Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 534 от 31.07.2019, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 2030/2018
Вид
Решение № 534
Подписан
31.07.2019
В сила
13.01.2020
Състав
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 31.07.2019 г. гр. К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

К. районен съд, І-ви граждански състав

На 17.07. 2019 година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА при участието на секретаря Елена Стоилова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова гражданско дело

№ 2030 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от З.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** против „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.Х. И., в качеството му на Изпълнителен директор. Ищецът твърди, че от 10.05.1993 г. работи по безсрочен трудов договор в ответното дружество, като последната заемана от него длъжност била „ръководител лаборатория“ в цех/отдел *** с таб. № ***, на която длъжност, за четвърти пореден път, бил възстановен с влязло в сила решение № *** г. на К. районен съд, постановено по гр.д. № *** г. по описа на съда. Сочи, че със заповед № 20180900/11.06.2018 г. на Изп. директор на ответното дружество, трудовото му правоотношение за пети пореден път било прекратено на осн. чл.

325, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от датата на заповедта. Оспорва прекратяването на трудовото правоотношение като твърди, че то било незаконно. На първо място, заповедта била немотивирана, тъй като в нея било посочено, че подал заявление за връщане на работа, но не се сочел началото и края на срока по чл. 345, ал. 1 от КТ, в който работодателят счита, че следвало да започне изпълнение на трудовите си задължения. Сочи, че това възпрепятствало организирането на защитата му, а също така и съдебния контрол за законност на уволнението относно наличието на фактическо основание за прекратяване на трудовия договор. На второ място, в законоустановения срок по чл. 345, ал.1 от КТ се явил в предприятието, за да започне изпълнението на трудовите си задължения, но работодателят-ответник, злоупотребявайки с правата си на работодател за ограничаване достъпа до територията на предприятието, не го допуснал до работно място и до изпълнение на трудовите му задължения, което фактически представлявало неизпълнение на съдебното решение. Сочи, че на 16.04.2018 г., при справка по сайта на ВКС, му станало известно, че касационната жалба на „А.“ АД против потвърдителното решение на С. окръжен съд по в.гр.д. № *** г. по описа на съда била оставена без разглеждане. Твърди, че тъй като не му било ясно какво точно означавало „без разглеждане“ и какви били последиците от това, направил опит да получи информация по телефона от деловодството на ВКС, откъдето му отговорили, че имало срок за обжалване, който трябвало да изтече и ако не постъпела жалба, тогава щели да върнат делото в РС-К. и щял да получи съобщение за възстановяването му на работа. Въпреки неяснотата по посочения въпрос, и въпреки че не му бил известен текстът на определението на ВКС от 30.03.2018 г. по к.гр.дело № *** год., III ГО, имайки предвид поведението на ответника при предходните четирикратни възстановявания на работа по съдебен ред, решил да се яви незабавно на работа. Сочи, че при всяко предходно възстановяване на работа ответникът му създавал всевъзможни проблеми по допускането му на работното място, целящи пропускането на срока по чл. 345, ал. 1 от КТ от страна на ищеца и прекратяването на трудовия му договор по тази причина. При всички предходни случаи изпращал по пощата заявление за връщане на работа, а ответникът, след получаване на съобщение от РС-К. за възстановяването на работа, уведомявал писмено кога да се яви на работа, предвид строгия пропускателен режим в предприятието, като в повечето случаи до получаване на съобщение за явяване на работа изминавал почти месец. Твърди, че за достъп до предприятието бил установен строг пропускателен режим за работещите там, като различните видове пропуски определяли точно района, сградата и звеното на предприятието с разрешен достъп. За лица, които не били работници и служители на предприятието, достъпът на територията на завода бил възможен само след издаване на специален пропуск, в който била отбелязана датата, времето и мястото, за което се разрешавал достъп на лицето. Сочи, че този временен пропуск се издавал от изнесеното бюро „Пропуски“ на дружеството само след изрично нареждане по телефона от упълномощен за това служител на дружеството, заемащ ръководна длъжност. Обобщено казано, получаването на такъв временен пропуск можело да отнеме много дни, а освен това му било известно, че за да получи постоянен пропуск било необходимо изрично нареждане на изпълнителния директор, което също отнемало много време. Твърди, че затова на 16.04.2018 г., без да разполага с копие от определението на ВКС и без дори да го бил чел, написал заявление за явяване на работа, тъй като очаквал, че няма да му издадат пропуск и около 15.00 ч. се явил пред портала на „А.“ АД с намерение, ако случайно бил допуснат до административната сграда, да депозира срещу входящ номер в деловодството заявлението, за да имало писмена следа, че се явил на работа. Твърди, че от телефона на изнесеното бюро „Пропуски“ на дружеството, намиращо се до портала, правил многократно опити, в продължение на няколко часа, да се свърже по вътрешния телефон с г-н П. - зам. директор по административните въпроси, вътр. тел.: 39-90 и г-н С. - началник „Човешки ресурси“, вътр. тел.: 32-10, които имали правомощия да наредят на служителката от бюро „Пропуски“ издаването на временен пропуск. Никой не отговорил на телефонните позвънявания във времето от 15.00 до 17.00 часа. Станало му ясно, че няма да успее да влезе на територията на завода, а освен това работното време вече приключвало и си тръгнал. Сочи, че написаното заявление за заемане на длъжността изпратил до ответното предприятие по пощата с препоръчана пратка на 18.04.2018 г. На 26.04.2018 г. получил по пощата писмо с изх. № 1877/24.04.2018 г. на ответника. На 02.05.2018 г., въз основа на полученото писмо на „А.“ АД и разрешение на г-н П.П., на ищеца бил издаден временен пропуск само за тази дата за времето от 7.00 ч. до 17.00 ч., като целта на достъпа била посочена - „отива при личен състав“. В пропуска изрично било посочено, че за ищеца важи „Забранен достъп“ до предприятието. Сочи, че се срещнал с г-н С., който го изпратил при г-жа М. от отдел „Човешки ресурси“, която прегледала носените документи и ги приела, като уведомила ищеца, че ще започне изпълнение на трудовите задължения след получаването на съобщението по чл. 345, ал. 1 от КТ от съда, като за точната дата на явяване на работа щели да му се обадят допълнително. Твърди, че на 02.05.2018 г. нито му била връчена заповед на изп. директор за определяне на работно място като помещение, както ответникът процедирал при предходните му възстановявания на работа, нито пък му бил издаден постоянен пропуск. Прекарал почти целия работен ден на територията на завода, като се срещнал с г-н Д. - гл. счетоводител, с който уточнили плащанията към него по воденото дело и с г-жа В. К. от същия отдел за изясняване на невнесените му осигуровки. Сочи, че посетил кабинетите на зам. гл. директор С. и техн. директор С., но поради отсъствието им разговарял само с техническите им секретарки. Отишъл до помещението, в което било работното му място преди уволнението, но то било заключено, а преводачките, които случайно видял в коридора, го информирали, че кабинетът бил свободен - никой не работел в него. На следващия ден, 03.05.2018 г., г-жа М. му се обадила по телефона и казала, че трябва да представи още някои документи за владеене на софтуерни продукти, с които се работи в предприятието и ги представил в изнесения офис на отдел „Човешки ресурси“. На 29.05.2018 г. получил съобщение по чл. 345, ал. 1 от КТ от РС-К. за възстановяването му на работа. От 25.05.2018 г. не бил правил опит да влиза на територията на ответното дружество поради липса на пропуск. На 12.06.2018 г., в срока по чл. 345,ал. 1 от КТ, отново се явил в изнесеното бюро „Пропуски“, за да започне изпълнението на задълженията си, въпреки че не бил получил никакво съобщение от предприятието за издаване на пропуск. Опитът му да се свърже с г-н П. по телефона за допускането на територията на завода бил неуспешен. Успял да се свърже с г-н С., който го уведомил, че заповедта за уволнението му била издадена и щяла да бъде изпратена по пощата. На 12.06.2018 г. получил по куриерска фирма заповед № 20180900/11.06.2018 г. При горепосочените обстоятелства счита, че уволнението му със заповед № 20180900/11.06.2018 г. било незаконно, тъй като в установения по чл. 345, ал. 1 срок от КТ, се явил в предприятието, за да започне изпълнението на трудовите си задължения, но бил недобросъвестно възпрепятстван от ответника-работодател да направи това, като било очевидно, че злоупотребявайки с работодателската си власт, ответникът целял да създаде условия за прекратяване на трудовото правоотношение за пореден пети път от 2010 г. насам, при това на основание, при което не се бил ползвал със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от КТ, тъй като с ЕР № 0064 от 13.01.2017 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „***“ АД, С.З. му била призната трайна неработоспособност 77% със срок на инвалидност до 01.01.2020 г. и страдал от онкологично заболяване, за което се водил на отчет в „***“ ЕООД и подлежал на диспансерно наблюдение, видно от удостоверение № 17/25.06.2010 г. на *** и карта за диспансерно наблюдение. Твърди, че уволнението му със заповед № 20180900 било незаконно и поради нарушение на императивната разпоредба на чл.

8, ал. 1 от КТ, тъй като ответникът злоупотребил с правото си да забрани и ограничи достъпа на ищеца на територията на дружеството с цел да го постави в нарушение на срока по чл. 345, ал. 1 от КТ и да създаде основание за прекратяване на трудовия му договор, при което не се прилагала разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ или с други думи да елиминира специалната закрила на ищеца по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от КТ, осъществявайки непряка дискриминация спрямо него, което правният ред не допускал. Сочи, че в нарушение на императивната разпоредба на чл. 8, ал. 1 от КТ, ръководството на работодателя проявявало трайно тенденциозно и недобросъвестно отношение към ищеца още от средата на 2010 г., когато му било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ със заповед № *** г., отменено като незаконно с Решение № *** г. на III ГО на ВКС по к.гр.д. № *** г. по описа на съда - гр.д. № *** г. по описа на РС-К..

Сочи, че настоящото му уволнение било пето поред, като всички предходни били отменени от съда като незаконни с решения на РС-К. по гр.д. № ***, гр.д. № ***, гр.д. № *** - всички по описа на РС-К.. Твърди, че след всяка отмяна на уволнението като незаконно, допускането му до работа било формално - реално не бил допускан до изпълнение на трудовите си функции по длъжностната характеристика, фактически бил поставян в изолация - не му били възлагани никакви конкретни задачи, не му бил осигуряван пълен достъп до вътрешната информация, касаеща дейността на НПЛ „Б.“. Сочи, че му бил издаван пропуск за достъп само до административната сграда на дружеството в помещение с площ от 10 кв.м., находящо се на 11-ти етаж на сграда с инв. №***, която сграда се намирала в централната зона на двора на предприятието, до която имали достъп външни лица, а НПЛ „Б.“, сега отдел „М.И.“, като материална база и като работни места на служителите ѝ, се намирала в промишлената зона на предприятието, достъпът до която се осъществявал със специален пропуск, какъвто на ищеца не бил издаван от дисциплинарното му уволнение през 2010 г. досега. Сочи, че възстановяването му на работа траело около месец, а понякога и по-кратко, в зависимост от времето, необходимо на изп. директор за подписване на следващата заповед за прекратяване на трудовия му договор. Твърди, че дори и да се приемело, че в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ не се явил, като физическо присъствие на територията на завода, за да започне изпълнение на трудовите си задължения, то това било по независещи от него причини, който били „уважителни“ по смисъла на посочената разпоредба, а именно умишленото му недопускане на територията на завода от страна на ответното дружество. Сочи, че поради незаконното му уволнение със заповед № 20180900 от 11.06.2018 г. останал без работа, поради което ответникът му дължал обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 12.06. - 12.12.2018 г., през който бил без работа, общо за 6-месечен период от време в размер на 8523,60 лв., след предприето изменение на иска на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК в съдебно заседание от 07.11.2018г.. От съда се иска да признае уволнението му със заповед № 20180900/11.06.2018 г. за незаконно и да го отмени като такова, да бъде възстановен на преди заеманата длъжност „ръководител лаборатория“ и да бъде осъден ответника да заплати сумата от 8523,60 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 12.06.2018 г. до 12.12.2018 г., ведно със законната лихва до окончателното ѝ изплащане, както и направените по делото разноски.