставена топлоенергия е отчитано по показанията на общия топломер, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на дружеството-доставчик. През процесния период ФДР „Б.Б.“ ООД е изготвила две изравнителни сметки,като за периода 07.2013 г. – 04.2014 г. сумата за възстановяване е 211,33 лв., а за периода 05.2014г. – 04.2015 г. сумата за възстановяване е 53,63 лв. или общо за процесния период сумата за възстановяване е 264,86 лв. Общо изчислената сума съгласно отчетите на третото лице-помагач за потребена топлоенергия през процесния период е в размер на 2443,63 лева, от които 1118.07 лв. за отопление на имот и за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и 1325.56 лв. за битово горещо водоснабдяване. За периода ищецът е фактурирал доставена топлинна енергия на обща стойност 2708,49 лв. След приспадане на изравнителната сума в размер на 264,86 лв. общо дължимата сума за доставена топлинна енергия през процесния период за абонатен № 137131 е в размер на 2443,63 лева. Според вещото лице сумите за топлоенергия на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката - Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Общият топломер, монтиран в абонатната станция е преминал на първоначална метрологична проверка за съответствие на 06.12.2011 г., извършена от Лаборатория към „Аква Билдинг-сървиз“ ЕООД и последваща такава на 16.01.2014 г., извършена от „ЕНБРА ТЕСТ“ ООД. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че независимо от обстоятелството, че последващата проверка за съответствие е била извършена със закъснение от около месец /трябвало е да бъде извършена декември 2013 г., а е извършена януари 2014 г./, следва да се приеме, че уредът е бил в изправност.