Решение № 507 от 15.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Благоевград, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно гражданско дело № 20241200500331 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 5343/19.10.2023 г., подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Витоша“, ул.“***“ № 260, чрез юрисконсулт К.З., против Решение № 209/03.10.2023 г. по гр.д.№ 108/2023 г. по описа на РС - ***, в частта, в което е отхвърлен като неоснователен установителният иск за признаване по отношение на ответника М. М. Б., ЕГН **********, че последния дължи на банката суми по договор за потребителски паричен кредит PLUS - 14758038 от 09.05.2017 г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., а именно: главница за частта над уважения с решението размер от 5 934.20 лева до пълно предявения размер от 6 135.80 лева, както и в частта, с която са отхвърлени исковете за установяване дължимостта на възнаградителна лихва в размер на 4853.95 лв., начислена върху главницата за периода от 05.07.2017 г. до 05.05.2022 г., и 1363.83 лева мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.08.2017 г. до 11.10.2019 г.

Постъпила е и въззивна жалба от А. К., в качеството й на особен 1 представител на ответника М. Б., против постановеното по делото решение, с което е признато за установено по отношение на ответника, че дължи в полза на ищеца сума в размер на 5 934.20 лева, представляваща главница по сключен между страните договор за потребителски кредит № 14758038, както и се иска обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1366 от 2019 г. по описа на РС - ***.

С решение № 279/07.06.2024 г., постановено по настоящето дело, е отменено обжалваното Решение № 209 от 03.10.2023 г. на РС-*** по гр.д.№ 108 от 2023 г. по описа на съда в частта, с която е признато за установено на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9, ал.1 ЗПК, че в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., съществува дължимо вземане от ответника М. М. Б., ЕГН **********, представляващо главница по договор за кредит с № PLUS - 14758038 от 09.05.2017 г., за което вземане е и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1366/2019 г. по описа на Районен съд - ***, за горницата над сумата от 5 639.35 лева, до признатите за дължими от страна на първоинстанционния съд 5 934.20 лева. Жалбата на “Юробанк България” АД с вх. № 5343/19.10.2023 г., срещу посоченото решение, е оставена без разглеждане и производството по отношение на нея е прекратено.

Срещу тази част на решението, имаща характер на определение, е подадена частна жалба от “Юробанк България” АД. С определение № 1046/01.04.2025 г., постановено по ч.т.д.№ 2806/2024 г. по описа на ВКС, II т.о., ТК, решението на БлОС в тази част е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съобрзано дадените от ВКС указания, с молби от 14.05.2025 г. и 20.06.2025 г. въззивникът “Юробанк България” АД е посочил, че банката има качеството на упълномощен представител на страната „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. и представя доказателства в тази насока.

В жалбата на “Юробанк България” АД се оспорват мотивите на РС за противоречие на процесния договор за кредит с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Излагат се съображения за липсата на изискване за посочване в договора за кредит на компонентите на ГПР. С оглед на това се оспорват изводите на РС, че договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

От въззивния съд се иска да отмени решението на РС-*** в обжалваната 2 му част и да присъди на въззивника направените от него разноски.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил от насрещната страна М. М.

Б., ЕГН **********.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Вземат писмено становище по съществото на спора.

Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално-правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално-правни норми. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, въззивният съд възприема изцяло фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата.

По доводите за неправилност на решението, настоящият състав намира за нужно да посочи следното:

3

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД вр.430 от ТЗ и чл.9 от ЗПК.

В производството е безспорно, че М. Б. и “БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., са обвързани от облигационно правоотношение по за потребителски паричен кредит № PLUS-14758038 от 09.05.2017 г., въз основа на който “БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. е отпуснало в заем на Б., сума в размер на 6 000.00 лв. Предвидено е заплащане на такса ангажимент в размер на 210.00 лв. и застрахователна премия от 2 016.00 лв. за целия срок на договора. Годишният лихвен процент е определен на 27.05%, а годишният процент на разходите – 33.05%. В раздел „Параметри и условия“ от договора е изрично посочено, че общата стойност на плащанията е 12 987.00 лв., които следва да бъдат върнати на 60 бр. месечни вноски всяка една от по 216.45 лв.

Имайки предвид страните и целта на договора, съобразно § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, спрямо същия намира приложение Закона за потребителския кредит в редакцията му към момента на сключване на процесния договор от 09.05.2017 г., а именно след изм. и доп. с ДВ бр.59 от 29.07.2016 г.

С оглед задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК , съобразявайки възраженията на ответника Б., данните по делото и изискванията на чл.10, чл.10а и чл.11 от ЗПК, РС-*** правилно е установил противоречие на договора с посочените императивни прави норми, водещо до нищожност на сделката при приложение на чл.22 от ЗПК. Мотивите на РС се възприемат изцяло от настоящия състав, поради което не е нужно преповтарянето им.

В допълнение, с оглед наведените от въззивника възражения, следва да се посочи, че в § 1, т.1 ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита на потребителя“ – това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая, с оглед съдържанието на процесния договор за потребителски 4 кредит, следва да се приеме, че застраховането на кредитополучателя е задължително условие за получаване на кредита. Извод в тази насока съдът прави от липсата на възможност за избор на тази услуга. Не са представени доказателства относно предоставената на въззиваемия преддоговорна информация, вкл. уведомяването му дали и при какви условия може да получи кредит от финансовата институция при наличието и при липсата на застраховка, както и дали има възможност да избере застрахователно дружество, с което да сключи договор /видно и от приложения стандартен европейски формуляр – л.75 от делото на РС-***/. Освен това застрахователната премия е изначално и безусловно включена в кредита, тя се заплаща на кредитора, а не на застрахователя и е част от месечната вноска.

Така в чл.2 от условията по договора, е посочено, че размерът на предоставения с този договор заем е равен на сумата, посочена в поле общ размер на кредита. Освен това е записано, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като посочената сума в поле „застрахователна премия“, е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“.

Ето защо, в случая настоящият състав приема, че сключването на договора за застрахователна услуга е задължително условие за получаване на кредита. Т.е. при това положение застрахователната премия следва да бъде отчетена като разход по кредита и да бъде включена при определяне годишния процент на разходите.

Дали кредиторът е съобразил тези изисквания на закона не е установено по несъмнен начин, тъй като, както се сочи и в обжалваното първоинстанционно решение, в договора не са изброени включените в ГПР компоненти и методиката за формиране на отразения ГПР от 33.05%.

Въпреки това, според въззивния съд, дори и без специални знания, е очевидно, че така посоченият ГПР от 33.05% не е реално прилагания по договора. Този извод се налага при простата съпоставка на предоставената в заем сума от 6 000.00 лв. и подлежащата на връщане от 12 987.00 лв., т.е. налице е оскъпяване с повече от 100%.

В същото време, съдебната практика по чл.290 от ГПК и практиката на 5

СЕС е безпротиворечива по въпроса относно това, че неправилното посочване на ГПР, което изключва значителен разход, води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Визираната норма е в съответствие с чл.19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл.4, б."а" от Дирекитва 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен.

Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя. Неточното посочване на ГПР е търговска практика, заблуждаваща потребителя относно реалната цена на кредита и се възприема като нелоялна търговска практика. Съдът е длъжен да тълкува разпоредбите на договора изцяло във връзка и с оглед целите на Директива 2008/48 относно потребителските кредити, която забранява безотговорното кредитиране, повишаващо опасността от неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на потребителите. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), напр. Решение от 20.09.2018 г. по дело С448/17 и Решение по дело С453/10. В решението си от 21 март 2024 г., СЕС постановява, че когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл.3, б.“ж“ ог Директива 2008/48 разходи, договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен.