Решение № 77 от 19.05.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. гр.Мадан, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20265430100024 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от С. М. К. против „Юробанк България“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласен за нищожен Договор за потребителски паричен кредит *, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ с ЕИК *и С. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес *.

В исковата молба се твърди, че на 10.02.2023г. ищцата сключила Договор за потребителски паричен кредит * , с кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ с ЕИК *, чийто универсален правоприемник е ответното дружество. По силата на договора ответникът като кредитор ми предостави потребителски кредит в размер на 10 000,00 лева. Съгласно клаузите на Договора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ предоставя на кредитополучателя договорената сума, а същият се задължава да върне същата при следните условия: Размер на кредита за потребителски цели - 10 000,00 лева, Брой месечни погасителни вноски - 84 броя, Месечна погасителна вноска - 312,67 лв., Обща стойност на плащанията - 26 264,00 лв. Екземпляр от договора не му бил предоставен при сключването му. На 19.01.2026г. бил предоставен погасителен план за оставащия срок от договора за кредит, от който се установяват част от клаузите на договора. Установява се от погасителния план, че във всяка месечна погасителна вноска е включена сумата от 30,32 евро, посочена като застраховка. За целия срок на договора задължението му за заплащане на застраховка възлиза на 2 546,88 евро или 4 981,26 лева, което се равнява на почти от отпуснатата главница. При пресмятане с онлайн калкулатор станало ясно, че при размер на отпуснатия кредит 10 000,00 лева, срок за връщане 84 месеца и размер на месечна погасителна вноска от 312,67 лева, годишният 1 лихвен процент на разходите възлиза на 33,96 %, а годишният процент на разходите е в размер на 39,77%. Ищецът се позовава на чл. 11 ал.1 т. 7 - 12 и 20 от ЗПК. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, тъй като застрахователната премия, дължима по него, не е включена при изчисляването и посочването на размера на годишният процент на разходите по кредита, като излага подробни съображения в тази насока.

Позовава се на Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че в процесния договор при изчислението на ГПР по кредита са взети предвид посоченият размер на главницата и всички разходи по кредита, т.е. договорената лихва и такса ангажимент, като са спазени изцяло изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 2 и §1, т.1 от ЗПК. В клаузата на чл. 2 и в ред 6, стр. 1, раздел „Параметри и условия“ от Договор № PLUS-19836661 от 10.02.2023 г. ясно е разписано, че кредитополучателят заплаща такса ангажимент. Нейният размер е 250.00 лева и същата е дължима за предоставената допълнително услуга по фиксиране на лихвения процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Стойността и начина на удържане на цитирания разход са изрично описани и в част III, т. 4 от Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. Посочено е, че таксата е еднократна, представлява 2.5 % от размера на кредита, като за този кредит е 250.00 лева и се удържа от главницата. Съгласно клаузата на чл. 3 от Договора, погасителните вноски по кредита съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора възнаградителна лихва. Лихвеният процент по кредита е посочен на стр. 1, раздел „Параметри и условия“, ред 11 - 24.48 %. В клаузата на чл. 11, изречение седмо от договора е посочено, че лихвеният процент на ден е равен на лихвеният процент, посочен в договора разделен на 365 дни. ГПР по процесния кредит е посочен на стр. 1, раздел „Параметри и условия“, ред 10 28.65 % и същият включва горепосочените два разхода, подробно описани и обяснени в Договора - възнаградителна лихва и такса ангажимент. На стр. 1, раздел „Параметри и условия“, ред 9 от Договор № PLUS-19836661 от 10.02.2023 г. е посочена общата стойност на плащанията - 26 264.28 лева.

Сочи, че застраховката „Защита на плащанията“ не следва да се включва в ГПР, тъй като тя е допълнителна, незадължителна услуга, възникнала въз основа на отделен договор, с който се учредява застрахователно правоотношение между различни страни от тези по кредитното правоотношение. В настоящия случай, застраховката „Защита на плащанията“ е сключена по желание на клиента, след изрично изразено от нея съгласие и сключването й не представлява условие за отпускане на заема или отпускането му при определени условия. Противно на неверните твърдения на 2 ищцата, застрахователната премия не е част от отпусната главница по процесния кредит, а е сума дължима от клиента във връзка със сключената по нейно желание застраховка. Сумите, заплатени по застрахователната премия, след тяхното получаване, са превеждани на застрахователните дружества, така както са платени от потребителя без допълнително оскъпяване (без върху тях да се начислява лихва). Поради това премията се явява разход единствено по застрахователното правоотношение. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ е бил кредитор по договора за кредит и застрахователен посредник по застрахователното правоотношение. В качеството си на кредитор е имал правото да получи съответното месечно плащане по кредита, а в качеството на застрахователен посредник е имал законовото задължение да опосредява превода на сумата по застрахователната премия от застрахования към застрахователите (чл. 337, ал. 2 от КЗ). Сочи, че сключването на договора за застраховка не е задължително условие за получаване на кредита, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че процесният договор за кредит не противоречи на изискванията на ЗПК. Оспорва твърденията на ищеца за наличието на заблуждаваща търговска практика. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно по делото е, че ищецът е сключил Договор за потребителски паричен кредит *, с кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ с ЕИК *, чийто универсален правоприемник е ответното дружество. От представения като писмено доказателство на л. 36 от делото Договор за потребителски паричен кредит * се установяват и конкретните параметри на сключения между страните договор, както следва: БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България предоставя на кредитополучателя договорената сума, а същият се задължава да върне същата при следните условия: Размер на кредита за потребителски цели - 10 000,00 лева, застрахователна премия: 4981.20 лева, такса ангажимент 250 лева, месечна погасителна вноска 312,67 лева, обща стойност на плащанията 26264.28 лева, ГПР 28.65%, лихвен процент 24.48%, брой погасителни вноски 84 бр. Като доказателство по делото е приет договор за застрахователно посредничество, Сетрификат № * за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“, Общи условия за допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. Като доказателство по делото са приети Договор за потребителски паричен кредит от 20.10.2022 г., Договор за потребителски паричен кредит от 12.09.2022 г., Договор за потребителски паричен кредит от 08.09.2022 г., сключени между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България и други потребители, в които не е уговорено заплащане на застрахователни премии по договора.

По делото е изготвено и прието заключение на ССЕ, съгласно което ГПР посочен в договор за потребителски кредит № * в размер на 28.65% е изчислен 3 по формулата предвидена в Приложение № 1 от ЗПК т. 1 и т .2 и допускания – Размер на кредита – 10000 лева,такса ангажимент 250 лева, брой погасителни вноски 84 бр., лихвен процент 24.48%, гратисен период за главница – 3 месеца. Сумите платени за застрахователни премии по Сертификат № PLUS19836661 са преведени на застрахователите „Картиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общи застраховане, клон България КЧТ, включени в общи суми на месечна база, спрямо покритието на застраховката и нейното разпределение – Таблица 2 и Таблица 3 по заключението. Размерът на ГПР по сключения Договор за кредит без да се включва в него застрахователната премия по Сертификат № * е 28,65%. В о.с.з. вещото лице уточнява, че застрахователната премия в размер на 4981,20 лева не е взета предвид при изчисляване на ГПР. При включването на сумата в ГПР, ако се вземе предвид и вноската от 59.30 лева месечно ГПР би бил 40.38%.

Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза като обективна, компетентна и неоспорена от страните.

Съдът приема, че между ищцата и праводателя на ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищцата е усвоила заемната сума. Последното дружество преди заличаването му от търговския регистър е било небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В конкретния случай не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на 4

ГПР и общо дължимата сума по договора.