Решение № 5157 от 12.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5157 гр. София, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100507682 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 20031879/26.04.2022 г., постановено по гр.д. № 63390/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 75 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК *******, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Н. К. К., ЕГН **********, А. А. Г., ЕГН **********, и Д. А. К., ЕГН **********.

Производството е образувано по въззивна жалба № 25038321/12.05.2022 г., подадена от ищеца, с която е обжалвано изцяло първоинстанционното решение.

Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците с който се излагат доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се потвърди първоинстанционния акт, и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от 1 първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. 1/2013 г/ ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответниците в условията на разделност дължат на ищеца общо сумата от 1) 4363,64 лева, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 67, находящ се в гр. София, общ. *******, ж.к. ******* вх. ******* с АБ № 214720, за периода от 05.2015 г. до 04.2018 г.; 2) сумата от 56,99 лева, представляваща цената за услугата дялово разпределение за периода 05.2015 г. до 04.2018 г. ведно със законната лихва върху двете главници от 08.02.2019 г. до окончателното погасяване на дълга; 3) както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 578,8 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 14.09.2016 г. – 31.01.2019 г.; 4) и сумата от 11,04 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 03.2016 г. до 31.01. 2019г..

От събраните доказателства е установено, че между главните страни е възникнало облигационно отношение, тъй като ответникът е собственик на покрит недвижим имот, предназначен за жилищни нужди - апартамент, находящ се в гр.

София, общ. *******, ж.к. ******* вх. ******* апартамент № 67, а ищецът през процесния период е осигурявал за посочения апартамент топлоенергия за битови нужди.

Съгласно т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС , правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна 2 енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя 5 при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

Следователно в тежест на ищеца е да докаже на какво основание е възникнало твърдяното облигационно правоотношение, въз основа на което се претендира реално изпълнение от ответника.

По делото е представен договор за продажба от 07.05.1997 г. на процесния имот в предвидената от закона форма за действителност, аргумент от чл. 18 ЗЗД, с който А.

К. придобива правото на собственост върху апартамента. Съгласно представените удостоверения от столична община, правоприемника към момента на реализиране на придобивния способ е бил в граждански брак с ответницата Н. К., т.е. възникнала е съпружеска имуществена общност върху имота – аругмент от чл. 13 СК (отм.) вр. чл. 21, ал. 1 СК вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на СК.

От представените удостоверения за наследници е видно, че А. К. е починал на 09.12.2006 г., като е оставил за наследници лицата Н. К. (съпруга), Д. К. (син) и А. Г.

(дъщеря), които са ответници в настоящото производство. Следователно настъпило е универсално наследство правоприемство на всички права и задължения, част от патримониума на общия наследодател, към момента на откриване на наследството, т.е. всеки един от ответниците е придобил съответната идеална част от правото на собственост върху процесния имот. На основание чл. 9 ЗН вр. чл.. 21, ал. 1 вр. чл. 27, ал 1 вр. 28 от СК, бившата съпруга е придобила 4/6 идеални части от правото на собственост върху процесния имот ( ½ при прекратяване на правото на собственост или 3/6 и 1/6 на основание чл. 9 ЗН). На основание чл. 5, ал. 1 ЗН децата наследяват по равни части, т.е. всеки по 1/6 идеални части от правото на собственост върху имота.

От представения по делото нотариален акт от 28.01.2010 г. за учредяване на договорна ипотека се установява, че наследниците са се разпоредили с имота, част от наследствената маса, т.е. същите на основание чл. 49, ал. 2 ЗН са приели наследството с конклудентни действия.

3

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал се установява в условията на пълно и главно доказване,че ответниците са собственици на процесния имот за периода, през който се претендира реално изпълнение на твърдените от ищеца притезания. Не са основателни възраженията на ответниците, направени с отговора на исковата молба, по чл. 183 ГПК, доколкото ищецът не е участвал в нито едно от двете нотариални производство, за разлика от ответниците. Няма основание и е безпредметно да се задължи ищеца да представи оригинала на документ, който се намира във фактическата власт на насрещната страна.

Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл.

111, б. „в“ от ЗЗД. Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно. Задължението за главница за доставената топлинна енергия се претендират за периода от 05.2015 г. до 04.2018 г. , като исковата молба се смята за предявена на 08.02.2019 г., аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК. Ответниците в преклузивния срок са направили възражение за погасителна давност, поради което по давност са погасени задължения за периода от 05.2015г. до 02.2016 г.

Съгласно приетите заключения на назначените в първоинстанционното производство СТЕ и ССЕ, които съдът кредитира като обективни и правилни, тъй като кореспондират с останалия събран доказателствен материал, ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да заплаща цената за предоставената услуга. От заключението на съдебно счетоводната експертиза и представените фактури се установява, че за сезона 05.2015 г. до 04.2016 г. стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 1 271,49 лева. Съобразно правилото на чл. 162 ГПК, при доказване от страна на ищеца на основанието за дължимост на сумите, т.е. правопораждащия фактически състав, за съда възниква задължението служебно да съдейства за определяне размера на притезанието.

Вземанията, които не са погасени по давност за отоплителния сезон 2015-2016 г., са за месеците 03 и 04.2016 г., като съдът на основание чл. 162 ГПК определи размера им на обща стойност от 211,91 лева. За отоплителния сезон 05.2016 г. – 04.2017 г., размерът на задължението е 1 493,37 лева, а за сезон 05.2017 г. до 04.2018 г. в размер на 1 684,74 лева.