Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 728 от 27.12.2024, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 3126/2023
Вид
Решение № 728
Подписан
27.12.2024
В сила
05.02.2025
Състав
Димчо Генев Димов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 728 гр. Ямбол, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20232330103126 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Е. Х. Х. от гр. Я. против Х. О. Х. от гр. Я.. С исковата молба ищецът твърди, че е наследник на Х. Р. Х., починал на *** г., б.ж. на гр. Я., който от своя страна е единствен наследник на бабата на ищеца Л. К. Х. и на дядото на ищеца Р. Х. Х., който е починал на *** г. Последните двама с нотариален акт за дарение се твърди, че са дарили недвижим имот на Х. О. Х., с административен адрес в гр. Я., ул.

„***. С исковата молба се твърди, че е нарушена разполагаемата част на ищеца като наследник и се иска от съда да възстанови запазената му част като наследник по закон на Х.

Р. Х., починал на *** г., на подробно индивидуализирания в исковата молба имот.

С допълнителна уточняваща молба от 21.03.2024 г. се уточнява петитума на исковата молба, като се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.30 от Закона за наследството да възстанови съответната запазена част на ищеца в качеството наследник на Р. Х. Х. по заместване на наследството на Х. Р. Х., починал на *** г., б.ж. на гр. Я., чрез намаляне на съответната по закон идеална част на извършеното дарение с нотариален акт № *** г. на СВ при ЯРС на недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в гр.

Я., ул. „***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, по КК и КР, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АК, предназначение самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ 70 кв.м., състоящ се от кухня, спалня, дневна, сервизни помещения, заедно с прилежащите му избено помещение № *** с полезна площ от 5,69 кв.м., 2,50 % идеални части от общите части на сграда с идентификатор № *** и съответните идеални 1 части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № ***, при съседи за апартамента: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори на същия етаж № ***, ***, под обекта № ***, над обекта №

*** и граници на избеното помещение: мазе № ***, коридор, мазе № ***, извършено в полза на ответника Х. О. Х..

С нарочна молба от 11.06.2024 г. ищеца уточнява, че е наследник по заместване от своя баща Х. Р. Х., починал на *** г., б.ж. на гр. Я. на своя дядо Р. Х. Х., починал на *** г., б.ж. на гр. Я. и именно в това си качество претендира възстановяване на неговата запазена част, като се поддържа, че същата е била накърнена с извършеното дарение с нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г. на нотариус М. Д., вписана в регистъра на НК под № ***, с район на действие, съдебния район на РС Ямбол, в полза на Х. О. Х., с ЕГН **********, с адрес гр. Я., ул. „***, недвижим имот, а именно описания подробно апартамент № ***, в гр. Я., ул. „***.

Твърди се, че дарителят Р. Х. Х. приживе заедно със своята съпруга Л. К. Х., е извършил дарение в полза на лице, различно от наследниците им по закон, без да потърсят и уведомят единствения си внук, дете на починалия им син Х. Х.. Причината за това била, че след смъртта на сина им Х. Р. Х., майката на ищеца Е. Х., заживяла на семейни начала с друг мъж, поради което бабата и дядото на детето спират да търсят същото, не се интересуват за него и съответно го лишават от полагащото му се наследство, извършвайки процесното дарение. Тъй като Е. Х. бил студент, редовна форма на обучение, живеел в друг град на 30.10.2023 г. той разбрал, че дядо му по бащина линия е починал и същевременно преди това е извършил дарение на единствения им недвижим имот на техен ***. Поддържа се, че с оглед тия обстоятелства е инициирано съдебно производство по чл.30 от ЗН за възстановяване на накърнената част на ищеца. Сочи се, че ищецът не е заявил приемане на наследството по опис, като е приел, че същото включва единствено посочения недвижим имот на наследодателя му.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Х. О. Х., с който се поддържа, че иска е неоснователен. На следващо място се релевира възражение, че не са налице материално-правните предпоставки за уважаване искането на ищеца, тъй като същият не е приел наследството, оставено му от наследодателя по опис. Твърди се, че същият има и сметки в банка. В този смисъл се поддържа, че в конкретния случай с дарението на процесния недвижим имот, наследодателят на ищеца не е изчерпал цялото свое имущество. Твърди се, че е оставил банкови сметки на свое име в „Банка ДСК“ ЕАД, със средства, с които не се е разпоредил преди смъртта си. По тези сметки и в момента са налични парични суми, които били на разположение на наследниците и съставляват друго имущество, различно от дарения недвижим имот. На следващо място, се твърди и, че наследодателят е оставил и движими вещи, придобити в режим на СИО, от което следва, че същите също са включени в наследственото имущество. Поддържа се, че дареният имот далеч не е единственото имущество, останало след смъртта на наследодателя на ищеца.

Твърди се, че следва да намери в случая приложение разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН. В 2 обобщение се поддържа, че след като не е приел наследството по опис, по отношение на ищеца не са налице материалните предпоставки да предяви и проведе успешно иск за възстановяване на неговата запазена част срещу трето на наследството лице, какъвто се явява ответника по делото.

В съдебно заседание за ищеца в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв. Ж. Г. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирани по делото писмени бележки и на съображенията изложени в нея се поддържа исковата претенция. Поддържа се че представените банкови сметки, паричните влогове по тях не се включват в наследствената маса, тъй като нямат белези на движими вещи. Сочи се още че ищецът не е заявил приемане на наследството по опис, приемайки че същото включва един единствен недвижим имот, като се иска още съдът да приеме, че депозираната искова молба съдържа заявление за приемане на наследството по опис, включващо само и единствено процесния имот.

В съдебно заседание за ответника в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв.С. Т. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирана по делото писмена защита и на подробно изложените в нея основания се поддържа, че искът следва да се отхвърли като несонователен. В тази насока се поддържа, че ищецът не е приел по опис оставеното му от наследодателя наследство в установения от закона срок. Поддържа се че следва да се приеме, че ищецът е узнал за смъртта на дядо си на 29.09.2023 год., когато е било издадено удостоверение за наследници, което ищецът е представил с исковата молба. Сочи се че настоящото производство е образувано на 27.11.2023 год., като в исковата молба липсват твърдения за приемане наследството по описа, като такова заявление е направено едва на 11.06.2024 год. На следващо място се сочи че към датата на смъртта си наследодателя е притежавал банкови сметки в Банка ДСК, част от които са били закрити след неговата смърт, което доказва, че наследствената маса не се изчерпва само с дарения имот.

Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представения по делото Акт за женитба № ***, Р. Х. Х. е сключил граждански брак с Л. К. З. /фамилно име преди брака/ - Х. /фамилно име след брака/, на *** год.

Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, на *** год., по време на брака си Р. Х. Х. и Л. К.

Х., са придобили в режим на СИО процесното жилище-апартамент.

Видно от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** год. на нотариус М. Д. вписана в НК под № ***, с район на действие Районен съд Ямбол, Р.

Х. Х. и Л. К. Х. са дарили на Х. О. Х. собствения си недвижим имот - апартамент № ***, находящ се в гр.Я., ул.“***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед *** год. на Изпълнителния директор 3 на АК, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:

1, с площ 70 кв.м., състоящ се от кухня, спалня, дневна, сервизни помещения, заедно с прилежащите му избено помещение № *** с полезна площ от 5,69 кв.м., 2,50% идеални части от общите части на сграда с идентификатор *** и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***.

Представени са още схема на процесния самостоятелен обект на правото на собственост и удостоверение по чл.264, ал.1 ДОПК, видно от окето данъчната оценка на имота е 22 847.50 лева.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници Р. Х. Х. е починал на *** год., като е оставил за свои наследници по закон, лицата: Л. К. Х. – съпруга и Е. Х. Х. по заместване от неговия баща Х. Р. Х., починал на *** год.

Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото СТЕ, пазарната стойност на порцесното жилище към м.12 2002 год. е 14 300 лева, а от допълнително заключение се установява, че пазарната стойност на същото жилище към месец 12. 2022 год. е 103 600 лева.

Видно от представената справка от ОС „Земеделие“ – ***.Я., наследодателя Р. Х. Х. не е притежавал земеделски земи и гори.

По делото е представена справка за налични банкови сметки на Р. Х. Х., от които се установява, че към датата на неговата смърт, същият е притежавал разплащателни и спестовни сметки и срочни влогове, две от които са били закрити след неговата смърт.

От правна страна:

Предявения от ищеца осъдителен иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, съдът намира за допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирана страна, при липсата на отрицателни процесуални предпоставки.

И това е така, тъй като съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28, ал. 1 ЗН. Материално-правно легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право на запазена част и лицето, което е облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя.

Съгласно приложимата в настоящия случай разпоредба на чл. 29, ал. 1 и ал.3 ЗН запазената част на низходящите, когато наследодателят не е оставил съпруг, при едно дете e 1/2 от имуществото на наследодателя, а когато наследодателя е оставил низходящ и съпруг /какъвто е настоящия случай/ , запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, като в този случай разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, следователно в конкретната хипотеза запазената част на ищеца –внук на наследодателя, е в размер на 1/2 идеална част от наследството на Р. Х. Х., респ. разполагаемата част на наследодателя е била 1/3.

В конкретния случай наследствения имот е бил дарен на лице, което не попада в кръга на наследниците по закон – ответника Х. О. Х.. Даренията, които наследодателят е 4 направил, произвеждат правното си действие, независимо дали с тях е накърнена запазената част на наследниците, а за наследника, засегнат от накърнението, възниква само правото да иска възстановяване на запазената част чрез отмяна или намаляване на тези дарения.

Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Под термина "наследници по закон" по чл. 30, ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците, които в конкретен случай са призовани да наследяват, а не всички лица, указани в чл. 5 - 10 ЗН, независимо от това, дали са призовани или не към наследяване (решение № 28 от 02.04.1962 г. по гр. д. № 21/1962 г. на ОСГК на ВКС).