Решение № 995 от 06.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 995 гр. Пловдив, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330100312 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.535 ТЗ и чл.485 ТЗ.

В исковата молба от „АиМ Финанс“ ООД против Н. С. Д. се твърди, че на 24.08.2020г. Н. С.

Д. е издал запис на заповед, с който се е задължил да заплати в полза на „АиМ Финанс“ ООД /с предишно наименование „Лайт Кредит“ ООД/ сумата от 4 448.04 лв. с падеж на плащане 24.09.2021г., с авалист И.К.Г.. След настъпване на падежа по записа на заповед издателят и авалистът не били извършвали плащания в пълен размер, с които да погасят сумата по записа на заповед, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по която било образувано ч.гр.дело № 11818 по описа на ПРС за 2023г. С оглед подаденото възражение от Н. Д. и дадените от заповедния съд указания се и предявявали настоящите искове. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи в полза на ищцовото дружество сумата от 1 180.88 лв. – остатък от незаплатена сума по запис на заповед от 24.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 10.08.2023г. до изплащането на сумата. Претендирани са разноските по заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК по делото са постъпили 2 бр. писмени отговори от Н. С. Д. – на дата 16.02.2024г., според който записът на заповед е неистински. Сочи се, че ответникът не е автор на волеизявленията и не е положил подпис като издател. Формулирано е възражение за недействителност на записа на заповед, поради несъответствие с разпоредбата на чл.486, ал.1 ТЗ – липсвал определен срок. Липсвало и посочено място на издаване. Сочи се, че ищецът е недобросъвестен, тъй като му било известно, че вземане по каузално 1 правоотношение между финансовата институция не съществува. Дори да се приемело, че записът на заповед е действителен, той обезпечавал нищожна кредитна сделка. Сочи се, че на 24.10.2018г. между страните бил сключен договор за паричен заем № 13301, по силата на който била предоставена сумата от 1400 лв., при ГПР 48.22 % и ГЛП 40 %, който следвало да се върне на 12 месечни вноски. В изпълнение на чл.6 от договора бил сключен договор с „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД – гарант, по силата на който ответникът дължал възнаграждение на гаранта в размер на 1 377.72 лв. Заемът и възнаграждението на гаранта била изцяло платени от ответника. Договорът бил недействителен на основанията по чл.22 ЗПК. Възнаградителната лихва от 40 % била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Надвишавала повече от три пъти законната лихва. Не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В общо дължимата по договора сума от 1 721.52 лв. не било включено възнаграждението по договора за гаранция от 1 377.72 лв., поради което посочените в договора ГПР и общо дължима сума не отговаряли на действителните такива. Посочени били по-ниски стойности, което представлявало заблуждаваща търговска практика. На собствено основание нищожен бил и договорът за гаранция. По този договор длъжникът не получавал никаква престация. Договорът имал акцесорен характер, като при нищожност на кредитната сделка, договорът не е породил действие. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 11818 по описа на ПРС за 2023г. се установява, че е издадена заповед № 5593 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 13.08.2023г., по силата на която е разпоредено Н. С. Д. и И.К.Г. да заплатят солидарно на кредитора „Лайт Кредит“ ООД сумата в размер на 1180,88 лева (хиляда сто и осемдесет лева и осемдесет и осем стотинки), дължима по запис на заповед, издаден на 24.08.2020 г., с падеж на 24.09.2021 г., без протест, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.08.2023 г. до окончателното погасяване на вземането, както и разноски в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева) за държавна такса.

По делото е представен запис на заповед, издаден от Н. С. Д. на дата 24.08.2020г., с поемател „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК 201015391 за сумата от 4448.04 лв., с падеж 24.09.2021г.

Представена е разписка от дата 24.08.2020г.за сумата от 2 302.86 лв. с наредител Н. С. Д. и получател „Лайт Кредит“ ООД.

По приложеното ч.гр.дело № 11818 по описа на ПРС за 2023г. е представен договор за паричен заем № 15973 от 24.08.2020г., сключен между „Лайт Кредит“ ООД – заемодател и Н. С. Д. – заемател и И.К.Г. – солидарен длъжник, по силата на който на заемателя е предоставен паричен заем от 3900 лв., с дата на последна погасителна вноска 24.09.2021г., общ размер на всички плащания 4448.04 лв., ведно с Общи условия на дружеството за отпускане на заеми по ЗПК.

Представена е и разписка от 24.08.2020г. за предоставена на Н. Д. сума в размер на 3900 лв.

2

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 11818 по описа на Районен съд Пловдив за 2023г., че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото Н. С. Д., като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

По делото е представен запис на заповед, издаден от Н. С. Д. на дата 24.08.2020г., с поемател „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК 201015391 за сумата от 4448.04 лв., с падеж 24.09.2021г.

С отговора на исковата молба са наведени възражения, че записът на заповед е неистински, тъй като ответникът не бил автор на изявленията в него и не бил положил подписа си като издател. В тази връзка по искане на ответната страна бе открито производство по оспорване истинността на документа, бе разпределена от съда доказателствената тежест, съответно бе уважено направеното от ответната страна искане за допускане на съдебно – почеркова експертиза за отговор на поставените въпроси. По делото, въпреки неколкократно предоставената на ответната страна възможност, не бяха представени доказателства за внесен депозит за работа на вещото лице, поради което и с определение от открито заседание на 21.11.2024г. определението, с което бе допусната експертиза, бе отменено. Ето защо съдът намира, че наведеното възражение срещу истинността на записа на заповед не е доказано. Недоказани са според настоящия състав и останалите наведени с отговора на исковата молба възражения, според които в записа на заповед не е определен падеж, липсвали реквизити място на издаване и място на плащане. Представеният запис на заповед според настоящия състав отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание, налице са всички необходими реквизити по чл. 535 ТЗ. Записът на заповед е редовен от външна страна документ, удостоверяващ съответното парично вземане, инкорпорирано в него.

Ответникът сочи, че записът на заповед обезпечава нищожна кредитна сделка, която била изцяло платена от него. Доколкото към заявлението, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 11818 по описа на ПРС за 2023г., е представен договор за паричен заем № 15973 от 24.08.2020г., сключен между „Лайт Кредит“ ООД – заемодател и Н. С. Д. – заемател и И.К.Г. – солидарен длъжник, съдът приема, че ищецът не оспорва възникването на това облигационно правоотношение. Налага се извод, че записът на заповед е издаден във връзка и като обезпечение на задълженията по този договор – издаден е на същата дата, на която е сключен договорът, посочена е същата общо дължима сума – 4 448.04 лв. като посочената в чл.2, ал.1 от договора, посоченият в записа на заповед падеж – 24.09.2021г. е идентичен с посочената последна падежна дата по договора. Не се спори, видно е и от представената разписка за извършено плащане от 24.08.2020г., че сумата от 3900 лв. е изплатена на Н. С.

Д..

С отговора обаче се твърди, че записът на заповед обезпечава сключен между страните договор за заем № 13301 от 24.10.2018г. с предмет сумата от 1 400 лв., както и договор за 3 заем от 05.06.2018г., но тези доводи са изцяло неотносими към настоящия правен спор – касае се за договори, които видно от твърденията са сключени на много по-ранни дати от тази на издаване на процесния запис на заповед, а освен това доказателства в тази връзка не са ангажирани. Поради това и съдът не поставя на обсъждане наведените с отговора на исковата молба доводи за недействителност на сключен договор за заем от 24.10.2018г., както и договор за заем от 05.06.2018г., както и тези за сключен договор за гаранция с „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД. Не е доказано процесният запис на заповед да обезпечава и задължения по договор за поръчителство, сключен с това дружество.

По отношение на договора за паричен заем № 15973 от 24.08.2020г., вземанията по който съдът прие, че се обезпечават с процесния запис на заповед, съдът намира, че същият съдържа всички необходими реквизити – предоставена парична сума от 3900 лв., брой погасителни вноски и техен размер; първа и последна дата на плащане; общ размер на дължимата сума; начин на плащане; ГПР 23,89 % и фиксиран ГЛП 25 % - при посочени условия за прилагането му и база, върху която се начислява /спазено е изискването на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, като при фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми/; права и задължения на страните и др. В този смисъл съдът намира, че са спазени изискванията на ЗПК. С отговора на исковата молба не са и наведени конкретни възражения за действителността на това конкретно кредитно правоотношение, които да следва да бъдат поставяни на обсъждане, поради което съдът приема, че страните са обвързани от валидно заемно правоотношение, по което ищецът е изправна страна – предоставяйки финансовия ресурс на ответника, който го е усвоил, като е възникнало задължението му да плати дължимите вземания на уговорените падежи. Настъпил е крайният срок по сключения между страните договор за паричен заем – 24.09.2021г. От страна на ищеца се претендира непогасената сума по договора, като ответникът не ангажира доказателства за плащане на дължимите суми. Поради това съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан в претендирания размер и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане, на ищеца следва да се присъдят разноски. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Направените в заповедното производство разноски възлизат на сумата от 25 лв. държавна такса. В такъв размер са и направените в исковото производство разноски, които ще се присъдят.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. С. Д., ЕГН ********** от *** дължи на „АиМ 4

Финанс“ ООД, ЕИК 201015391, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Полет“ № 1, със законен представител *** следната сума – 1 180.88 лв. /хиляда сто и осемдесет лева и 88 ст./ – неплатен остатък по запис на заповед, издаден на 24.08.2020г. за сумата от 4 448.04 лв., без протест, с падеж 24.09.2021г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 10.08.2023 г. до окончателното погасяване, за която сума е издадена заповед № 5593 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 13.08.2023г. по ч.гр.дело № 11818 по описа на ПРС за 2023г.