Решение № 373 от 02.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Пловдив, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20245330204921 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш Серия К № 9186150 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на Й. С. Ш. с ЕГН ********** от гр. .... ул. „....“ № 7 е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДВП.

Жалбоподателката Й. С. Ш. не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен процесуален представител адвокат – адв. А.

У. от АК ..... Чрез жалбата и по съображения, изложени в съдебно заседание, се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен – с твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при неговото издаване. Твърди се липса на издател физическо лице и липса на материална компетентност на лицето издател на фиша и действало като административнонаказващ орган. Претендират се разноски за процесуално представителство от адвокат, които да бъдат определени съобразно чл.38 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Чрез писмено становище, изготвено чрез упълномощен процесуален представител – главен юрисконсулт, се иска от 1 съда да отхвърли жалбата като неоснователна, да се потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразен, като се претендират разноски по делото – за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение в случай на уважаване на жалбата за намаляване на евентуално претендираните разноски за насрещната страна.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 24.05.2024 г. в 01:19 ч. в населено място – в гр. Пловдив, на ул.

„Найчо Цанов“ в участък срещу № 42, с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 120сса8, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 5126, било заснето движение в посока север-юг /приближаващ към АТСС/ на автомобил „Тойота Ярис 1.3“ с рег. № .... със скорост от 68 км./ч. – над предвидената обща забрана по чл.21 ал.1 от ЗДВП за движение в населено място максимална скорост от 50 км./ч.

Автомобилът „Тойота Ярис 1.3“ с рег. № .... бил регистриран към този момент – 24.05.2024 г., в системата на МВР като собствен на жалбоподателката Й. С. Ш. с ЕГН ********** от гр. ..... Й. Ш. е правоспособен водач на моторни превозни средства с придобити категории В, М и АМ, като до м. май 2024 г. спрямо нея имало издадени и влезли в сила две наказателни постановления и три фиша за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, вкл. и такива по см. на чл.21 ал.1 от ЗДВП.

За нарушаване на забраната, въведена с нормата на чл.21 ал.1 от ЗДВП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в kм/ч: за пътно превозно средство от категория В /тази за лекия автомобил „Тойота Ярис 1.3“ с рег. № ..../ в населено място – 50 км./ч.”, за движение в населеното място със скорост над максимално допустимата – от 50 км./ч., бил издаден електронен фиш Серия К № 9186150, с който на физическото лице собственик на автомобила Й. С. Ш., съобразно чл.188 ал.1 пр.1 от ЗДВП била наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДВП. От страна на лицето собственик на автомобила Ш. не била подадена в териториална структура на МВР декларация по чл.189 ал.5 от ЗДВП, в която евентуално да се декларира, че автомобилът „Тойота Ярис 1.3“ с рег. № .... към 24.05.2024 г. в 01:19 ч. в населено място – в гр. Пловдив, на ул. „Найчо Цанов“ в участък срещу № 42, се е управлявал/ползвал от друго лице, съответно и не представила към декларацията и копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на това евентуално друго лице.

2

Във фиша Серия К № 9186150 – процесния по делото, установената скорост на движение на автомобила „Тойота Ярис 1.3“ с рег. № .... било вписано, че е 65 км./ч., а не заснетата скорост на движение от 68 км./ч., тъй като били премахнати 3 км./ч. от заснетата скорост като възможна грешка от ±3 км./ч. като толеранс за водача – в съответствие с чл.16 ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Електронният фиш Серия К № 9186150 бил връчен на жалбоподателката Й. Ш. на 10.08.2024 г., а жалбата против този електронен фиш била подаден в срока за това по чл.189 ал.8 от ЗДВП – 14-дневен – чрез куриер с дата на пощенско клеймо 23.08.2024 г.

Административната отговорност спрямо жалбоподателката Ш. била ангажирана спрямо нея на основание чл.188 ал.1 пр.1 от ЗДВП – като физическо лице собственик на заснетия автомобил.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: приложено статично изображение /включващо фотоизображение и текстова част/ от заснемане с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 120сса8, справка за регистрация и собственост на моторно превозно средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, фотоизображение на позициониране на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 от ЗДВП на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.

Пловдив, справка за нарушител/водач.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че е налице осъществен на 24.05.2024 г. състав на административно нарушение по см. на чл.21 ал.1 от ЗДВП от страна на жалбоподателката Й. С. Ш. като физическо лице собственик и водач на автомобил „Тойота Ярис 1.3“ с рег. № ...., тъй като същата се е движела в населено място – в гр. Пловдив по ул.

„Найчо Цанов“ в участък срещу № 42, в 01:19 ч. със скорост над максимално разрешената за движение в населено място – 50 км./ч., а именно с 65 км./ч.

Нарушението според съда се явява безспорно доказано както откъм лице нарушител, така и откъм останалите елементи от обективната страна на нарушението – време, място, моторно превозно средство, скорост на движение.

Субект на административната отговорност за нарушението по см. на 3 чл.21 ал.1 /респ. чл.21 ал.2 вр. ал.1/ от ЗДВП може да бъде само водач на пътно превозно средство, а “водач” съгласно §.6 т.25 от ДР на ЗДВП е лице, което управлява пътно превозно средство. Според чл.188 ал.1 изр.І от ЗДВП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.”.

Автомобилът „Тойота Ярис 1.3“ с рег. № .... е собственост на физическото лице жалбоподател по делото Й. С. Ш.. Жалбоподателката Ш. не е подала в срока за това по чл.189 ал.5 от ЗДВП в териториална структура на МВР декларация по чл.189 ал.5 от ЗДВП, в която евентуално да се декларира, че автомобилът „Тойота Ярис 1.3“ с рег. № .... към 24.05.2024 г. в 01:19 ч. в населено място – в гр. Пловдив, на ул. „Найчо Цанов“ в участък срещу № 42, се е управлявал/ползвал от друго лице, съответно и не представила към декларацията и копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на това евентуално друго лице. За това и правилно според съда и в съответствие с нормата на чл.188 ал.1 от ЗДВП в случая административнонаказателната отговорност е ангажирана с процесния електронен фиш спрямо лицето жалбоподател Й. Ш..

От страна на жалбоподателката Ш. не са ангажирани някакви гласни и/или писмени доказателства пред настоящата инстанция, /а и преди това от момента на връчването й на обжалвания електронен фиш/ които да насочват, че автомобилът „Тойота Ярис 1.3“ с рег. № .... към 24.05.2024 г. в 01:19 ч. е бил управляван от друго различно от нея лице.

Съдържащите се по делото доказателства, вкл. фотоизображението на заснемането движението на лекия автомобил „Тойота Ярис 1.3“ с рег. № .... на 24.05.2024 г. в 01:19 ч. в гр. Пловдив на ул. „Найчо Цанов“ в участък срещу № 42, изготвено с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 120сса8, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 5126, съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 от ЗДВП на Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.

Пловдив /съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 от ЗДВП съставлява годен източник на доказателства, в това число и за място на нарушението/ и дадена информация в същото, както и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, сочат категорично и несъмнено единственият възможен извод, че административното нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за движение в населено място, е извършено от водача на заснетия лек автомобил в посочените в обжалвания електронен фиш време и място.

Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДВП. В същия са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОД на МВР гр. Пловдив, мястото – в гр. Пловдив на ул. „Найчо 4

Цанов“ в участък срещу № 42, датата – 24.05.2024 г., точният час на извършване на нарушението – 01:19 часа, регистрационният номер на моторното превозно средство – ...., собственикът, описание на нарушението – превишена скорост при ограничение 50 км./ч. за населено място, нарушената разпоредба – чл.21 ал.1 от ЗДВП, размерът на глобата – 50 лв., срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане.

Съдът не приема за основателни доводите на процесуалния представител на страната жалбоподател за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, състоящи се в липсата на имена, длъжност и подпис на физическото лице издател на електронния фиш. Задължителните реквизити от съдържанието на електронния фиш са изчерпателно изброени в посочената разпоредба на чл.189 ал.4 от ЗДВП, която се явява специална по отношение на общите норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като в нея не е включено като изискване за законосъобразното съдържание на електронния фиш да се вписват имена и длъжност на физическо лице издател и подпис на последния.

Липсата на съдържание, което не се изисква от Закона, не може да се приема за допуснато процесуално нарушение и то от категорията на съществените такива.

Съгласно задължителното за прилагане от съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ВАС „… относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189 ал.4 изр.2 ЗДВП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.“. Според §.1 ал.1 т.1 „По смисъла на този закон: 1. „Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.“. Несъмнено е, че техническата дейност по запис и пренос на данните от паметта на използваната АТСС след осъществения видеоконтрол се извършва от определен служител на МВР, но тази техническа дейност не придава на извършилото я физическо лице качеството на административнонаказващ орган по см. на чл.47 и сл. от Раздел ІІІ Глава ІІІ на ЗАНН. Влезлият в сила електронен фиш се приравнява съобразно чл.189 ал.11 от ЗДВП на влязло в сила наказателно постановление, но само относно правните последици, не и относно процедурата по издаването им.