Решение № 308 от 08.03.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Русе, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20234520102432 по описа за 2023 година

Искът е с правно основание по чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.4 и чл.22 ЗПК, обективно кумулативно съединен с иск по чл.26, ал.1, предл.2 и 3 ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП.

Ищцата М. С. Г - Н, чрез пълном. адв. В. Т. твърди, че е страна по Договор за паричен заем №3863902/30.06.2020г., сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, съгласно който дружеството й предоставило заем в размер на 1700 лв със срок на погасяване 34 седмици на вноски по 57.01 лв, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.00 % и годишен процент на разходите 47.62 %. Общата сума по заема, дължима от заемателката, възлиза на 1938.34 лв. На основание чл.4 от Договора за паричен заем и за неговото обезпечаване сключила Договор за предоставяне на поръчителство №3863902 с “Файненшъл България” ЕООД, при възнаграждение на поръчителя 1427.66 лв, платимо също на 34 вноски по 41.99 лв всяка. Общото задължение по Договора за паричен заем и по допълнително сключения във връзка с него Договор за поръчителство е в размер общо на 3366.00 лв. Счита, че Договор за паричен заем №3863902/30.06.2020г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК и във вр. с чл.22 ЗПК, а в 1 условията на евентуалност счита клаузата на чл.4 от същия договор за нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, на чл.143, ал.1 и на чл.146, ал.1 ЗЗП, подробно аргументирано. Установила след справка в Търговския регистър, че “Изи Асет Мениджмънт” АД е едноличен собственик на капитала на “Файненшъл България” ЕООД, чиято търговска дейност включва гаранционни сделки. Твърди, че след като ответните дружества са свързани лица, печалбата от търговската дейност на “Файненшъл България” ЕООД, като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик, с което се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и се цели допълнително оскъпяване на договора за кредит. Твърди, че Договор за предоставяне на поръчителство №3863902 е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, както и на чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и на чл.143, ал.1 ЗЗП. Правилото на “добрите нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните престации, което в случая липсва, тъй като дължимата сума по този договор – 1477.26 лв съставлява допълнителна сума в размер на 84 % от сумата на отпуснатия кредит (1700 лв). Развива подробни съображения, подкрепени с правна практика, обуславящи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство №3863902. Моли съдът да обяви за нищожен Договор за паричен заем №3863902/30.06.2020г., а в условията на евентуалност моли да бъде обявена за нищожна клаузата на чл.4 от същия договор на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД във вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал. ЗЗП. Моли съдът да обяви за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство №3863902 на основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП. Претендира за разноски по делото.

Ответникът “Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София, представляван от изпълнителния директор Галин Тодоров Тодоров, взема становище за неоснователност на предявените искове. Възразява срещу искането за обявяване нищожността на договора за паричен заем и договорената клауза на чл.4 от същия, като заявява, че е действал добросъвестно, на ищцата преди сключване на договора е бил предоставен СЕФ, в който са описани параметрите на кредита и изрично е посочено, че трябва да предостави едно от изброените обезпечения, което е допустимо и законно - чл.11, т.18 ЗПК.

Последователно и подробно излага правни съображения срещу наведените в исковата молба твърдения за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК (нормата не предвижда в договорите за паричен заем да се разписва методика за 2 формиране на ГПР), за заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК и за неравноправност и противоречие с добрите нрави. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени с присъждане на разноски.

Ответникът “Файненшъл България” ЕООД, представляван от управителя Петър Благовестов Дамянов, чрез процесуалния си представител заявява, че искът е неоснователен. Оспорва твърдението, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави, оспорва и твърдението че насрещните престации са нееквивалентни. Оспорва твърдението за нищожност на конкретния договор за поръчителство също и на основание чл.143 ЗЗП. Развива подробни съображения, подкрепени с правна практика – сочи решение №60079/19.01.2022г. по т.д. №105/2020г. на I ТО, ВКС и решения по дела на СЕС. Моли искът да бъде отхвърлен с присъждане на разноски.

По делото са представени писмени доказателства, назначена е счетоводна експертиза.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Не се спори, че “Изи Асет Мениджмънт” АД и ищцата са сключвали множество договори за предоставяне на паричен заем. По настоящето дело страните, съотв. “Изи Асет Мениджмънт” АД не е представило адекватния за случая договор, поради което съдът е назначил счетоводна експертиза, която в резултат на проверки в счетоводствата на ответните дружества “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Файненшъл България” ЕООД и на предоставените на експертизата от “Изи Асет Мениджмънт” АД договори за паричен заем и за поръчителство (непредставени по делото), е депозирала заключение в писмен вид, прието и допълнено устно от вещото лице Р. М. Д. в съдебно заседание на 08.02.2024г.

От заключението на експертизата се установява, че въз основа на Договор за паричен заем №3863902/30.06.2020г. “Изи Асет Мениджмънт” АД е предоставило на М. С. Г - Н паричен заем в размер на сумата 1700 лв с фиксиран годишен лихвен процент 40.00 % и годишен процент на разходите 47.61 %, усвоена при подписване на договора. Потребителят се задължил да изплати кредита разсрочено - на 34 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 57.01 лв, включващи част от дължимите главница и лихви – чл.2, т.6.1.

3

Съгласно чл.4, страните се споразумели в 3-дневен срок от подписване на договора заемателят да предостави на заемодателя обезпечение на договора чрез поръчител две физически лица, отговарящи на определени изисквания, банкова гаранция с бенефициер заемодателят за сумата по чл.2 и одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

В изпълнение на това задължение ищцата е сключила с “Файненшъл България” ЕООД договор за предоставяне на поръчителство.

Съгласно

Договор за предоставяне на поръчителство

№3863902/30.06.2020г. се вижда, че “Файненшъл България” ЕООД, поръчител и М. С. Г - Н, потребител, са сключили договор, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с “Изи Асет Мениджмънт” АД, по силата на който да отговаря солидарно с нея пред “Изи Асет Мениджмънт” АД за изпълнение на всички нейни задължения по Договора за паричен заем, покриващи заемната сума 1700 лв, възнаградителната лихва и законната лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и др. За поемане на задължението за издаване на гаранция М. С. Г - Н дължи на поръчителя възнаграждение в размер на 1427.66 лв лв, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 41.99 лв, дължими на падежа и по начините на плащане на погасителните вноски, установени в договора за паричен заем.

Вещото лице установява, че за периода от 30.06.2020г. към датата на заключението по Договор за паричен заем №3863902/30.06.2020г. са погасени главница 904.26 лв, падежирала за времето от 10.07.2020г. до 20.11.2020г., договорна лихва 194.18 лв, падежирала от 10.07.2020г. до 20.11.2020г.

Размерът на неплатените задължения по посочения договор са: договорна лихва 44.16 лв, дължима за периода от 27.11.2020г. до 26.02.2021г., включително, главница 795.74 лв, дължима в периода от 20.11.2020г. до 26.02.2021г., вкл.

Относно договора за предоставяне на поръчителство експертизата е установила, че за периода от 30.06.2020г. до момента са заплатени 20 бр. вноски в общ размер 839.80 лв, като остават дължими още 14 бр. вноски в общ размер 587.86 лв.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР включва общите разходи на потребителя 4 по договора, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразявайки посочената разпоредба, вещото лице е изчислило размера на ГПР по формула, съгласно Приложение №1 към чл.19 ЗПК, при което заключава, че размерът на ГПР при кредит 1700 лв, срок 34 седмици и 57.01 лв седмична погасителна вноска, състояща се само от главница и договорна лихва, е 47.61 % - договореният. Размерът на ГПР при кредит 1700 лв, срок 34 седмици и 99.00 лв седмична погасителна вноска, състояща се от главница, договорна лихва и възнаграждение за предоставяне на поръчителство възлиза на 909.60 %. Следователно, в размера на ГПР, посочен в Договор за паричен заем №3863902/30.06.2020г. не са включени допълнителни разходи, респ. не е включено възнаграждението, дължимо на “Файненшъл България” ЕООД в размер на 1427.66 лв по гаранционната сделка.

Заключението е прието от съда без възражения от страните.

Съгласно чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, каквото качество има ищцата.

Установените по делото данни сочат, че в Договор за паричен заем №3863902/30.06.2020г. не е отразена действителната обща сума, дължима от ищцата, доколкото в същия не е включено възнаграждението за поръчителя по гаранционната сделка – 1427.66 лв, произтичащо от сключения договор за поръчителство. Същото обаче е начислено към общия дължим размер като погасителната вноска, която първоначално е уговорена в размер на 57.01 лв, но после става в размер на 99.00 лв по погасителен план, състояща се от главница, договорна лихва и възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Безспорно възнаграждението за поръчителя е “допълнителна услуга”, пряко свързана със заема. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по заема за потребителя, така както те са описани в чл.19, ал.1 ЗПК и Приложение №1 към закона.

Съгласно чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, 5 изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно чл.10а, ал.4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора.

Следователно, не е достатъчно в договора да бъде посочен общият размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит, а освен това следва да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, което в случая не е сторено. Следователно клаузата за годишния процент на разходите е нищожна, поради противоречие със закона на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК във вр. с чл.19, ал.1 и чл.10а, ал.4 ЗПК.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че Договор за паричен заем №3863902/30.06.2020г., сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД.

Ищецът е предявил в условия на евентуалност иск за обявяване нищожността на клаузата на чл.4 от същия договор на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД във вр. с чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП, разглеждането на които е обусловено от неуважаването на главния иск. Евентуално съединените искове се счита предявени под условие. В случая условието, под което евентуалните искове са предявени, не се е сбъднало - главният иск се уважава и с евентуалните искове съдът се счита десезиран. Поради това съдът не се произнася по тях в решението си. В т. см. съдът съобрази даденото тълкуване на закона в Тълк. реш. №1/4.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. №1/2000г., ОСГК, т.15.