Решение № 71 от 11.05.2026, Районен съд - Своге

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. **********, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20241880100745 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Ц. К. Й. от гр. В., ул. „...“ № , вх. , ап. , ЕГН **********, чрез пълномощник, против Община Своге, представлявана от кмета. В нея се твърди, че Й. е собственик на ¼ идеална част от следните недвижими имоти :

1) поземлен имот ***, област София, община Своге, с.

Миланово, м. Лиса могила, собственици по данни от КРНИ – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ (площ 8681 кв.м. от правото на собственост ), вид територия земеделска, категория 8, начин на трайно ползване – пасище, площ 8653 кв.м., стар номер 105001, Заповед за одобрение на КККР № РД -18-128/19.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК ;

2) поземлен имот ***, област София, община Своге, с.

Миланово, м. Лиса могила, собственици по данни от КРНИ – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ (площ 25754 кв.м. от правото на собственост ), вид територия земеделска, категория 10, начин на трайно ползване – пасище, площ 25747 кв.м., стар номер 105005, Заповед за одобрение на КККР № РД -18128/19.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК ;

3) поземлен имот ***, област София, община Своге, с.

Миланово, м. Малата могила, собственици по данни от КРНИ – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ (площ 59011.002 кв.м. от правото на собственост ), вид територия земеделска, категория 10, начин на трайно ползване – пасище, площ 14600 кв.м., стар номер 102003, Заповед за одобрение на КККР № РД -18128/19.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК ;

4) поземлен имот ***, област София, община Своге, с.

1

Миланово, м. Лиса могила, собственици по данни от КРНИ – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ (площ 7794 кв.м. от правото на собственост ), вид територия земеделска, категория 8, начин на трайно ползване – пасище, площ 7792 кв.м., стар номер 105003, Заповед за одобрение на КККР № РД -18-128/19.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК ;

5) поземлен имот ***, област София, община Своге, с.

Миланово, м. Малата могила, собственици по данни от КРНИ – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ (площ 1068 кв.м. от правото на собственост ), вид територия земеделска, категория 10, начин на трайно ползване – пасище, площ 1066 кв.м., стар номер 104036, Заповед за одобрение на КККР № РД -18128/19.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК.

От съда се иска да приеме за установено спрямо ответната община, че Ц.

Й. е собственик на ¼ идеална част от правото на собственост върху поземлените имоти с идентификатори : ***, ***, ***,

*** и ***. Твърди се, че правото на собственост е придобито от ищеца по наследство от баща й К. Д., който също го е придобил по наследство, а в условията на евентуалност правото на собственост е придобито по давност от Д. и от наследниците му за периода от 1945 г. до днес.

Предявен e положителен установителен иск за собственост с правна квалификация по чл. 124, ал. 1, предл. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв интерес спрямо ответника Община Своге е налице, тъй като видно от приложените към исковата молба писмени доказателства имотите, на които Ц. Й. твърди, че е съсобственик са отразени в кадастралната карта като общински (земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

От ответната страна е подаден писмен отговор, чрез пълномощник на кмета. Оспорват фактическите твърдения и правните съждения изложени в исковата молба, като се посочва, че имотите са общинска собственост.

Пълномощникът възразява срещу твърдението, че имотите са владяни от К. Д. и Ц. Й., като посочва, че Община Своге е придобила правото на собственост поради това, че земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост, съответно по силата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. В тази връзка се иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

В производството са събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза (СТЕ).

Съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено заключението на вещото лице.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните аргументираха застъпваните от тях тези, като по делото постъпиха и писмени защити от адв. П. и от адв. Ц..

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

2

Предметът на делото се определя от ищеца. По настоящото дело с исковата молба 04.11.2024 г. и с уточнителната молба от 23.06.2025 г. се претендират целите имоти посочени по-горе от т. 1 до т. 5. В проведеното 20.11.2025 г. открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца заяви, че :

„Процесните имоти са посочени в исковата молба от т. 2 до т. 6. Претенцията ни е за сбора от тези имоти, което е около 23 000 кв. метра. Правото на собственост е придобито според посоченото в молбата от 23.06.2025 г., а границите са по комбинираната скица към исковата молба“. Същевременно не е поискано изменение на иска, което в случая би следвало да е чрез частично оттегляне или отказ от него/насочване на претенцията и към други имоти. По тази причина съдът разглежда иска така, както е предявен, а именно за всички имоти посочени по-горе от т. 1 до т. 5, в цялост. Според приложената към исковата молба комбинирана скица застъпването с общинските имоти е, както следва : с поземлен имот *** – 6422 кв.м. ; с поземлен имот *** – застъпване няма, т.е. 0 кв.м. ; с поземлен имот *** – 2328 кв.м. ; с поземлен имот *** – застъпване няма, т.е. 0 кв.м. ; с поземлен имот *** – 1066 кв.м. Следователно общият сбор от застъпванията е 9816 кв.м. Общият сбор от застъпванията по комбинираната скица е 20866 кв.м., а не 20845 кв.м. Остатъкът от 11050 кв.м. – до 20866 кв.м. се застъпва с имоти, които не са предмет на делото.

Общият сбор от площта на имотите посочени по-горе от т. 1 до т. 5, в цялост, е 57895 кв.м. По комбинираната скица застъпването е 20845 кв.м. Към исковата молба е приложена и скица с обяснителна записка, изготвени от друго правоспособно лице, които изцяло съвпадат с комбинираната скица.

Поземлен имот ***, област София, община Своге, с. Миланово, м. Лиса могила, собственици по данни от КРНИ – К. Й. Д. по Решение на ПК № 34 от 15.04.1995 г. (площ 17177 кв.м. от правото на собственост ), вид територия земеделска, категория 8, начин на трайно ползване – пасище, площ 17171 кв.м., стар номер 105002, Заповед за одобрение на КККР № РД -18128/19.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, според фактическите твърдения на ищцата, заедно с останалите имоти, е бил част от един общ имот.

Този общ имот излиза, че е с обща площ от 75066 кв.м. = 57895 кв.м. + 17171 кв.м., или от 38016 кв.м. = 20845 кв.м. + 17171 кв.м. Според фактическите твърдения в исковата молба и в уточнителната молба този общ имот е бил собственост на К. Й. Д. Видно от декларацията за притежавани непокрити земеделски имоти, подписана лично от Д. на 15.07.1949 г., той общо притежава всичко 75300 кв.м. (75 дка и 3 ара). Притежаваната от декларатора земя се е намирала в землището на три села – Дупни връх (сега Дружево, общ.

Своге), Бели извор (сега в общ. Враца) и Осиково (сега Миланово, общ.

Своге), в различни местности, и е сбор от ниви, ливади и гори. В с. Осиково (Миланово) Д. е декларирал само пасище от 26 дка и гора от 1 дка, т.е. не е имал имот от 40 дка. Декларираните обстоятелства влизат в директно противоречие с показанията на разпитаните по делото свидетели, които говорят за ливада от 40 дка, като част от тях са и възстановените 17 дка. В тази връзка съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели относно размера на имота. Допълнителен аргумент, че имот от 40 дка е нямало е фактът, че такъв имот не е бил заявен за възстановяване от Д.

Свидетелят А. не знае кой е ползвал имота от 1963 до 1989 година, но ако 3 имотът не е бил обобществяван не би имало и нужда да се иска възстановяването му. Свидетелката А. : „По времето на социализма знам, че от ТКЗС-то са я обработвали, а не моят дядо. С майка си съм ходила в Държавния архив и там няма данни дядо ми да е ставал член на ТКЗС, но до 1989 г. имотът е работен от ТКЗС“. От така обсъдените от съда обстоятелство обосновано може да се заключи, че имотът, който е имал Д. му е възстановен с решението на поземлената комисия, като той фактически го е стопанисвал и ползвал от началото на 90 – те години на миналия век, след ликвидацията на ТКЗС. В случая се касае за пасище, мера от 17177 дка, осма категория, който имот не е бил подходящ за земеделие, но площта му не е била по-голяма от възстановената му. В този смисъл е и заключението на вещото лице, т. 9, според което не може да се определи еднозначно дори идентичността на възстановения имот с имота по декларацията от 1949 г., включително не може точно да се определи местонахождението на местността „Вълкас“.

Възстановеният имот е в местност „Лиса могила“. В открито съдебно заседание проведено на 01.04.2026 г. вещото лице заяви : „Налице е идентичност единствено с тези 17 декара, които са възстановени по ЗСПЗЗ“.

Относно упражняваната фактическа власт върху имота съдът, въз основа на установеното по делото, приема, че се касае за владение единствено върху възстановения имот и то с начало след 1990 г., най-вероятно след 1992 г. – от която година е заявлението по ЗСПЗЗ. Загубването на владението, и то пак само върху възстановения имот, е станало при обобществяването му, но по делото липсват доказателства Д. да е придобил имота по наследство, както самият той е декларирал през 1949 г. Касае се само за възстановения имот, тъй като липсват доказателства за имот от 40 дка.

В доклада си по делото съдът е указал на ищеца, че следва да докаже чрез способа на главното и пълно доказване качеството си на собственик – на заявените придобивни основания, включително и да установи идентичността на имота, на който твърди да е собственик, с имотите на ответника. Ако заявеното придобивно основание е наследство, то на доказване подлежи и притежаването на правото на собственост от наследодателя.

По настоящото делото ищецът не успя да докаже, че е собственик на имотите описани в исковата молба, на заявените придобивни основания, включително не успя да установи идентичността на имота, на който твърди да е собственик, с имотите на ответника. Според съдебният състав по делото не се доказа К. Д. да е бил собственик и да е владеел нещо повече от това, което му е възстановено по ЗСПЗЗ, като същото се отнася и за Ц. Й.. Следователно предявеният иск подлежи на отхвърляне.

При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц. Й. следва да понесе направените от ответника разноски по делото, според представения списък.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

4

Отхвърля иска, предявен от Ц. К. Й. от гр. В., ул. „...“ № , вх. , ап. , ЕГН **********, против Община Своге, представлявана от кмета, с който се иска да се признае за установено по отношение на Община Своге, че Ц. К. Й. е собственик по наследство от баща си К. Й. Д. на ¼ идеална част от правото на собственост върху следните недвижими имоти : поземлен имот ***, област София, община Своге, с. Миланово, м. Лиса могила, с площ от 8653 кв.м., поземлен имот ***, област София, община Своге, с. Миланово, м. Лиса могила, с площ от 25747 кв.м., поземлен имот ***, област София, община Своге, с. Миланово, м. Малата могила, с площ от 14600 кв.м., поземлен имот ***, област София, община Своге, с. Миланово, м.

Лиса могила, с площ от 7792 кв.м., и поземлен имот ***, област София, община Своге, с. Миланово, м. Малата могила, с от площ 1066 кв.м.

Отхвърля иска, предявен от Ц. К. Й. от гр. В., ул. „...“ № , вх. , ап. , ЕГН **********, против Община Своге, представлявана от кмета, с който се иска да се признае за установено по отношение на Община Своге, че Ц. К. Й. е собственик по давност на ¼ идеална част от правото на собственост върху следните недвижими имоти : поземлен имот ***, област София, община Своге, с. Миланово, м. Лиса могила, с площ от 8653 кв.м., поземлен имот ***, област София, община Своге, с. Миланово, м. Лиса могила, с площ от 25747 кв.м., поземлен имот ***, област София, община Своге, с. Миланово, м. Малата могила, с площ от 14600 кв.м., поземлен имот ***, област София, община Своге, с. Миланово, м. Лиса могила, с площ от 7792 кв.м., и поземлен имот ***, област София, община Своге, с. Миланово, м. Малата могила, с от площ 1066 кв.м.