Акт № 623 от 06.11.2026, Районен съд - Асеновград

ПРОТОКОЛ

№ 623 гр. Асеновград, 06.11.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20265310200353 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ОТКРИ СЕ СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ

Производството е по реда на чл. 72 ал. 9 от ЗМВР. Образувано е по жалба Е. С. Г. срещу Заповед за задържане на лице, издадена от полицейски орган при РУ–Асеновград, с която жалбоподателката е задържана за срок до 24 часа.

Жалбоподателят Е. С. Г., редовно призована, не се явява.

За нея се явява адвокат А. Д., като неин процесуален представител, упълномощен с писмено пълномощно, приложено по делото от по-рано.

Ответникът по жалбата - Полицейският орган, издал обжалваната заповед инспектор В. К. И. при РУ-Асеновград, уведомен, не се явява.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, тъй като и двете страни са редовно призовани, а жалбоподателката се представлява чрез процесуален представител, затова и Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ депозираната жалба от името на Е. С. Г. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 239зз146/16.05.2026 г., издадена от ПИ В. И..

1

АДВ.Д.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания, няма да соча нови доказателства. Считам, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което моля да дадете ход по същество.

С оглед становището на явилата се страна, че няма доказателствени искания и не сочи нови доказателства, Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва след прочитане и приемане на приложените по делото писмени доказателства, включени в полицейската преписка, както и тези приложени към жалбата, да се даде ход на делото по същество, затова и Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл.283 от НПК ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, включени находящи се в БП № 339/2026 г. по описа на РУ-Асеновград, както и тези, приложени към жалбата.

ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧЕНО СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ.Д.: Уважаеми господин съдия, считам жалбата, която съм депозирал пред Вас за достатъчно мотивирана. Единствено, искам да обърна внимание на няколко факта, поради които смятам, че не е било следвало да бъде приложена тази заповед. На първо място, следва да се вземе под внимание няколко факта. Срещу двете лица - жалбоподател и задържаното лице има заповеди за незабавна защита. Жалбоподателят, въз основа на който е образувано бързото производство не е изпитал страх, не е изпитал никакви притеснения, относно посещението на задържаното лице в собствения си недвижим имот. Това е видно от приложената при Вас препика. Искам дебело да подчертая, че приложената преписка не е пълна. В свидетелските показания, както и в останалите документи явно се посочва, че има две заповеди за незабавна защита срещу двете лица, че има данни за собственост на недвижимия имот на задържаното лице. Тези факти не са обследвани.

Считам, че не е без значение и прекратяването на досъдебното производство с прокурорско постановление, поради липса на извършено престъпление и достатъчно доказателства за вината на конкретното лице. Да, действително тази заповед е обвързана по компетентност, но искам да подчертая, че тя е прекомерна. Отделно от това, искам да подчертая, че един от основните пороци е, че тя не е мотивирана, а заповедта изключително общо в основната си част указва, защо лицето е задържано. Ето защо, моля да отмените тази заповед с всички произтичащи от това последствия, както и да ни бъдат възстановени направените съдебни разноски.

Съдът, след тайно съвещание и след като изслуша становищата на процесуалният представител на жалбоподателя и след анализ на събраните доказателства, намира че жалбата е неоснователна и не следва да бъде 2 уважена съображенията, за което са следните:

Производството е по реда на чл.72 ал.9 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Е. С. Г. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 239зз146/16.05.2026 г., издадена от ПИ при РУ-Асеновград В. И., на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимиран процесуален субект, засегнат от действието на обжалваната заповед за задържане и е депозирана в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства, се установява по безспорен начин, че на срещу жалбоподателката Е. Г. са били наложени ограничителни мерки по ЗЗДН, като срещу нея е издадена Заповед за незабавна защита от 15.05.2026 г., с която изрично и безусловно и се забранява да се приближава на по-малко от 50 метра от пострадалия Г.А., както до жилището му и местата за отдих и социални контакти. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 15.05.2026 г., в 21.25 ч. срещу подпис и същата се е запознала със съдържанието и съдържащите се в нея забрани. Още на следващия ден обаче, на 16.05.2026 г. жалбоподателката Г. е отишла на адреса на пострадалия Г.А. в *****, където се намира въпросното жилище, като е отишла в апартамента на своя баща, намиращ се в същата сграда. Идването й било забелязано от пострадалия Г.А. и негови близки и след подаден сигнал на тел. 112, пристигналите на място полицейски служители са заварили жалбоподателката Е. Г. на същия адрес – *****, на който е жилището на пострадалия и в рамките на забранената 50-метрова зона. Тъй като полицейският орган е констатирал неизпълнение на заповедта за незабавна защита, която включва и клаузата да не се приближава на по-малко от 50 метра както от пострадалия, така и от жилището му, последвало отвеждане и задържане на жалбоподателката Г. в РУ-Асеновград, където впоследствие била издадена и оспорваната заповед за задържане до 24 часа, като било образувано и БП № 339/2026 г., по описа на РУ-Асеновград, с оглед наличието на данни за престъпление по чл. 296 ал. 1 от НК. В графата „фактически основания“ изрично били посочени номерът и делото на нарушената Заповед за незабавна защита, мястото на нарушението, адресът, часът и преписката по описа на РУ, съдържаща материали за евентуално извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

В настоящото производство, съдът след като провери всички обстоятелства, свързани със законността на задържането и издаването на обжалваната Заповед за задържане, намира че заповедта за задържане е законосъобразна, а жалбата е неоснователна.

На първо място, оспорената заповед е издадена от компетентен орган– полицейски служител в съответното РУ на МВР, действащ в кръга на правомощията си по чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, на когото изрично по силата на тази норма е предоставено правото да издава заповеди за задържане на лице при наличие на материално-правните предпоставките за това, които са предвидени в закона. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, при 3 спазване на административно-производствените правила. Съдържа всички задължителни реквизити по чл. 74 ал.2 от ЗМВР. В оспорения акт е посоченото правното основание за задържането, а именно - чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Посочени са и фактическите основания, като са описани фактите, включени във фактическия състав на престъплението по чл. 296 ал.1 от НК, което запълва в достатъчна степен изискването за задължителен реквизит по чл. 74 ал.2 т.2 от ЗМВР. В това производство не е необходимо да се изписва в пълнота целия диспозитив на евентуалното престъпление, за което са съдържат данни, които реквизити по принцип са задължително съдържание на едно евентуално постановление за привличане на лицето като обвиняем или обвинителен акт. В случая, това описание в достатъчна степен запълва изискването за задължителен реквизит по чл. 74 ал. 2 т. 2 от ЗМВР, в която норма се изисква да се посочат фактическите и правните основания за задържането.

По отношение на възражението на защитата за липса на посочване на фактическите правни основания, е неоснователно. В акта, подробно са индивидуализирани съдебната заповед, която е нарушена, мястото и часът на нарушението, както и е налице препращане към образуваната полицейска преписка в РУ. Съгласно константната съдебна практика, мотивите на административния акт могат да се съдържат и в подготвителните актове към него, каквато в случая е полицейската преписка, която вече е била започнала да се формира, след сигнализирането на органите на полицията. В този случай е налице пълна яснота, защо лицето е било задържано и по никакъв начин не е препятствано правото на защита на жалбоподателката срещу задържането.

На второ място, и основното в случая е, че е налице и материалноправно основание за задържане на жалбоподателката.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН задължава полицейските служители при констатиране на неизпълнение на заповед за защита, незабавно да задържат нарушителя и да уведомят прокуратурата. В случая не е налице оперативна самостоятелност на полицейския орган, а е налице хипотеза на обвързана компетентност, при която органите на МВР нямат право на преценка, дали да извършат ареста или не, тъй като това задължение за задържане на лицето, следва директно по силата на закона. Фактът, че нарушителят е посетил баща си в неговия апартамент на адреса, където се намира и жилището на пострадалия, не дерогира пространствената забрана за приближаване до пострадалия и до неговото жилище. Това е така, тъй като Заповедта за незабавна защита е особен вид съдебен акт, който има за цел да осигури спокойствието и да защити пострадалото лице от домашно насилие.

Навлизането на жалбоподателката Е. Г. в същата сграда, в която се намира жилището на пострадалия, безспорно нарушава наложената забранителна клауза на заповедта за незабавна защита и при констатиране на това неизпълнение, полицейските органи са длъжни незабавно да я задържат, в условията на обвързана компетентност. Както вече се каза, те нямат право на преценка, а са задължени по закон да извършат ареста.

На трето място, съдът намира, че при извършване на задържането не са допуснати съществени процесуални нарушения. На лицето са разяснени правата, осигурено му е право на адвокатска защита и е попълнена и 4 подписана съответната декларация.

По изложените съображения, Съдът намира, че обжалваната Заповед за задържане на лице е законосъобразна, обоснована и правилна, поради което следва да бъде потвърдена, а подадената жалба като неоснователна, не следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 72, ал. 9 от ЗМВР, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице № 239зз146/16.05.2026 г., издадена от В. К. И. - ПИ при РУ –Асеновград, с която на основание чл. 72 ал.

1 т. 1 от ЗМВР е задържана Е. С. Г. ЕГН ********** за срок до 24 часа, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. С. Г. като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението се обяви устно в съдебно заседание и може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – гр. Пловдив в 14-дневен срок, считано от днес за присъстващите страни, а именно жалбоподателката чрез нейния пълномощник адвокат А. Д..

За настоящото решение, да се уведоми ответникът на жалбата – полицейският орган, издал заповедта, като за него срокът за обжалване тече в 14-дневен срок от съобщаването му.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което закри в 14:25 ч.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ Секретар: _______________________

5