Определение № 307 от 24.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. София, 24.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002101298 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Й. П., ЕГН: [ЕГН] против въззивно решение № 1114 от 27.10.2023 г. по гр.д.№ 1303/2023 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 611/20.03.2023г. по гр.д.№ 5868/2021г. по описа на Бургаски РС и вместо това е отхвърлен предявеният от касаторката иск за делба срещу „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, ЕИК: 175322347, със седалище и адрес на управление: [населено място], общ.Н., [улица], ап.***, на следните имоти:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в местност „Ъ.“, [населено място], кв. С., с площ 5780 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за друг обществен обект и 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в местност „Ъ.“, [населено място], кв. С., с площ 1892 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за други видове спорт.

Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на ответника „ПК – ПАРТНЕР-07“ЕООД: Г. А. Г., ЕГН: [ЕГН], С. Н. Н., ЕГН: [ЕГН], Н. С. Н., ЕГН: [ЕГН], А. С.

Н., ЕГН: [ЕГН], И. Х. Г., ЕГН: [ЕГН] и Х. И. П., ЕГН: [ЕГН].

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като съдът е обсъдил едностранчиво събраните доказателства, необосновани са изводите, че са доказани и двата елемента на владението върху наследствената част на ищцата, сега касатор, като поддържа, че не е доказан обективния елемент, а доказателствата отричат и установяване на намерение за своене.

1

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка и всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и връзките между отделните доказателства и когато констатира противоречие в показанията на свидетелите на ищцовата и ответната страна да обоснове извод за това кои от тези показания следва да се кредитират, включително и като изходи от възможността на съответните свидетели да са възприели пряко релевантните факти, за които свидетелстват; 2.

Следва ли въззивният съд да разгледа и реши спора, като се произнесе по всички изложени от страните възражения и доводи в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи, като съблюдава очертаните с въззивната жалба и отговора към нея предели на производството; 3.Как следва да се манифестира упражнявано владение и следва ли манифестирането да се извърши така, че собственикът на имота да може да узнае за упражняваното владение; 4.Поведението на действителния собственик съставлява ли част от фактическия състав на придобивната давност и може ли евентуално пасивното поведение /бездействие/ на собственика на имота да обоснове осъществяване на последиците на придобивната давност върху имота в полза на трето лице; 5.Следва ли мотивите на решението да се подчинят на логическите правила;

Ответникът по касация „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, ЕИК: 175322347 оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като по първият въпрос, решението не е постановено в противоречие със съдебната практика, защото са обсъдени всички събрани доказателства и от тях са формулирани обосновани фактически и правни изводи, обсъдени са доводите на страните, позовава се на това, че добросъвестността на дружеството не е опровергана и се позовава на това, че е трето лице, купило целия имот от част от съсобствениците без да знае, че има и друг съсобственик, който не участва в сделката и в този случай се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС и не трябва да доказва манифектиране на намерение за своене, защото то следва от придобивното основание. Счита, че мотивите на въззивния съд са логично изложени.

Третото лице-помагач на ответното дружество, И. Х. Г. оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като счита решението правилно - съответсващо на материалния закон – правилата за придобивната давност и на събраните доказателства и непротиворечащо на съдебната практика.

Останалите трети лица-помагачи Г. А. Г., С. Н. Н., Н. С. Н., А. С. Н. и Х. И. П. не вземат становище по жалбата.

Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

С решение № Е 40 от 09.06.1994 г. на ПК гр. Бургас е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне в землището на [населено място] на наследниците на Г. Г. Д. върху три имота, между които посевна площ от 10,233 дка, трета категория, м. „К.“, представляваща имот № ***, който идентичен с ПИ с идентификатор ***по КККР на 2

[населено място], одобрена 2009 г. С решение № 11-11/26.06.2012 г. на Общински съвет – гр.

Бургас е одобрен ПУП, план за регулация и застрояване на местността „Ъ.“ (бивша местност „К.“) по реда на чл.16 от ЗУТ, с който за ПИ с идентификатор ***се отреждат два нови УПИ – УПИ *** в кв. *** „за обществено ползване“ с площ от 5780 кв.м. и УПИ *** в кв.*** „за спорт и атракции“ с площ от 1892 кв.м. ПУП е приложен и е влязъл в сила на 05.10.2012 г. В одобрената след това КК, УПИ – УПИ *** в кв. ***е заснет като ПИ с идентификатор ***, а УПИ *** в кв. *** е заснет като ПИ с идентификатор ***. Това са двата процесни имота.

Наследници на Г. Г. Д., поч. на 22.04.1957г. са съпругата му – И. Хр.Д., поч. на 26.12.1967г. и двамата им синове А. Г.Г. и Х. Г.Г.. А. Г. Г. почива през 1967 г. и оставя за свои наследници по закон третите лица-помагачи Г. А. Г., С. Н. Н., Н. С. Н. и А. С. Н.. След смъртта на сина Х. Г. на 13.05.1990г., той е наследен от двете си дъщери – И. Х. Г., И. Хр.П. и от втората си съпруга – Н. Т. Г., която е била жива към момента на реституцията. Тъй като нормата на чл.

9а ЗН е неприложима, те разпределят по равно наследствената му 1/2 ид.ч. на осн. чл. 5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН, т.е. по 1/6 ид.ч. След смъртта на Н. Т. Г. на 20.02.2009 г., тя е наследена от ищцата Д. Й. П..

Тъй като в издадено удостоверение за наследници № 206/05.03.1996г. не е вписана втората съпруга на сина на общия наследодател Х. Г. - Н. Т. Г., тя не е призната и за собственик в издаденият констативен нот. акт № 8,т.ХІ/23.06.1997 г. Легитимирайки се с този нот акт, наследниците на общия наследодател Г. Г. Д. без втората съпруга на сина Х. - Н. Т. Г. продават на „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД с нот. акт № 7/14.05.2008 г. по нот. дело № 249/2008 г. на нотариус А. Д. целия имот № ***с площ 10,233 дка, трета категория, м. „К.“, за който са отредени процесните два имота.

Ответното дружество е противопоставило възражение за придобивна давност за 1/6 ид.ч. от имота, като добросъвестен владелец. Представя договор за наем на имота от 17.05.2008 г. с П. Л. П. и разписка от 23.11.2013 г. за получена сума от св. Е. в размер на 1000 лв. наем за 10 дка земя от П. Л. П.. Тези доказателства са оспорени от ищцата с твърдения, че са съставени с оглед процеса и не са с достоверна дата. Ищцата е представила доказателства, че на 09.07.2014 г. е уведомена като заинтересовано лице от общината с писмо за изменение на ПУП за посочени имоти в кв.***, м.“К.“, С.. Представила е писмена информация от Общинска служба „Земеделие“ относно това, че имот от 10227 дка, възстановен на наследници на Г. Г. Д. е обработван през периода 2015 г.-2021 г. от ЗКПУ С. /л.170-171 от делото на РС/. Б. В. Х., /собственик на„ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД/ е заявил ползване на имота със заявление от 31.08.2022г. за предходен период. В същия смисъл – че Земеделска кооперация за производство и услуги „Сарафово“ е използвала имота в периода 2015 г. – 2021 г. е и удостоверение №2/09.01.2023 г., издадено от ЗКПУ С. / л. 188 от делото на РС/. И в двете доказателства не е посочено ползването от кооперацията да е на договорно основание между нея и ЕООД.

От показанията на св.Г. се установява, че, П. говорила с роднините за имота и понеже считала своята част за малка, предложила да го дадат на кооперация, за да го работи за рента. По-късно, когато тя и свидетеля минавали покрай имота виждали, че е обработван и тя предполагала, че кооперацията в С. го обработва. Едва когато решила да дарява имота на 3 внучката си, изпратила съпруга си в СГКК и тогава разбрала, че имотът е продаден.

Свидетелят.Е. дава показания, че след закупуването на имота от дружеството на Б. - „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, той решил да го отдаде под наем, за да се обработва. Свидетелят приел сумата за наема и я предал на собственика, за което била съставена приложената разписка на стр.159.

Въззивната инстанция е приела, че е доказано намерението за своене с факта на сключване на договора, с който дружеството е купило целия имот. Съдът е приел, че дружеството е било във фактическа власт на имота чрез трето лице – наемателя. Приел е, че договора за наем и разписката са частни документи, които следва да бъдат ценени, съгласно чл.180 ГПК само относно авторството им и ги е кредитира относно съдържанието им, защото кореспондират на показанията на разпитаните свидетели, ангажирани и от двете страни.

Съдът е посочил, че така цени и удостоверението от ЗКПУ „Сарафово“.

Анализирайки така доказателствата, възивната инстанция е направила следните правни изводи: От закупуването през 2008 г. имота е обработван и това е било известно на ищцата и въпреки това нито тя нито нейната майка до смъртта си през 2009 г. са направили каквито и да е опити в продължение на 17 години да се снабдят с титул за собственост на имота за притежаваните от тях идеални части. Това е преценено като поведение, несъобразено с всякаква житейска логика и противоречащо на твърденията в исковата молба. Съдът не е кредитирал показанията на св. Г., че Д. е считала процесните имоти – тогава част от един имот, за съсобствен между нея и останалите наследници на втория съпруг на майка си, като ги е квалифицирал като противоречиви, защото от една страна свидетелят твърдял, че още към 1994г. тя знаела, че имат възстановени имоти (когато майка й е била жива), предложила да бъдат предоставени на кооперацията, за да ги работи срещу рента, но всъщност не очаквала да получава рента. Относно уведомлението на Община Бургас от 2014г. до ищцата, съдът е посочил, че то не касае процесните имоти, а тя е посочена в качеството й на заинтересовано лице за изменението на ПУП ПРЗ, на изброените ПИ в кв.*** в землище кв.С., [населено място]. Допълнено е, че липсват каквито и да е извършени от нея фактически или правни действия, присъщи на собственика на един имот. От това е направен извод, че П. не е считала делбените имоти за съсобствени и не е имала каквито и да е претенции към тях, въпреки, че е знаела, че са реституирани, виждала е, че се обработват, но нито майка й, нито тя са демонстрирали собственически права върху части от възстановените имоти. Същевременно съдът е приел за доказано от събраните гласни доказателства, че двата имота са владеят от въззивника-търговец, чрез трети лица, считано от датата на закупуването им през 2008г. Фактът, че не са регистрирани в регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ към ОС „Земеделие“, според въззивня съд не оказва влияние на изложените изводи, защото тази регистрация е израз на административно уреден режим на отчетност, но не променя нито собствеността, нито се отразява на упражняваното владение.

С тези мотиви, въззивният съд е приел, че към завеждане на исковата молба Д. П. не се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. от процесните имоти, поради което е отменено решението на РС и вместо това предявеният иск за делба отхвърлен.

4

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни въззивни жалби в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.