Определение № 4103 от 29.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4103 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110147056 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Страните са представили към исковата молба и отговора писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

Ищецът е направил искане за прилагане на ч.гр.д. № 1222/2025 г. по описа на РСРазград.

Ответникът прави искане за разпит на свидетел – ЯСБ, при режим на довеждане за изясняване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба. Съдът намира, че следва да не уважи това доказателствено искане, тъй като не е относимо към предмета на спора.

Налице са представките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 18.02. 2026 г. от 1 4 50 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ИЗИСКАТ ч.гр.д. № 428/2025 г. по описа на РС-Пирдоп и ч.гр.д. № 1222/2025 г. по описа на РС-Разград, които да се приложат за послужване към настоящото дело.

1

ОТХЪВЪРЛЯ искането за разпит при режим на довеждане поискания от ответника свидетел.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от депозирания от ответника отговор на подадената искова молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД, както следва:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД от „Г-т-07“ ЕООД срещу „Г-т 2006“ ЕООД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:

1. 1461.71 лева, представляваща припадащата се на „Г-т 2006" ЕООД част от заплатени от „Г-т-07" ЕООД суми за техническа поддръжка на административна сграда с адрес: гр. София, *** (високо тяло), за периода 01.04.2024 год. 30.06.2024 год., ведно със законната лихва от 01.07.2025 год. – датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 428/2025 г. по описа на РС-Пирдоп, както и Ищецът твърди, че бил собственик на 54,42 % ид.ч. от УПИ I – за административни сгради, кв. 106, местност „Гео Милев“ по плана на гр. София с площ от 4900 кв.м., заедно с партер I (първи) етаж, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми и осми етаж в построената в поземления имот единадесет етажна административна сграда, заедно със 72,7 % ид.ч. от общите части на сградата, като сочи, че бил придобил имотите въз основа на апортна вноска в капитала на дружеството. Излага, че ответникът бил собственик на обособена част в същата сграда, състояща се от девети, десети и единадесети етаж, заедно с 27,3% ид.ч. от общите части на административната сграда, като излага, че ответникът бил придобил имотите също въз основа на апортна вноска в капитала на дружеството. Сочи, че с оглед изложеното страните по делото са собственици в режим на етажна собственост на всички самостоятелни обекти, заемащи процесната административна сграда. Ищецът поддържа, че основната дейност на страните в процеса е свързана с отдаване под наем на собствени на двете дружества обекти в процесната сграда. Излага, че в периода 29.06.2007 г. - 31.12.2011 г. отношенията им във връзка с разходите за управление и поддръжка на сградата били уреждани доброволно и ответникът заплащал дължимите на ищеца суми. Твърди, че на 26.11.2011 г. между страните било сключено споразумение за цялостна поддръжка на сградата за 2011 г., разходите са което били заплатени. Отбелязва, че за техническата поддръжка на цялата сграда, вкл. общите й части, се грижил негов служител, за което страните били постигнали съгласие. Твърди, че през периода 2012-2016 г. ответникът бил преустановил плащанията за разходи за управление и поддръжка на сградата, в т.ч. и за електричество на общите части, като сочи, че многократно го бил канил да погаси задълженията си чрез изпращане на официални писма. Поддържа, че на 11.09.2016 г. било свикано първото общо събрание на етажните собственици, на което били взети различни решения, които били предмет на съдебна проверка във връзка с предявен от ответника иск по чл. 40 ЗУЕС, както и че с влязло в сила съдебно решение искът бил отхвърлен. През 2016 г. ищецът е водил срещу същия ответник дело с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД относно суми за техническа поддържа на сградата за периода 26.02.2014 г. - 30.06.2016 г., който иск е 2 бил уважен. Твърди, че в периода 01.05.2016 г. - 30.06.2024 г. е заплащал всички разходи за техническа поддръжка на цялата сграда под формата на трудово възнаграждение на негов служител. Сочи, че извършените от него разходи за периода от 01.05.2016 г. до 30.11.2023 г. са били одобрени и разпределени между собствениците с решения на ОС на ЕС съгласно Протокол № 3/04.07.2019 г., Протокол № 4/28.02.2020 г., Протокол № 5/22.07.2020 г ., Протокол № 6/07.04.2022 г., Протокол № 7/14.09.2023 г. и Протокол № 8/22.12.2023 г.

Ищецът изяснява, че всички общи събрания били свиквани съобразно изискванията на ЗУЕС. До момента на подаването на исковата молба ответникът не бил оспорил решенията на ОС на ЕС съгласно предвидения в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС 30-дневен преклузивен срок. Излага също, че ответникът винаги е разполагал с достъп до обектите си, както и че ефективно ги ползвал. Твърди, че за процесния период 01.04.2024 г. - 30.06.2024 г. разходите за техническа поддръжка на сградата възлизали на 5354.25 лв. без ДДС, като частта, дължима от ответника съобразно притежаваните от него ид.ч. от общите части, възлизала на 1461.71 лв., а за електричество на общите части – 15270.83 лева без ДДС за м. 04, 05 и 06.2024 г., като припадащата се на ответника част възлизала на 97.55 лв. Ищецът посочва, че за м. 04.2024 г. общият разход за електричество на общите части бил в размер на 549 kWh, като стойността на 1 kWh се равнявала на 0,19469 лв., за м. 05.2024 г. бил 498 kWh, като стойността на 1 kWh бил 0,24720 лв., а за 06.2024 г. – 472 kWh при цена за 1 kWh 0,26977 лв. Ищецът посочва, че съгласно чл. 21 от Правилника за вътрешния ред било налице предварително одобрение на етажните собственици за извършването на този разход именно от „Г-т-07" ЕООД в качеството му на мажоритарен етажен собственик, както и за начина, по който впоследствие същият се разпределя между тях. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че с ищеца са собственици на посочените в исковата молба имоти, в това число и размера на ид.ч. от общите части на административната сграда. Ответникът излага, че за управлението на общите части в сградата следва да се прилагат разпоредбите на ЗС, а не на ЗУЕС. Именно по реда на ЗУЕС счита, че са свикани и проведени всичките общи събрания, като твърди, че при свикване на ОС на ЕС от страна на управителя на ищеца, присъствали само негови представители. С оглед изложеното, оспорва като нищожни всички решения, обективирани в протоколи № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, включително и решенията за приемане и изменение на правилника за вътрешния ред. Ответникът излага, че част от решенията, взети от ищеца, противоречали на чл. 3 ЗУЕС, тъй като самостоятелните обекти в сградата били само два – обособената част на ищеца и обособената част на ответника, както са описани от ищеца в исковата молба. Отбелязва, че разходите за техническата поддръжка и електрическа енергия за общите части нито били направени с предварително негово съгласие, нито впоследствие били одобрени. Ответникът твърди, че не бил изразил съгласие за възлагането на техническа поддръжка на общите части на трето лице, нито бил договарял условия и упълномощавал втория собственик да сключва договор за техническа поддръжка. Сочи, че тази услуга не била извършвана през процесния период. Излага, че лицето, назначено на длъжност 3

„работник поддръжка“ не бил осъществявал поддръжка само на общите части, а и на помещенията, собственост на ищеца. По отношение на електричеството счита, че не плащането му не била уместно предприета чужда работа, тъй като от 14.10.2015 г. насам бил лишен от възможността да използва асансьорите, за да достъпва последните си три етажа.

След 14.10.2015 г. ищецът бил лишен и от водоснабдяването на етажите му. Сочи, че поради това бил принуден да премести офиса на дружеството и да наеме друг офис. Твърди, че бил сключил договор за наем с „Ракита прес“ ООД на 18.04.2016 г., по силата на който наел ап.

№ 1, находящ се в ж.к. „Яворов“, бл. 51, ет. 1, като срокът на договора за наем излага, че бил продължен с няколко анекса. Поддържа, че поради неправомерните действия на ищеца, изразяващи се в ограничаване на достъпа на ответника до етажите му, бил претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на наем за периода от 01.05.2016 г. до 01.02.2020 г. в общ размер на 29108,27 лв. С оглед изложеното прави възражение за прихващане. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

ОТДЕЛЯ като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът е собственик на 54,42 % идеални части от УПИ I - за административни сгради, кв. 106, местност „Гео Милев“ по плана на гр. София с площ от 4900 кв.м., заедно с партер I (първи) етаж, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми и осми етаж в построената в поземления имот единадесет етажна административна сграда, заедно със 72,7 % ид.ч. от общите части на сградата; че ответникът е собственик на обособена част в същата сграда, състояща се от девети, десети и единадесети етаж, заедно с 27,3% ид.ч. от общите части на административната сграда.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

По исковете с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че с ответника са собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда, в това число и размера на притежаваните от всеки ид.ч. от общите части на сградата; че е извършил твърдяната работа по осигуряване на техническа поддръжка на процесната сграда, както и че е заплатил електричеството на общите части; че е предприел работата уместно и същата е била добре управлявана в полза и на двете страни; че извършва техническата поддръжка за запазване на собствения си и на ответника имуществен патримониум; че ответникът е одобрил с фактически или с правни действия извършената работа.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението си към ищеца.

По отношение релевираното възражение за прихващане в тежест на ответника е да установи виновно и противоправно поведение, което е довело до увреждането на имуществото на ответника, вследствие на което е било възпрепятствано безпроблемното ползване на неговата обособена част от сградата, заради виновно и противоправно поведение на ищеца, както и стойността на претърпените вреди.

4

НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg/. Медиацията е платена услуга.

Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.